Решение № 116 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пазарджик, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500989 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 194 постановено на 23.09.2025г. по гр.дело № 234 по описа на Районен съд Панагюрище за 2024г. на основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 23 от ЗПК е прието за установено по отношение на Г. Н. Т. ЕГН: **********, от гр. ****, че „Кредит инс” АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, бул. “Цар Борис III” № 85 е носител на парично вземане в размер на сумата от 2987 лева - главница по недействителен договор потребителски кредит Екстра № ДЗ0101533 от 14.06.2022 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба 06.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция над уважения размер от 2987 лева до претендирания размер от 3555,56 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 777/2023 г.

1 по описа на Районен съд – Панагюрище е отхвърлена като неоснователна.

Прието е за установено по отношение на Г. Н. Т. ЕГН:

**********, че „Кредит инс” АД, ЕИК 205997727 е носител на парично вземане в размер на сумата от 3,27 лева - мораторна лихва за забава за периода от 01.11.2023 г. до 03.11.2023 г., като над уважения размер от 3,27 лева до претендирания размер от 332,20 лева искът е отхвърлен като неоснователен, както и за периода от 15.09.2022 г. до 30.10.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 777/2023 г. по описа на Районен съд Панагюрище.

Отхвърлен е иска с правно основание, чл. 422 от ПГК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Г. Н. Т. ЕГН:

**********, дължи на “„Кредит инс” АД, ЕИК 205997727 сума в размер на 1676,50 лв. договорна лихва за периода от 14.09.2022 г. 14.10.2023 по недействителен договор потребителски кредит Екстра № ДЗ0101533 от 14.06.2022 г. сключен между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 777/2023 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Присъдени са съдебни разноски.

Недоволна от решението-в частта, с която исковите претенции са уважени, е останала ответницата в първоинстанционото производство, която с въззивна жалба, подадена в законния срок от особения си представител - адв. Г. –АК Пазарджик го обжалва с изложени в жалбата твърдения за неговата неправилност.

Искането е решението –в обжалваната част да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество и отхвърли предявените искове.

Въззиваемата страна „Кредит инс“ АД, гр.София с отговора на въззивната жалба излага подробни съображения за нейната 2 неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

При служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл. 269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно, съответно допустимо в обжалваната част.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и следващите от ЗПК и чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал.1 от

ЗЗД, за признаване за установено по отношение ответника съществуването на вземане на ищеца по договор за потребителски кредит.

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен е в едномесечния срок, от легитимирана страна - заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.

С иска по чл. 422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника - длъжник.

Спорните въпроси в настоящото производство са свързани с това възникнало ли е валидно облигационно правоотношение между страните за сключване на договор за кредит.

3

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че вземането на „Кредит инс“ АД произтича от валидно сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010533 / 14.06.2022 г., като в конкретния случай се касае за договор за предоставяне на кредит от разстояние, поради което на основание чл. 272 от ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит (ЗПК), „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо лице или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК под „траен носител“ следва да се разбира всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. По аргумент от разпоредбите на чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, законът допуска сключването на договор за 4 потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).Легална дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

В случая процесният Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010533 / 14.06.2022 г.,сключен при Общи условия, има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране), по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – интернет платформа - уебсайта на ищеца „Кредит инс“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, 5 достъпен за потребителя.

Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ - загл., изм.

ДВ, бр. 85/2017г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Съгласно нормата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. По смисъла на посочената разпоредба от Регламент (ЕС) № 910/2014 електронният документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, т.е. електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за 6 доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, препращаща към чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Тогава също е налице и е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа.

Настоящият съдебен състав приема, че процесния договор за потребителски кредит е сключен при спазване на горепосочените изисквания. Видно е от приложените в първоинстанцинното дело доказателства сключеният договор за кредит се предхожда от заявка за кредит, която обективира желанието на ответника Т. за неговото сключване. Установява се също така, че в нея се съдържат личните данни на ответника, копие от неговата лична карта, както и снимка на лицето с личната карта, поради което правилно районният съд е приел, че именно ответникът е договарял с ищцовото дружество. В случая е явна логическата връзка между процесния договор за кредит и ответника – личните данни, отразени в договора са предоставени лично от ответника, който е генерирал и подал и заявление до 7 ищцовото дружество в електронна форма за предоставяне на паричен заем. Видно е от самото заявление, че кредитополучателят е декларирал, че дава съгласие за обработка на личните си данни, както и че е съгласен с Общите условия на ищеца и е запознат с тях.