Решение № 57 от 25.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Балчик, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно дело № 20253210200288 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявена жалба от С. Д. В. ЕГН********** от ***, чрез адвокат Х. Х. от АК-В. срещу Наказателно постановление № *** год. на Т. Г.Г., Директор на Регионална дирекция по горите-гр.В., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

В жалбата си С. В. твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Твърди, че е неясна и непълна описаната фактическата обстановка. Твърди, че описаното административно нарушение е недоказано.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуален представител, а именно адвокат Х. Х..

От името на своя подзащитен, адвокат Х. поддържа жалбата. Прави доказателствени искания и представя доказателства. Твърди, че неговия подзащитен на процесната дата е бил на работа и не е извършил описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение. Твърди, че ловното оръжие на жалбоподателя е било в автомобила му, тъй като той го е почиствал. Твърди, че след като е приключил с почистването, жалбоподателя е тръгнал с автомобила си да се прибира към дома си, когато пътят му бил неоснователно пресечен от автомобил управляван от служители на РДГ, които са се блъснали в автомобила, управляван от жалбоподателя, след което са се саморазправили с В.. Пледира да се отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Твърди, че неговия подзащитен не е ловувал по смисъла на закона.

Въззиваемата страна, редовно призована

1 се представлява в с.з. от процесуален представител, а именно Д. Н. Г.-старши юрисконсулт.

В съдебно заседание, процесуалният представител оспорва подадената жалба, като неоснователна.

Твърди, че е изяснена фактическата обстановка и е доказана вината на жалбоподателя по повод допускането на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение. Прави доказателствени искания.

Моли съда да потвърди изцяло наказателното постановление, като законосъобразно.

Претендира заплащане на деловодни разноски.

Като свидетели по делото са разпитани актосъставителя Т. Б. Б. и Д.Н.Д.-служител на РДГ, М.М.М., Д.А.К. и Д.К. Т. - служител на ДЛС-Б..

Събрани и приети са писмени доказателства.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :

Жалбоподателят,работи като охранител СОТ-Беркут ЕООД, като на процесната дата бил на работа.

Служители на РДГ-В., включително и свидетели Т. Б. Б., Д.Н.Д. и Д.К. Т. на процесната дата, по утвърден график били на обход и охрана за времето от 19,00 часа до 22,00 часа в района на землището на *** в държавната горска територия.

На *** година в землището на ***, ***, в ***, държавна горска територия, по черен път, свидетели видели, че се движи автомобил марка О.Ф., с включени светлини. При опита да го приближат те видели, че става въпрос за високо проходим автомобил. Служителите на РДГ подали звуков и светлинен сигнал, в опит да спрат автомобила, управляван от жалбоподателя. Управлявайки автомобила, жалбоподателят възприел сигналите, но въпреки това не спрял, а продължил движението, като увеличил скоростта на движение.

Със своя автомобил, служителите на РДГ изпреварили движещия се автомобил на жалбоподателя и се опитали да го спрат със Стоп-палка. Жалбоподателят не спрял, като блъснал служебния автомобил отпред в дясно, изместил го от пътя и продължил.

Служителите отново тръгнали след автомобила на жалбоподателя, втори път го изпреварили и той отново със своя автомобил блъснал автомобила на свидетелите. Свидетелите продължили да следват автомобила на жалбоподателя, който излязъл на пътя гр.Б. - гр.Д. и спрял до обект на фирма Хидрострой.

Последвала проверка от тримата свидетели. При проверката се установило, че в автомобила има ловно оръжие, а именно марка ***, заредено с два броя патрони №5/0.

Първоначално жалбоподателят отказал да си представи документи за установяване на самоличността.това наложило да бъде повикан полицейски екип.

Била установена самоличността на жалбоподателя и обстоятелството,че същия е ловец,притежаващ членка карта с №В ***, ловен билет с №***. Било установено, че жалбоподателя няма писмено разрешително за лов.

2

По повод установеното, свидетелят Т. Б. Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение, като посочил, че е допуснато такова по чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча.

При съставяне на АУАН, жалбоподателят Асенов не направил възражения.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на АУАН и е отказал да подпише същия, като отказът е удостоверен от изричен свидетел. В последствие с изрична писмена молба, жалбоподателят е изискал препис от АУН, но не е предявил пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на образуваната административна преписка, административно наказващия орган издава Наказателно постановление №*** година с което е приел, че жалбоподателят виновно и допуснал административно нарушение на разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за горите, поради което е наложил административно наказание на С. Д. В., а именно ГЛОБА в размер на 100лева. С наказателното постановление е отнето в полза на Държавата вещта, средство за нарушението, а именно ловно оръжие марка ***, заредено с два броя патрони №5/0. С наказателното постановление на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, С. Д. В. е лишен от право на ловуване за срок от три години.

По повод на случилото се, била сезирана Районна прокуратура-Добрич, където е образувано Досъдебно производство №124/2025 г. по описа на РУ-Б., за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

По делото е установено, че препис от наказателното постановление е връчен на В. на 05.12.2025 год. Жалбата срещу наказателното постановление е изпратена по пощата и получена в деловодството на АНО с Рег.№РДГ 04-7963 на 10.12.2025 година.

Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на РДГВ., упълномощен с това правомощие, съгласно заповед№РДГ-04-171 от 23.05.2024 година на Министъра на земеделието и храните.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

3

Съдът счита,че подадената жалба е допустима, но е неоснователна и недоказана.

Видно от събраните гласни и писмени доказателства,жалбоподателят действително е допуснал визираното в АУАН и в наказателното постановление административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Б., Д. и Т..

Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.М., поради факта, че свидетелката е в близки приятелски отношения с жалбоподателя и поради факта, че нейните показания не кореспондират и са в противоречие със всички останали събрани гласни и писмени доказателства.

Съдът не кредитира показанията и на втория свидетел на жалбоподателя, а именно свидетеля Д.А.К.. Свидетелят и жалбоподателя също са в приятелски отношения, бивши съученици. Свидетелят не е бил пряк свидетел на случилото се. Свидетелят твърди, че е бил надалеко и само е видял определени факти, за които твърди, че са се случили, а именно, че автомобила на служителите на РДГ е блъснал жалбоподателя и че те са блъснали, и ударили жалбоподателя, след спирането на автомобила. Показанията на свидетеля К. не се подкрепят от другите събрани доказателства по делото.

Съдът констатира, че е налице противоречие от твърдяното в жалбата и обясненията дадени от жалбоподателя в съдебно заседание относно намеренията му свързани с наличието на ловното оръжие на процесната дата в автомобила му.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 43, ал. 3, т.1 от същия закон, и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Съобразно разпоредбата на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча гласи: "Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.".

Съгласно алинея трета,точка първа на чл. 43 от Закона за лова и опазване на дивеча Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Разпоредбата на т. 10 от чл. 65 от ЗЛОД въвежда изрична забрана при ловуване да се използват моторни превозни средства. Санкция за нарушаването на забраните, посочени по – горе, е предвидена изрично в чл. 84 от ЗЛОД. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, к ойто ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено 4 разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.

Освен това съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД лице, извършило нарушение по чл. 84, ал.

1 се лишава и от право на ловуване за срок от три години. Т. е. срокът за лишаване от право на ловуване е конкретизиран от закона, без да се предоставя възможност за преценка от страна на административно-наказващия орган в определени граници. За да е налице съставът на нарушение по чл. 84, ал. 1, пр. второ от ЗЛОД, е достатъчно едно физическо лице да се намира извън населено място, като престоява или се движи, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, без издадено писмено разрешително и със забранени средствадвижи се с МПС.

Както бе посочено по-горе, от всички събрани по делото доказателства се установява, че наказаното лице-жалбоподател в настоящето производство, на *** г.,ловува по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД.

Безспорно се установи, че след последване и спиране на ,управлявания от жалбоподателя автомобил за проверка в автомобила е установена ловна пушка ***, заредено с два броя патрони №5/0. Тези обстоятелства осъществяват всички елементи на нарушението, посочено в оспореното по делото наказателно постановление.

ЗЛОД е дал легална дефиниция на "ловуване" и извършеното от С. В. безспорно осъществява елементите на тази дейност. За ловуване законът изисква освен притежаването на заверен ловен билет и издаване на писмено разрешително.