Определение № 1493 от 06.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1493 гр. София, 06.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000501131 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 15 ал. 2 ГПК вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Восток Трейд“ ЕООД – София, представлявано от адв. А.

А. от АК-Пловдив, срещу определение № 397/29.01.2025 г. по т.д. № 1354/2024 г. на СГС, с което е отхвърлено възражение за неподведомственост на спора. В жалбата се твърди, че търсената сума от 160 000 лв. е заплатена от ищеца по делото „УФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по неформален договор за продажба на ечемик от м. август 2022 г. Твърди се този договор да е прекратен по взаимно съгласие, довело и до издадено кредитно известие с № 0000000222/25.10.2022 г. Същевременно се твърди в същия размер да е договорен и аванс по договор за покупко-продажба на минирални торове с плащане на депозит № S033-U/10.11.2022 г., сключен при общи условия на „Восток Трейд“ ЕООД. Тази сума не била платена от ищеца, но ответникът предприел изпълнение по договора. Впоследствие – на 30.12.2022 г. било уговорено прихващане на задължението за връщане на авансово платената сума с вземане на ответника за депозит по № S033-U/10.11.2022 г. Твърди се общите условия към договора за доставка на минерални торове да предвиждат, че всички спорове, породени от или отнасящи се до тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства да бъдат решавани от Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата. Поддържа се теза, че тази уговорка изключва компетентността на държавния съд да обсъжда сума, заплатена във връзка с изпълнение на договор за покупко-продажба на минерални торове. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважено възражението за неподведомственост на спора.

В отговор по частната жалба „СУФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, представлявано от адв. И. Т., оспорва жалбата. Твърди възражението за неподведомственост да се обосновава с въведен от ответника по иска спор, което смята за недопустимо. Застъпва теза, че меродавно за подведомствеността е въведеният с исковата молба предмет на спора, изводим от посочените от ищеца правопораждащи обстоятелства, а именно – връщане на получена сума по договор за доставка на ечемик, по който оспорва да е договаряна арбитражна клауза. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбата

1

Законът предвижда обжалваемост на акта, с който съдът се произнася по подведомствеността на спора. Жалбата изхожда от страна по съдебния спор, обуславящо и интерес от повдигнатия спор, Депозирана е в предписания от закона преклузивен срок с оглед правилата на чл. 60 ал. 6 ГПК и чл. 62 ал. 2 ГПК и е представено доказателство за внесена държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран от „СУФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с искане ответникът „Восток Трейд“ ЕООД да бъде осъден да върне сумата от 160 000 лв. Твърди се вземането да произтича от авансово преведена сума по договор за продажба на ечемик, за която очаквана сделка била издадена фактура № 0000000212/01.08.2022 г. Ответникът не доставил стоката, а на основание чл. 115, ал. 1, вр. ал. 3, пр.3 ЗДДС издал кредитно известие № 222/25.10.2022 г. към предходно издадената данъчна фактура с основание на известието „недоставено количество ечемик по договор“. При твърдение за отсъствие на съгласие по отношение на цена за единица мярка и количеството на стоката оспорва да е сключен договор между страните, от което извежда и претендираното задължение за връщане на сумата. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме за валидно възникнало правоотношение по договор за продажба, то основанието му е отпаднало с обратна сила от 25.10.2022 г., съответно от завеждане на исковата молба в съда, с която е обективирано изрично волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението.

Съгласно чл. 2 ГПК сезираният съд с молба за защита на имуществено право, каквото съставлява предявената парична претенция, дължи да я разгледа и разреши. Понеже правораздавателната власт на съда произтича от закона очертаното задължение отпада само ако и доколкото правна норма предписва пречка съдът да се произнесе по съществото на предявеното искане. Съгласно чл. 19 ал. 1 ГПК страните по имуществен спор, какъвто се явява и процесният, могат да уговорят той да бъде разрешен от арбитражен съд. Тази процесуална пречка е относителна. За нея съдът следи само ако и доколкото е противопоставено възражение и то в преклузивния срок за отговор по исковата молба (чл. 8 ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж). В тази хипотеза подведомствеността на спора пред държавния съд отпада само ако и доколкото бъде удостоверено по категоричен начин постигнато съгласие между страните, че определено от тях лице е натоварено да разгледа очертания в исковата молба спор.

Ответникът свързва арбитражната клауза със сключен между страните договор за покупко-продажба на минерални торове. Така противопоставената от ответника причина да задържи претендираната сума се различава от описаната в исковата молба претенция за връщането й поради отсъствие на причина за нейното задържане. Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е обвързан от очертания с исковата молба предмет на спора, но и по изложените вече съображения овластен да го разреши. След като не се твърди, а и не се установява постигнато съгласие очертаният в обвързващия съда предмет на искането да бъде разрешен от определено лице, съдът разполага с правораздавателна власт рагледа спора. Както е посочил и първоинстанционният съд въведеното от ответника в процеса самостоятелно от правна страна правоотношение по договор за минерални торове не е в състояние да рефлектира върху подведомствеността на очертания с исковата молба правен спор.

Така мотивиран Апелативен съд-София, 1 граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 397/29.01.2025 г. по т.д. № 1354/2024 г. на СГС, с което е отхвърлено възражение за неподведомственост на спора.

2

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд по реда и при условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3