Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2107 от 21.08.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1403/2025
Вид
Определение № 2107
Подписан
21.08.2025
В сила
21.08.2025
Състав
Недялка Пенева Пенева, Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2107 гр. Бургас, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501403 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна жалба на „ЕОС Матрикс“ – ЕООД ответник в първоинстанционното производство, против Определение №3321/09.06.25г., постановено по гр.д.№8635/24г. по описа на Бургаски районен съд (БРС), с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, да бъде изменено Решение №874/17.04.25г. в частта, относно разноските.

Ответникът по частната жалба Я. Р. Г. не представя писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Бургаският Окръжен съд, за да се произнесе жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Я.

Р. Г., чрез адв.Русинов, първоначално срещу „Банка ДСК“ АД, а с протоколно определение от 10.04.25г. – срещу „ЕОС Матрикс“ – ЕООД, за установяване, че ищецът не дължи сумата 12351.36 лева. Видно от представения договор за защита и съдействие, ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 1500.00 лева. Представен е списък на разноските, в който освен 1500 лева адвокатско възнаграждение се претендират и 504.14 лева – държавна такса.

Ответникът„ЕОС Матрикс“ – ЕООД „Лагуна Лукс“ – ЕООД е подал отговор на исковата молба, чрез юк Милушева, с който е признал иска и е поискал да не му се възлагат разноските на ищцовата страна. Евентуално е направил възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание на 10.04.25г. е приключено съдебното дирене и съдебните прения. Постановено е Решение №874/17.04.25г., с което искът е уважен по реда на чл.237 ГПК. Съдът е възложил в тежест на ответника съдебно – деловодните разноски на ищеца:

504.14 лева държавна такса; 800 лева – адвокатско възнаграждение, като е постановил размера на осн. чл.78, ал.5 ГПК предвид фактическата и правна сложност на делото.

Препис от решението е връчен на ответника на 24.04.25г. На 14.05.25г. е постъпила молба по чл.248 ГПК. Ответникът е заявил, че са налице предпоставките да не му се възлагат разноските, т.к. не е дал повод за завеждане на иска – след прекратяване на изпълнителното дело не е образувал ново и не е предприемал изпълнителни действия по събирането на вземането; с отговора на исковата молба е признал иска.

1

С тук обжалваното определение съдът е приел, че не са налице предпоставките за изменение на решението в частта, относно разноските.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението като се претендира неговата отмяна, като посочва многобройна съдебна практика за обосноваване на тезата си, че не е дал повод за завеждане на делото, признал е иска и не следва да носи отговорност за разноските на ищеца.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид установените факти, становищата на страните и като съобрази закона намира, че жалбата е основателна. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правен интерес от защита по исков път имат както лицата, чиито права неоснователно се отричат, така и лицата, срещу които неоснователно се претендират права или на което се вменяват задължения. Надлежен ответник в първия случай е лицето, което оспорва правата, а във втория – лицето, което претендира неоснователно права или вземания. Ако в хода на производството ответникът изпълни, признае претенцията или преустанови неоснователната си претенция, същият може да се освободи от разноски само, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.

В настоящия случай, макар извънсъдебното поведение на ответника да е било пасивно – същият не е образувал изпълнително дело за събиране на процесното вземане, същото е било съдебно установено. Така по отношение на ищеца – длъжник са съществували предпоставки във всеки един момент кредиторът да поиска изпълнение.

Поради това редът му за защита е предявяване на отрицателен установителен иск за отричане съществуване на вземането, независимо от липсата на активно поведение на кредитора за събирането му. В този смисъл е Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Иванка Ангелова, според което „Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора“. Освен това, до отричане на вземането му по надлежния исков ред, ищецът фигурира като длъжник в Централния кредитния регистър, което допълнително обосновава правния му интерес от искова защита.

Макар изрично да не са направени изводи в тази насока, обстоятелство, че ответникът е признал иска е взето предвид от БРС, който е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, като го е намалил от 1500 на 800 лева.

Ето защо обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3321/09.06.25г., постановено по гр.д.№8635/24г. по описа на Бургаски районен съд.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3