Определение № 36959 от 13.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36959 гр. София, 13.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110152507 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Г. И. и Б. В. П. срещу Ц*** за п*** з*** „Проф. Н. Ш***“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Искането на ответника за продължаване на срока за отговор на исковата молба, следва да се остави без уважение, доколкото такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок и не са изложени конкретни уважителни причини за продължаването на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК.

Искането на ответника за приобщаване към настоящото дело на всички доказателства, събрани по гр.д. 28421/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, също следва да се остави без уважение, доколкото копие на гр.д. 28421/2022 г. е приобщено по делото.

По искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото о.с.з., след изслушване становището на ищците.

Ответникът е направил искане по чл. 219 ГПК за конституиране като трети лица помагачи на негова страна на: Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ 121858220, с адрес гр. София, р-н Лозенец, ***; Столична регионална здравна инспекция, БУЛСТАТ 176034554, с адрес гр. София, р-н Сердика, *** и Министерство на з***опазването, БУЛСТАТ 000695317, с адрес гр. София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 5, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото лице с мотивите на съдебното решение по настоящото дело.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА към настоящото дело копие от гр.д. № 28421/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав.

УКАЗВА на ищците в 1-седмичен срок да заявят изрично дали поддържат доказателствените искания направени с първоначалната искова молба.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК на страната на ответника като трети лица-помагачи:

Национална здравноосигурителна каса, БУЛСТАТ 121858220, с адрес гр. София, р-н Лозенец, ***;

Столична регионална здравна инспекция, БУЛСТАТ 176034554, с адрес гр. София, р-н Сердика, *** и

Министерство на з***опазването, БУЛСТАТ 000695317, с адрес гр. София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ № 5.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебносчетоводна експертиза за първото по делото о.с.з.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ответника.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.01.2025 г. в 11,00 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от А. Г.

И. и Б. В. П. срещу Ц*** за п*** з*** „Проф. Н. Ш***“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сума в размер на по 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди вследствие на наличието на оправдани правни очаквания у ищците да считат, че ответникът ще им заплати допълнително възнаграждение за положен труд в рискови условия в COVID – отделението в размер на по 3 000 лева за всяка от ищците, представляващи дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово възнаграждение за работата на всяка от ищците с пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19 за периода от 01.01.2022 г. до 14.03.2022 г., включително поради факта, че ответникът е 2 заплащал тези допълнителни трудови възнаграждения и след като финансирането за тях е било прекратено.

В първоначално подадената искова молба с вх. № 108670/31.05.2022 г. въз основа на която е образувано гр.д. 28421/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, се твърди, че на 12.07.2018 г. между А. Г. И. и ответника е сключен трудов договор № 194 като допълнителен за външно съвместителство. Сочи се, че трудовото правоотношение е променено въз основа на сключен трудов договор № 20 от 20.02.2019 г., по силата на който ищцата А. Г. И. заемала длъжността „медицинска сестра“.

Трудовото правоотношение между ищцата Б. В. П. и ответника възникнало въз основа на сключен основен трудов договор № 02 от 03.01.2018 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“.

Ищците твърдят, че съгласно т.1.1. и приложение № 2 от Заповед № РД-01710/22.10.2020 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция, ответникът бил определен като едно от лечебните заведения, които следва да обособят COVID-зони за пациенти с неусложнено състояние.

Със заповед от 27.10.2020 г. ответникът обособил COVID отделение, като от 29.10.2020 г. до 15.03.2022 г. ищците били разпределени и изпълнявали задълженията си в отделението, едновременно с това изпълнявали и останалите си задължения.

Твърдят, че до края на месец декември 2021 г., в качеството си на служители, работещи с пациенти, боледуващи от COVID-19, получавали допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд в размер на 1000 лева на месец.

Твърдят, че през месеците януари, февруари и март 2022 г. полагали труд в COVID отделението с отработени часове както следва: ищцата А. Г. И. – 1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 108 часа; 2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 108 часа; 3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 96 часа; ищцата Б. В. П. – 1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 120 часа; 2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 156 часа; 3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 108 часа.

Въпреки отработените часове, не получили допълнително възнаграждение. Твърдят, че притежават качеството на специалист от професионално направление „здравни грижи“ и развиват подробни съображения в насока, че им се дължи допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд, което право излагат, че възниква въз основа на трудовия им договор, без да е необходимо изготвянето на допълнителна документация.

В хода на производството по гр.д. 28421/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав, след постъпване на отговор на исковата молба от ответника, в който е посочено, че за периода до края на месец Май 2021 г. допълнителнителни възнаграждения са били изплащани по силата на предоставено финансиране с европейски средства съгласно договор № РД-13- 3

1008/16.12.2020 г., сключен с МЗ, а за периода през месец Ноември 2021 г. по силата на решение на ръководството на ответника, то ищците са направили изменение на иска, като към първоначално заявеното основание, а именно претенция на договорно основание с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ, са добавили евентуално основание – претенция на извъндоговорно основание с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД. С оглед посоченото в молба /л.186 по настоящото дело/ ищците са посочили, че са имали оправдани правни очаквания, създадени от ответника, да смятат, че през 2022 г. за положения труд ще получат допълнително възнаграждение.

С протоколно определение от 29.05.2023 г. по гр.д. 20221110128421 по описа за 2022 г., съдът е допуснал изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, чрез добавяне на евентуално основание, като на ищците са дадени и допълнителни указания в тази връзка. С молба от 07.06.2023 г. /л.236 по настоящото дело/ ищците са посочили, че в хода на трудовото правоотношение на всяка от двете било пояснено, че в случай че полагат труд в COVID отделението, ще им бъда заплащано допълнително възнаграждение, но ответникът не предоставил информация относно източника на финансиране на тези възнаграждения, а също така не ги уведомил и относно причините поради които е преустановил изплащането.

С оглед изложеното, аргументират, че ответникът противоправно е създал у ищците оправдани правни очаквания, че при полагане на труд в COVID отделението ще получат допълнителни възнаграждения. С друга молба /л.245 по настоящото дело/ ищците са посочили, че претенцията по евентуалния иск е на извъндоговорно основание – причинени вреди вследствие неизпълнение на създадени от ответника оправдани правни очаквания.

С протоколно определение от 18.09.2023 г., съдът е отделил в отделно производство евентуалната претенция на ищците на извъндоговорно основание.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Ответникът признава, че се е намирал в трудови правоотношения, възникнали въз основа на сключени трудови договори с ищците, по силата на които същите са заемали длъжността „медицинска сестра“. Твърди, че трудовият договор на всяка от ищците е прекратен на 21.04.2022 г. Сочи, че ответното дружество е специализирано лечебно заведение, както и че е била обособена COVID зона, която обаче е функционирала за определен период, след което е била закрита, а впоследствие отново обособявана и закривана съгласно разпореждания на СРЗИ. Оспорва да е поддържал постоянно функционираща COVID зона за периода от октомври 2020 г. до март 2022 г.

Излага, че със заповед № РД-01-710/22.10.2020 г. на директора на СРЗИ, в столицата са определени лечебни заведения за болнична помощ за активно лечение на територията на София-град, които следвало да обособят т.нар. COVID-зони за пациенти с неусложнено състояние, сред които бил и ЦПЗ. Поддържа, че през периодите на съществуването на COVID-зоната, са били настанявани единствено лица – пациенти на лечебното заведение, т.е. такива с психични заболяване, за които било установено и заразяване с COVID-19. Сочи, че след издаването на първата заповед на СРЗИ за създаването на такива зони и след 4 реалното обособяване на такава зона на 23.10.2020 г., ЦПЗ успешно кандидатствал за финансиране по проект BG05M9OP001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на з***опазването в условия на заплаха за общественото з*** от COVID-19“, който се изпълнявал с подкрепа на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., съфинансирана от ЕС, чрез Европейския социален фонд. Министерството на з***опазването било бенефициент по проекта, като между ЦЗП и МЗ бил сключен Договор за финансиране № РД-13-1008/16.12.2020 г. по изпълнение на проекта. Финансирането включвало разходи за допълнителни трудови възнаграждения, като МЗ се задължило да предоставя средствата за възнагражденията в размер на брутното допълнително възнаграждение и осигурителните вноски за сметка на работодателя, за всеки месец на лицата в лечебното заведение , така че нетното, което да получи всяко от лицата, да е 1000 лева. Твърди, че със съобщение № К19-884/18.06.2021 г. на заместник-министъра на з***опазването, е бил информиран, че финансирането с европейски средства чрез МЗ посредством сключения договор, ще продължи за дейности до края на м. май 2021 г., след което финансирането е преустановено.

Поддържа, че в периода на финансиране с европейски средства по сключения договор с МЗ, е изпълнявал задълженията си, като е предоставял отпуснатите средства като допълнително трудово възнаграждение, също и че е предоставял на МЗ необходимите отчетни документи. Сочи, че ЦПЗ е следвало да представя и декларация от съответния свой служител, че за отчетния период съответното лице е получавало средства само от един източник по проект, т.е. че получава такива средства единствено от работодателя си ЦПЗ.

Твърди, че ЦПЗ е получавало финансиране за предоставянето на допълнително възнаграждение, единствено от МЗ на основание сключения договор с МЗ за финансиране с европейски средства. Излага, че след повторното откриване на COVID зона, с писмо с изх.

№ И-2775/11.11.2021 г. адресирано до МЗ и до управителя на НЗОК, било оправено запитване относно възможностите за получаване на финансиране за лечение на пациенти на лечебното заведение, заразени с COVID-19. На отправеното запитване, получил отговор от НЗОК, че ЦПЗ „няма сключен договор с НЗОК за лечение на пациенти с COVID-19 по клинични пътеки № 39, 48 и 104“, поради което няма основание тази дейност да бъде заплатена от НЗОК“. Вследствие на този отговор, било отправено запитване до директора на СРЗИ за закриване на COVID зоната, в резултат на което и на основание заповед № РД-01397/01.12.2021 г. на директора на СРЗИ, била закрита COVID зоната, считано от 02.12.2021 г. Излага, че за втория период на съществуването на зоната, обхващащ целия месец ноември 2021 г., не било получено никакво външно финансиране и по преценка на работодателя и съгласно заповед № 367/14.12.2021 г. на управителя, било определено отделянето на парични средства от натрупания собствен бюджет на лечебното заведение за допълнително материално стимулиране на служителите, като била определена сума, която целево да се разпредели като допълнително трудово възнаграждение на персонала, сред които били и ищците по делото.