Решение № 657 от 08.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Бургас, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120105836 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - гр.

Варна, Булстат 129004492, адрес: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 73, против Д. Д. Щ. с ЕГН **********, адрес: гр. *********, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1785/27.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 4097/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: сумата 4 569. 58 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, за времето през което е бил курсант в училището от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г., дължима поради напускането му по собствено желание по време на обучението, ведно с мораторна лихва в размер на 176. 45 лева за периода от 29.02.2020 г. до 16.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за това, че ответникът е бил курсант в ищцовото училище в периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г., за което е сключил и договор за военна служба № 659/09.08.2019 г. По време на обучението му бил на държавна издръжка, със средства от бюджета на Министерството на отбраната, стипендия, храна, вещово доволствие, медицинско обслужване, задължително застраховане, настаняване в общежития, транспорт и т.н.

Същият подал рапорт за напускане по собствено желание на 29.01.2020 г., поради което и съобразно нормативната уредба държал връщането на търсената главница и 1 лихвите, като му била връчена и покана за доброволно изпълнение за това, но такова не последвало.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че ищецът сам е отменил заповедта за отчисление на ответника. По отношение на цената на иска се сочи също така, че е в завишен размер.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор относно това, че ответникът е бил курсант в ищцовото училището в периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г., въз основа на валидно сключен договор за кадрова военна служба № 659 от 09.08.2019 г. същия има за предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с обучението на ответника, в качеството му на курсант, в процесното военно училище за подготовката му за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба. Договорът е сключен за срок от 15 години, от които 5 години – обучение по учебния план за придобиване на висше образование и 10 години – изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. Така и съгласно договорът се предвижда задължение за застраховане на курсанта, осигуряване за сметка на държавния бюджет на общежитие във военно училище, храна, униформено облекло и отличителни знаци, медицинско обслужване и стипендия, за които също няма спор, че са били осигурени.

С рапорт до началника на училището от 27.01.2020 г. ответникът е поискал на основание чл. 97, ал. 1, т. 3 и чл. 99 от Правилника за устройството и дейността на училището т.е. по собствено желание и при знание, че следва да възстанови разходите за издръжката и обучението му за времето на престоя във висшето училище, да бъде освободен от военна служба.

Поради това и със Заповеди на началника от 29.01.2020 г. е прекратен договорът за военна служба с ответника и същият е освободен от военна служба, като е отчислен от списъчния състав на училището, считано от 30.01.2020 г. Изрично е посочено, че на основание чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 99, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на училището ответникът следвада възстанови сумата от 4 569. 58 лева за периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г. т.е. до датата на освобождаването му.

На 29.01.2020 г. ответникът е получил и изрична покана в този смисъл, като му е 2 даден 30-дневе срок за изпълнение от датата на получаването й.

Представена е и финансова справка, съгласно която сумата се формира като сбор от следните такива за периода от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г. – 1 886. 04 лв. – разходи за храна, да 156 дни по 12.09 лв. на ден; 689. 01 лв. – стипендии за обучение; вещево доволствие – 298. 69 лв.; разходи за обучение, съгласно Наредба Н-1 от 14.02.2013 г. на базата на отметна 2019 г. /3 913. 47 лева , пропорционално изчислени за периода на обучение в размер на 1 695. 84 лева или общо сумата от 4 569. 58 лева.

Липсва оспорване на същата.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Издаденият от министъра на отбраната в рамките на тази делегация подзаконов нормативен акт е Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /обн. в ДВ, бр.

8/29.01.2013 г., в сила от 02.02.2013 г.). Т.е. в случая предсрочното освобождаване от военна служба на посочените в същата разпоредба основания е настъпило след тази дата – 02.02.2013 г. и сумите следва да се определят по този подзаконов нормативен акт, каквито и изчисления са извършени по представената финансова справка. Макар и да не налице оспорване на иска по размер, формално оспорване на същата не е направено, при което съдът намира иска за главница в размер на 4 569. 58 лева за доказан по основание и размер въз основа на така представения неоспорен документ по чл. 417 от ГПК. Друг е и въпросът, че ответника не внесе депозита за допусната по негово искане експертиза, във връзка с направените оспорвания в тази връзка.

Основателна се явява и претенцията за мораторна лихва за времето от 29.02.2020 г. до 16.07.2020 г. в заявения размер от 176. 45 лева, изчисбен с помощна на calculator.bg, при все че с покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника на 29.01.2020 г., му е даден 30- дневен срок за доброволно изпълнение, като няма твърдения и подкрепящи ги доказателства такова да е последвало както в срока, така и след неговото изтичане, както и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 24.07.2020 г., до окончателното изплащане на 3 дължимата главница.

При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 94. 92 лева, които съгласно дадените указания в т.

12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

При този изход на спора са основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 644. 92 лева, съобразно представения списък на разноските.

При това общата дължима сума за разноските възлиза на 739. 84 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено, че Д. Д. Щ. с ЕГН **********, адрес: гр. *********, дължи на Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ - гр. Варна, Булстат 129004492, адрес: гр. Варна, ул. „Васил Друмев“ № 73, представлявано от Флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Кирилов Медникаров, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 1785/27.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 4097/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: сумата 4 569. 58 лева - главница, представляваща неизплатено задължение за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, за времето през което е бил курсант в училището от 09.08.2019 г. до 30.01.2020 г., дължима поради напускането му по собствено желание по време на обучението, ведно с мораторна лихва в размер на 176. 45 лева за периода от 29.02.2020 г. до 16.07.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението - 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане Осъжда Д. Д. Щ. с ЕГН **********, адрес: гр. *********, да заплати на Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ - гр. Варна, Булстат 129004492, адрес: гр.

Варна, ул. „Васил Друмев“ № 73, представлявано от Флотилен адмирал проф. д.в.н.

Боян Кирилов Медникаров, сумата от 739. 84 лв. /седемстотин тридесет и девет лева и 84 ст. / за направените по делото разноски, от които 94. 92 лв. по ч.гр.д. № 4097/2020 г. и 644. 92 лв. по настоящото гр.д. № 5836/2021 г., двете по описа на Районен съд Бургас.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4