Решение № 97 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. П., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200501009 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 957 / 25.07.2025г. постановено по гр.д. № 20245220104401 по описа на Районен съд – П. е признато за установено по отношение на ответниците Д. Р. Г., ЕГН **********, и И. Р. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Ч., общ. П., ул. "Д. и с." № 1, че ищците С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, Б.

В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, З. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул. "Д. и о." № 28, С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, З. С. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ***, Т. К. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ***, Д. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Ч., ул. "Т. и п." № 10, М. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, М. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, и К. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, са собственици на общо 4/5 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ. П., одобрени със заповед № РД-18- 248/13.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, с площ 10217 кв.м, номер по предходен план 980, квартал 18,26, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

***,

***,

***,

*** и

1

***.

Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, от 13.12.2023 г., № 21, том III, рег. № 5377 по нот. дело 382/2023 г. на нотариус № 571 - М.М., вписан в Службата по вписванията като акт № 33, том 36, дело 6145/13.12.2023 г., с който Д. Р. Г. и И. Р. Г. са признати за собственици на описания по-горе имот, придобита по давност до размер 4/5 идеални части правото на собственост.

Осъдени са Д. Р. Г. и И. Р. Г. да заплатят на Д. А. Б. разноски по делото в размер 1638 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Д. Р. Г. и И. Р.

Г., чрез адв. Л. Б. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че съдът е тълкувал превратно и пренебрегнал показанията на Х.И.. Прави се анализ на показанията на свидетеля и въз основа на тях се правят изводи, които страната счита, че съдът е следвало да направи с оглед на депозираните свидетелски показания. Проследяват се установени според жалбоподателите факти в хода на процеса пред първоинстанционния съд, коментират се показанията на С.П. и С.П., които според жалбоподателите са конкретни, но не са възприети от РС при постановяване на решението. Според жалбоподателите в същото време районният съд необосновано, но категорично бил кредитирал показанията на свид. Л.К., Г. Д. и В.Р..

Неправилно РС бил приел, че свид. С.П. е отсъствал 9 години от България, тъй като самият той бил заявил в съдебно заседание, че отсъствал по 5-6 месеца през годините, в които е пътувал в чужбина. Искането е решението на РС да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, тъй като ответниците са владели имота повече от 10 год., обработвали са го със своите семейства и приятели, събрали са реколта и с това са придобили собствеността върху целия имот.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. П. с искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В писмения отговор също се прави анализ на свидетелски показания с краен извод, че съдът е направил обосновани изводи от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което решението следва да бъде потвърдено с присъждане на разноските.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

2

В исковата си молба против ответниците Д. Р. Г., и И. Р. Г., ищците са твърдели, че са собственици на общо 4/5 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ. П., възстановен на наследниците на Д. А. Г., починал през 1971 г., с Решение № 47/1 от 02.02.1999 г. на ПК-П.. Двамата ответници Д. Р. Г. и И. Р. Г. притежавали общо 1/5 ид.ч. от същия имот.

След възстановяване собствеността върху имота страните се споразумели кой каква реална част от него ще ползва и обработва, като онези от тях, които живеели извън селото, имали уговорка с други сънаследници да обработват и техните части. В ползваната от сънаследника Д. Б. и нейния съпруг част същите прекарали ток, изградили сондаж и монтирали помпа за поливане. Година и половина преди подаването на исковата молба Б. установила, че кабелът за тока е срязан и издърпан, поради което поливната помпа не можела да работи и семейството спряло да обработва своята част от имота. В началото на м. февруари 2024 г. ищците получили уведомление от СГКК, че като собственици на имота са вписани само ответниците, които обаче притежавали по наследство само 1/5 идеална. Ищците установили, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение с № 21, т.ІІІ, рег. № 5377, н.д. № 382/2023 г. по описа на нотариус М.М., № 571 на Нотариалната камара. Към момента на подаване на исковата молба ответниците владеели целия имот и не давали на ищците достъп до него, но владението им в никакъв случай не било продължило 10 години и ответниците не са станали единствени собственици на съсобствения имот.

Искането е да се признае за установено, че ищците са собственици на 4/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч., общ.

П. с посочени граници по КККР на с.Ч. да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост по давностно владение с № 21, т.ІІІ, рег. № 5377, н.д. № 382/2023 г. по описа на нотариус М.М., № 571 на Нотариалната камара до размера на 4/5 ид.ч.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д. Р. Г., и И. Р. Г. не са депозирали писмен отговор. В съдебно заседание пред районния съд за пръв път чрез упълномощения от тях процесуален представител изразяват становище по иска, като го оспорват и правят доказателствени искания. Оспорването се основава единствено на твърдение за осъществено от тях владение на имота и изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност.

Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищците и ответниците са наследници по закон и право на заместване на Д. А. Г., б.ж. на с.Ч., починал на 24.10.1971 г.

Установява се също, че с Решение 47/1 от 02.02.1999 г. на ПК-П. на наследниците на Д. А. Г. е възстановено правото на собственост в 3 съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ 10.936 дка, находяща се в землището на с.Ч. в местността/квартал 61, имот № 366 по кадастралния план от 1934 г., без посочени граници. Видно от приложената скица, имотът се намира в урбанизираната територия на с.Ч., поради което границите му са определени с кадастралния план и не е необходимо изготвянето на помощен план по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ.

С нот. акт от 13.12.2023 г. № 21, т.ІІІ, рег. № 5377, н.д. № 382/2023 г. по описа на нотариус М.М., № 571 на Нотариалната камара ответниците са се снабдили с титул за собственост на основание давностно владение за целия поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Ч..

За изясняване на спора от фактическа страна са разпитани свидетели. От показанията на свидетеля Л.К. се установява, че през периода от 4-5 години преди 2019-2020 г. Д. и нейният съпруг са обработвали част от процесния имот с площ около 2 дка, в която първо гледали пипер, после имали бостан. В съседство имало друга част от имота, която била изорана, но за нея Д. казвала, че не е тяхна, а на нейни братовчеди, защото имотът бил наследствен.

Мястото на Д. се поливало с бензинова помпа.

От показанията на Х.И. се установява, че имотът бил около 10-11 дка и Р. – бащата на И. заявявал, че е негов и имал намерение да се снабди с нотариален акт. Започнали да го обработват още около 2000 г. – садили картофи, зеле, праз, домати. Свидетелят също помагал. И. и брат му имали сонда близо до кладенеца, наследство от баща им. Свидетелят знае, че имало и друга сонда, но не я бил виждал и не може да каже кой я е ползвал. До тази друга сонда достъпът бил от другата улица. Този свидетел не е виждал Т. и Д. да садят нещо на мястото. В долния край на мястото имало изсъхнали храсти и дървета. Той самият понякога бил викан от И. да помага за различни дейности, напр. да хвърлят тор, но имота се работел основно от братята и жените и децата им.

От показанията на свидетеля С.П. се установява, че познава И. и Д., знае и процесния имот, защото братята го викали да го оре в течение на 10-12 години и никой друг не е отивал да каже, че това място е негово. Последно синът на свидетеля орал този имот през 2024 г. и тогава някакви хора били изявили претенции. Свидетелят познава Д., но тя не го била викала да оре имота. Свидетелят е виждал мястото насадено с картофи и зеле, но дини не е виждал.

От показанията на свидетеля Г. Б. се установява, че Д. му е снаха. Знае имота и заявява, че е наследствен от бащата на Д. с площ около 2 – 2.5 дка.

Имало още четирима наследници и още четири имота. Д. и съпругът й си купили трактор и го обработвали до преди 3-4 години, а преди 5-6 години И.

4 отрязал кабела на помпата за поливане. Брат му пробил сонда преди повече от 15 години, а свидетелят направил шахтата. След отрязването на кабела братът на свидетеля започнал да взима ток от друг съсед, който обаче бил много далече и помпата изгоряла. Първоначално Д. започнала да гледа дини, после садили картофи, чушки, а в долния край имало овощна градина. Д. продавала дини на центъра, а брат му – на гарата и ги изкупували за Полша. Докато гледали дините, спели на мястото във фургон, за да ги пазят. Свидетелят не е виждал И. и Д. да работят на мястото на Д. – те имали имот на другата улица; първо бил техния имот, а после имало още четири имота.

От показанията на свидетеля В.Р. се установява, че познава С., който й бил хазяин. С. имал имот около 1 дка и разрешавал на свидетелката да си пасе там магарето. Свидетелката косяла сено в неговия имот, но преди 11 години напуснали и се прибрали в къщата на сина й и от тогава не е ходила на имота на С., защото продали всички животни. След това не знае дали С. обработва този имот.

От показанията на свидетеля С.П. се установява, че познава И. и Д. поне от 20 г. и обработва с тях около 2/3 от парцела. Тази година също гледали картофи, а предишни години гледали праз, зеле и дини. Никой друг не бил обработвал този парцел. По физиономия познава част от ищците, но не ги е виждал да обработват мястото на И. и Д.. Свидетелят не знае имотът да е разделен, не е виждал и фургон там. И. и Д. поливали със сондата до кладенеца. През периода от 2011 до 2020 г. свидетелят ходел в чужбина за по 5-6 месеца, но от 4 години си бил тук. Работел с братята на този имот 15-20 години, защото били приятели и им работел безплатно.

При тези данни съдът приема, че свидетелските показания могат да се обособят условно в две групи: едната група свидетели твърдят, че имотът е обработван от И. и Д. и от никой друг, а другата група свидетели твърди, че част от около 2 дка от имота е обработвана от Д. и съпруга й, които гледали дини и друга продукция до преди 4-5 години, когато И. отрязал кабела на тяхната помпа и те вече не можели да поливат и се отказали. Анализирайки свидетелските показания, въззивният съд приема, че те всъщност не си противоречат защото: свидетели както на ответниците, така и на ищците установяват, че в имота от 10-12 дка има две помпи в двата края на имота (св.Х.И., Г. Б., С.П.). Тези свидетели безпротиворечиво установяват, че И. и Д. поливали с помпата до кладенеца, а Д. и съпругът й – с помпата, която сами поставили в другия край на имота, а достъпът до двете помпи бил от различни улици. Доколкото двете групи свидетели установяват различни обстоятелства, имащи значение за решаването на спора, съдът кредитира всички свидетелски показания, защото се допълват взаимно.