Решение № 1040 от 28.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503320 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 53 от 26 юни 2022г. по т. д. № 183/2021г., ОС - Враца е осъдил „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, да заплати на И. Г. Н. и И. Г. Н. сумите по 80 000 /осемдесет хиляди/ лева на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Б. С. П., в резултат на ПТП, настъпило на 08.03.2021г. около 19:35ч. в гр. Бяла Слатина на кръстовището между ул. „Латинка“ и ул. „Солун“, по вина на водача И. Н. П., управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С-220“ с peг. № ***, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ЗК "Лев Инс" АД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.03.2021г., до окончателното им изплащане, като отхвърлил предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.

380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над присъдените 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за всеки от ищците до предявените размери от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева за всеки от ищците, частично предявени от по 250 000 лв., както и исковете за заплащане на обезщетение за 1 забава върху обезщетенията за неимуществени вреди за периода от 15.03.2021г. до 28.03.2021г., като неоснователни; осъдил ЗК "Лев Инс" АД да заплати на ищците по съразмерност разноски в размер на 1 024, 45 лева; осъдил ищците да заплатят на ответника разноски по съразмерност в размер 555, 56 /петстотин петдесет и пет и 56 ст./ лв. - за адвокатското възнаграждение; осъдил ответника да заплати на адв. П. Д. К. сумата 5676. 00 /пет хиляди шестотин седемдесет и шест/ лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищците, съразмерно с уважената част на исковете; осъдил ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер 4 360,00 /четири хиляди триста и шестдесет/ лв., съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева - за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищците И. Г. Н. и И. Г. Н. срещу решението по т. д. № 183/2021г. на ОС – Враца в негови отхвърлителни части – над присъдения размер на обезщетенията от 80 000 лв. до 130 000 лв. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушение като резултат на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, искат отмяната му и уважаване на исковете до посочените размери.

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД, чиято въззивна жалба е била върната, не е подал отговор на въззивната жалба. Оспорил е въззивната жалба с писмено становище, представено в открито заседание пред въззивния съд.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците – отглеждани деца от загиналия при ПТП са възникнали вземания срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за вреди от смъртта му в размер на по 80 000 лв.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в обжалваните части.

2

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая решението в осъдителни в полза на ищците части е влязло в сила и то е източник на сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, при спорен въпрос във въззивното производство само по размера на търсените обезщетения. С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, въззивният съд изхожда от положението, че ищците са увредени лица от ПТП, станало на 08.03.2021г., от което е настъпила смъртта на Б. С. П., а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищците са претърпели вреди от смъртта на посоченото пострадало при ПТП лице.

Ищците обосновават легитимацията си да претендират вреди от смъртта на пострадалия с „трайно установени близки отношения, които не са оформени по съответния ред“. Спорно във въззивното производство е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищците, чиято легитимация като увредени лица е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетенията по същество се оспорват като 3 необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

За да се произнесе по този спорен въпрос, САС взе предвид следното:

Съобразно извършените справки в Национална база данни „Население“, ищците имат адресни регистрации, както следва: ищецът, роден през 1993г., има постоянен адрес от 2008г. в гр. *** и настоящ адрес от 2008г. в гр. ***, а ищцата, родена през 1995г., има постоянен и настоящ адрес от 2010г. в с. ***, общ. ***.

За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. С. – едноутробен брат на ищците и св.

И. – майка на ищците, които подлежат на преценка на реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото.

Разпитаният свидетел е посочил, че ищците са живели с Б. П. от раждането си, който ги отгледал от раждането им, всички живели заедно.

Поддържа, че „постоянно са живели в гр.***“. Починалият бил много добър и като баща, и като съпруг, преди да почине работил много. Бил много „грижовен баща, незаменим“, не правил разлика между ищците и другите си деца, те се обръщали към него с „тати“, разчитали на него, ако имали нужда от нещо, първо при него отивали. Ищците приели новината за смъртта на Б. много зле, И. през цялото време плакала, не се хранила, И. също. Животът на ищците, според свидетеля, коренно се променил след смъртта на Б. и те продължавали да говорят за него, спазвали църковните празници и посещавали гроба на Б.. Свидетелят твърди, че всички заедно с ищците живеят заедно, но не знае същевременно дали И. работи – сочи, че си гледа децата. В тази част показанията му противоречат на други данни по делото.

В показанията си св. И. е посочила, че е живяла с Б. 34г. на семейни начала. И тя е потвърдила, че той е отгледал И. и И. от малки, грижил се финансово, помагал им, не е правил разлика с останалите си деца, те го обичали, отношенията им били много добри, съветвали се с него, търсили подкрепа му, събирали се заедно на празници, което вече не правили. Двамата много зле приели смъртта му, начинът им на живот според нея се променил, както и поведението им - не празнували празници, гледали снимката му и плачели, на погребението били много зле. И. вече не празнувал рождения си ден, който бил на 14 март, тъй като катастрофата станала на 8 март.Спазвали 4 църковните обичаи и посещавали гроба на Б., помогнали и за направата на паметник. Свидетелката, за разлика от разпитания преди нея свидетел, е уточнила, че И. живее в ***, където е женена от 12 години, а И. от 5-6 години живеел в ***, където бил женен (разпитът е от м.04.22г. ), и отношенията им с Б. не се променили от това, че живеели на друго място, те идвали често при тях, помагали финансово, чували се по телефона, с И. по-често. Свидетелката е уточнила, че има 7 деца и Б. разчитал всички да го гледат.

Първоинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на показанията на тези свидетели, като жалбоподателите твърдят, че от тях се установяват вреди, по-интензивни от оценените от съда.

Съгласно чл. 493а, ал. 3 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г.) КЗ вр. § 95 ПЗРКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г.), в случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта - съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2, а до влизането в сила на наредбата се прилага досегашният ред.

Съобразно гореприетото, ищците, които твърдят, че са носители на предявеното за съдебна защита право, в случая основават исковете си на действителното съдържание на конкретна поддържана връзка с лицето, за смъртта на което претендират обезщетение за неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка – ищците сочат, че са отглеждани от пострадалия при ПТП деца, което е прието от съда. Иска се, в настоящото въззивно производство, определяне на по-голям размер на обезщетенията, в сравнение с тези, определени от първоинстанционния съд, без в производството да е повдиган за разглеждане въпрос за приет легален лимит на отговорността на застрахователя. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че починалият е и биологичният баща на ищците, като безспорно извън предмета на делото би било защо не е извършено припознаването им. С оглед отношенията ищци – пострадал от ПТП, на които е основан искът, а именно изградена връзка като между деца и родител, произходът на ищците от бащата не може да бъде обсъждан в посока „фактическа стабилност на връзката“ между тях, както неоснователно се поддържа в жалбата. Наред с това, действително възрастта на починалия и на преживелите негови близки, 5 претендиращи обезщетения за вреди, не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях, доколкото емоционалните и психологически аспекти на страданието не се предпоставят еднозначно от определена възраст. В разглеждания случай обаче, въззивният съд намира, че от събраните гласни доказателства не може да се обоснове извод за търпени болки и страдания от ищците по повод смъртта на близкия им, чийто интензитет да обоснове определяне на претендираните във въззивното производство обезщетения от по 130 000 лв. Законът не установява правила, които обвързват съда да приеме за доказан определен факт въз основа на свидетелски показания, а формирането на вътрешното убеждение за това кои факти са доказани въз основа на показанията става въз основа на преценката на съда на тези показания. Съгласно чл. 172 ГПК, преценката на показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се извършва с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Вярно е, както е приел и първоинстанционният съд, че показанията на разпитаните свидетели принципно (с изключение на съществено противоречие в показанията на свидетеля, отчетено и от първоинстанционния съд) са правдоподобни откъм обстановката, за която се отнасят, поради което след извършената преценка по реда на посоченото процесуално правило, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетелите в полза на ищците, и въззивният съд им дава вяра относно обстоятелствата по отглеждането на ищците, създали обичайна близост като с родител със загиналия при ПТП, и за обстановката след смъртта на пострадалия, за която свидетелстват. Въпреки това от тези показания не може да се направи обоснован извод за понасяне на морални болки и страдания – силна и непреодолима скръб със съответни поведенчески прояви от непоправимата житейска загуба, - които да са въздействали дълготрайно върху функционирането на ищците в емоционален и социален план. За да се определи размера на дължимото обезщетение, в предмета на делото, следва да се установят конкретни реално осъществили се факти от обективната действителност за характера и интензивността на страданията по 6 повод смъртта на близкия на ищците. Конкретно, в разглеждания казус е установено, че ищците са приели тежко новината за ненавременната смърт на отгледалия ги като баща Б., който е бил в активна работоспособна възраст на 53г. и с когото взаимно се подкрепяли, независимо че всеки от ищците е създал свое семейство и от доста време те са живеели в различни населени места. Не е установено по делото в какво се изразява оценъчното съждение от показанията на свидетелите - „че начинът им на живот се променил коренно/много“, че „нямат поведението, което имали преди смъртта“, освен установеното, че И. не празнувал рождения си ден и, че членовете на семейството не се събирали на празници. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на св. С., че ищците са живели в едно домакинство с пострадалия, доколкото те противоречат на обективни данни - на регистрираните им адреси в страната (което само по себе си принципно не означава, че фактически не са живели в едно домакинство непосредствено преди ПТП, но не такъв е процесният случай), а и на показанията на самата св. И., още повече че съвсем недостоверно за своя разказ за съвместно съжителстване на членовете на фамилията свидетелят е съобщил, че „не знае дали И. работи“.