Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 22.10.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 318/2026
Вид
Решение № 157
Подписан
22.10.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.55, ал.1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.26 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500318 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по повод въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, срещу решение № 53/17.04.2026г., постановено по гр. д.

№421/2024г. по описа на ОС- Силистра, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Ж. В. З., Б. Г. З. и „Роял Ентърпрайс 2019“ ООД искове с правно основание чл.151, вр. чл.142, ал.2, т.1, чл.145, вр.чл.141 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 650 202 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и трайно установената съдебна практика, както и при превратно тълкуване на дадените с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения и практиката на СЕС. Като необоснован и противоречащ на събраните по делото доказателства се оспорва извода на съда относно установеното несъответствие в размер на 174 238,18 лв., въпреки, че същият извод не е решаващ за отхвърляне на иска.

Посочва, че размера на несъответствието има съществено значение по отношение на това дали за част или за цялото налично имущество не са установени законни източници на средства за придобиване, като в случая приетото от съда несъответствие предполага извод, че част от имуществото е придобито с установени законни средства. Оспорват се като неправилни и 1 противоречащи на приетите по делото доказателства извършените от съда анализ и изчисления във връзка с определяне на размера на доходите и разходите на ответниците, както и размера на несъответствието с придобитото имущество през проверявания период. Твърди се, че неправилно и необосновано в приходната част на анализа съдът е включил сумата от 555 883,04 лева, представляваща преведени средства от ответника З. от Великобритания, за които не е установен законен произход, както и сумата 267 006,32лв. /30 000 лв. представляващи пазарна стойност към датата на отчуждаване на имоти, придобити на 07.07.2025г. на цена от 4 333лв. 199 906,32лв.-пазарна стойност към датата на отчуждаване на недвижими имоти, придобити през 2019г., отчуждени в полза на контролирано от ответника дружество с цена по договор 9 700лв., 37 100лв.-пазарна стойност към дата на отчуждаване на л. а. „Ауди“, придобит през 2018г. на цена по договор – 6000лв./, като са игнорирани възраженията, че не е установен законен източник на средствата за придобиване имуществото. Посочва се, че приходите от продажбата на имуществото са законни само тогава, когато средствата за придобиване на същото са с установен законен източник. В противен случай, те са форма на облагодетелстване от незаконна престъпна дейност и не следва да се включват в приходите на проверяваните лице.

Неправилно и необосновано е прието, че разходите на ответниците за проверявания период са в размер на 654 879,55лв. Предвид представените договори за продажба, в които са посочени продажните цени на имотите, е недопустимо да се установява размер на получени при продажбите средства, чрез определяне на пазарната стойност на същите. Цената посочена в НА №180/2019г., обективиращ договор за продажба на имот, сключен между ответника З. и „Роял Ентърпрайс 2019“ООД в размер на 9700лв. е договорена между свързани лица, сделката е осъществена малко след учредяване на дружеството, което за 2019г. не е осъществявало дейност, не са установени източници на финансиране на дружеството, поради което и необосновано е прието, че същото е заплатило продажна цена от 200 000лв.

Посочва се също, че в стойността на имуществото на ответниците не са включени разходите за придобиване на имот с идентификатор *** в гр. Д. с пазарна стойност към датата на придобиване 195 389,04лв., отчужден през 2019г. в полза на контролираното дружество „Роял Ентърпрайс 2019“ ООД. Твърди се, че претендираното за отнемане имущество е придобито в периода на осъществявана от ответника престъпна дейност, с умисъл за генериране на печалба, като предвид установеното значително несъответствие и необорената презумпция на чл.5, ал.1 ЗОНПИ е налице основание за обосновано предположение за незаконен източник на придобитото от ответниците имущество. Изложени са и доводи, че пропорционалността на искането за отнемане на имущество е осигурена от закона, чрез изискването за установяване на значително несъответствие, като съдебната практика по ЗОПДИППД/отм./ и ЗОПДНПИ е неприложима по ЗОНПИ. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от КОНПИ срещу 2 постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 332/02.06.2026г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ответниците. По подробно изложени доводи за недължимост, евентуално прекомерност на адвокатските възнаграждения и съобразяване на практиката на ВКС, се иска неговата отмяна и уважаване на искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

С писмен отговор е оспорена и частната жалба като неоснователна.

В с.з. подадените жалби, респ. отговори се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу Ж. В. З., Б. Г. З. и „Роял Ентърпрайс 2019“ ОД, искове с правно основание чл.142, ал.2, т.1 и ал.2,т.2, вр.чл.141, чл.145, ал.1 ЗОНПИ. Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на постъпило уведомление от ОП – Силистра с вх. № УВКПКОНПИ-3/04.01.2023г. за повдигнати обвинения срещу Ж. В. З., за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр.чл.26 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с протокол № ТД04ВА/УВ-268/10.01.2023г. е образувана проверка, обхващаща периода 19.01.2013г.–10.01.2023г. Извършено е обследване на имущественото състояние на проверяваното лице и свързаните с него, в това число и контролираното от него в периода 20.06.2019г.-20.01.2023г. ответно дружество „Роял Ентърпрайс 2019“ ООД, при която е установено значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2, вр. §1, т.3 ЗОНПИ в размер на 1 150 755,87лева. В тази връзка са наведени подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, както от физическите лица, така и от контролираното дружество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник, за направените от проверяваните лица разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над установения в закона минимум е предявено и искането за отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

С подадени в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са оспорени от въззиваемите страни с идентични възражения за тяхната неоснователност – не е налице незаконно придобито имущество и несъответствие в изискуемия се от закона размер; ответникът Ж. З. е придобил по наследство преди проверявания период собственост върху недвижими имоти: по 1/6 ид.ч. от четири едноетажни сгради сграда със ЗП 126 кв.м. с идентификатор *** ; сграда с идентификатор *** със

ЗП 35 кв.м.; сграда с идентификатор ***-11 кв.м. ; сграда с 3 предназначение хангар със ЗП 26 кв.м., построени след отстъпено право на строеж върху имот общинска собственост с идентификатор *** по КККР на гр. Д., ул.“***** ****“ № *; в началото на проверявания период ответниците са притежавали 30 000 паунда от спестявания от работата им в чужбина. Излага се също, че с РА № Р-03001920004758-091-001/13-04.2021г. на ТД на НАП Варна е приключило ревизионно производство за установяване на данък върху доходите по ЗДДФЛ за периода 2015г.- 31.12.2019г., с който на проверяваното лице е начислен данък по чл.17 ЗДДФЛ и лихви за забавено плащане в размер на 48 031,93 лева. Видно от мотивите на акта, данъчните начисления са извършени във връзка с констатирано получаване от проверяваното лице на други доходи с недоказан произход, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Твърди се, че доходите са формирани от постъпления по банкови сметки на ревизираното лице от други негови банкови сметки във Великобритания; постъпилите по банковата сметка на първия ответник средства в размер на 539 374,90 лева, представляват доходи от извършвана стопанска дейност в заведение за бързо хранене в Нюкасъл, Великобритания и същите са признати за доходи от данъчните органи и от Прокуратурата. Считат също, че сумите които са преведени чрез системи за бързо разплащане от трети лица в общ размер на 73 757,65лв. също следва да се включат в икономическия анализ като приходи. Излагат също, че искането за отнемане на имущество от активите на „Роял Ентърпрайс 2019“ООД е неоснователно, тъй като имотът е придобит от ответника З. със законни средства. Поддържа се и възражение за непропорционална намеса в притежанията им по см. на чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС.

Пред настоящата инстанция, а и в хода на първоинстанционното производство, не е било налице спор относно това, че с уведомление № № УВКПКОНПИ-3/04.01.2023г. от ОП-Силистра КОНПИ е била уведомена за повдигнато по ДП № 6518 ЗМ-88/2022г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр.пр.304/2022г. обвинение срещу Ж. В. З., за това че в периода от 03.05.2015г.–25.10.2022г. в гр. Д., обл. Силистра в условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 40 910,34 лева, като не е подал съответните годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.55, ал.1 ЗДДФЛ, за придобитите от него доходи общо в размер на 409 103,28 лева през данъчните 2015, 2016, 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 години - престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.26 НК. Въз основа на уведомлението е била образувана проверка по чл.107, ал.2 ЗОНПИ, като проверявания период от 10.01.2013г. – 10.01.2023г. е съответен на предвидения 10-годишен период по см. на чл.112, ал.3 ЗОНПИ. В хода на проверката е установено, че през периода Ж. З. е бил в брак с Б. З., имат две деца. Ж. З. е съдружник с 50% дялово участие от капитала на ответното дружество „Роял Ентърпрайс 2019“ООД, поради което и дружеството е било обект на проверката. След извършено обследване на имущественото състояние /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация/ на проверяваното лице и свързаните с него лица, направените разходи, е изготвен доклад на съответната ТД на КОНПИ, въз основа на който е взето решение № 524/24.06.2024г. за образуване на производство за отнемане на незаконно 4 придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.136 ЗОНПИ е взето решение № 714/09.09.2024г. за предявяване на настоящите искове.

Не е спорно и това, че със споразумение, одобрено по НОХД № 291/2023г. по описа на ОС Силистра ответника Ж. В. З. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.255, ал.4,вр. ал.3 и ал.1, т.1, вр. чл.26 НК, като до приключване на съдебното производство задълженията са били внесени в бюджета, ведно с дължимите лихви.

По същество на спора, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият съдебен състав съобрази следното: За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464 от 9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.