Акт № 2161 от 06.11.2026, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- 526/2026
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, 4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2, 4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.1 и ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140, ал.1, предл.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2161
Шумен, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА
При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20267270700526 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П. Т. А. от [населено място], депозирана чрез адв.С. И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0307-000067, издадена на 05.07.2026г. от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар, с която е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„з“, „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца, считано от 06.08.2026г.
Жалбоподателят счита издадената ЗППАМ за неправилна, незаконосъобразна и непропорционална на целта, която преследва законът. Сочи, че работи като „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ и на 03.07.2026г. е управлявал служебния товарен автомобил „Рено премиум“ с рег. № [рег. номер], собственост на работодателя му „Роуд левел“ ЕООД с [ЕИК]. При полицейската проверка било констатирано, че регистрационният номер на МПС е на предното стъкло в лявата част. Обяснил на проверяващите, че причината номерът да е там е счупване на държача на номера малко преди това при извършване на товаро-разтоварни работи в един от обектите, планирани за обслужване в този ден. По тази причина регистрационната табела била поставена вътре на видимо място и автомобилът се придвижвал към базата в [населено място], с цел отремонтиране. След прибиране на товарния автомобил повредата е отстранена. Въпреки това против водача е съставен АУАН, а на 06.08.2026г. му е връчена ЗППАМ и му е отнета шофьорската книжка. Счита, че след като констатираната повреда е отстранена незабавно след проверката, то лишаването от възможността на управлява МПС и да изпълнява трудовите си задължения, нахвърля целта, която преследва законът. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от упълномощен процесуален представител адв.С. И., която заявява, че поддържа жалбата и по аргументи, аналогични на изложените в нея, настоява за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар, представляван в съдебното производство от гл.юрисконсулт И.С. оспорва жалбата. Аргументира становище за материална законосъобразност на акта, предвид безспорните доказателства за проявление на фактите, възприети от органа като основание за прилагане на процесната ПАМ, а именно водачът управлява МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и в полза на страната се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0307-000067, издадена на 05.07.2026г. от полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар на П. Т. А. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„з“, „бб“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца, смитано от 06.08.2026г.
Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че против П. Т. А. е съставен АУАН № GA 4637267/03.07.2026г., за това, че на 03.07.2026г. около 13,45 часа в [населено място] пазар на ул.Оборище, управлява специален автомобил „Рено премиум“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Роуд левел“ ЕООД, като предната табела с рег. номер не е поставена на определените за това места. При извършената проверка е установено, че регистрационната табела е в кабината на автомобила, поставена на предното стъкло. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.3 от ЗДвП.
Въз основа на така описаните обстоятелства, административният орган издал ЗППАМ, предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 06.08.2026г.
Недоволен от нея, П. Т. А. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба, подадена в съда с вх. № 2729/11.08.2026г.
Към делото са приобщени документите, представляващи административна преписка по издаване на обжалваната заповед, както и доказателства за компетентността на органа.
Оспорващият представя снимков материал, от който се установява, че към момента на проверката регистрационната табела е в кабината на автомобила, поставена на предното стъкло, така както е описано и в обстоятелствената част на ЗППАМ.
По искане на жалбоподателя са разпитани свидетели – В. З. К. – управител на „Роул левел“ ЕООД и Р. А. И. – колега на П. Т. А..
Свидетелят В. К. обяснява, че преди полицейската проверка П. А. му се е обадил по телефона и го е информирал, че в процеса на работа (товарене на материали) бронята на автомобила се счупила и е паднал номерът. Оспорващият отстранил бронята, но не могъл да постави регистрационната табела, дори и с помощта на други лица, работещи на борсата, където е бил автомобилът. Управителят на дружеството наредил на водача да сложи номера на видимо място и да се прибере към базата в [населено място], където има механик, който да отстрани повредата. По-късно на същия ден П. А. се обадил на свидетеля и му обяснил, че е спрян за проверка от полицейски органи, като му изпратил снимка на камиона. Против водача бил съставен АУАН, след което същият докарал автомобила в базата на дружеството в [населено място] и там повредата била отстранена. Свидетелят заявява, че не е предполагал, че нарушението е толкова сериозно и затова е разпоредил на служителя да постави регистрационната табела на видно място по начин, който да не препятства същата да бъде установена и да придвижи камиона от [населено място] пазар до базата в [населено място]. Непосредствено след прибиране на камиона, повредата е отстранена и същият се ползва.
Вторият свидетел - Р. А. И., заявява, че е присъствал по време на телефонен разговор между жалбоподателя и механика, който обяснявал на П. какво да направи, за да отстрани повредата. Въпреки това водачът не е разполагал с необходимите инструменти и не е успял да постави табелата.
По делото липсва спор относно фактите, а и същите се установяват въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.
На база на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0307-000067/05.07.2026г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Шумен, РУ Нови пазар - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 06.08.2026г., поради което настоящата жалба, подадена на 11.08.2026г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:
С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. б.„з“, „бб“ от ЗДвП – временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 372з-3276/04.09.2025г. директорът на ОДМВР - Шумен е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.1, б. „з“ от ЗДвП), в т.ч. и издателя на атакуваната заповед, поради което съдът приема, че същата е постановена от материално и териториално компетентен орган.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая като правно основание за издаване на заповедта и за наложената ПАМ, е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б.„з“, „бб“ от ЗДвП, която норма регламентира прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 и 5; чл.177, ал.5; чл.178ж, ал.1; чл.182, ал.1, т.6, ал.3, т.6; чл.182, ал.4 и чл.183, ал.8, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„з“, „бб“ от ЗДвП. За разлика от останалите състави на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“, установени в чл.171, т.1, б. „а“ – б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като основание за налагане на ПАМ, нововъведените основания по б.„з“ съдържат препращане към административно наказателни разпоредби. Т.е. материално правното основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„з“, „бб“ от ЗДвП, спазването на изискванията по чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, респективно - посочване на административно наказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административно наказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.„з“, „бб“ от ЗДвП. В настоящата ЗППАМ е посочено, че водачът виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като констатираното нарушение не е подведено под някой от административно наказателните състави, явяващи се фактическо основание за налагане на мярката. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП. В съдебното производство по обжалването на заповедта е недопустимо съдът вместо административния орган да определя дали описаното деяние изпълнява административно наказателния състав на някой от изискуемите от закона разпоредби, обуславящо прилагането на ПАМ. Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гледна точка на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административно наказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП административни нарушения.
Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82f5b5c2-a877-4904-b379-474effd1ce66