Решение № 465 от 21.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3293/2025
- Вид
- Решение № 465
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183 ал.4 т.13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.80а ал.2 т.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80а, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.112 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 465 гр. Варна, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. С.а като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110203293 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв.М.Ц., АК Варна против НП № 25-0433001139/30.06.2025 г., издадено от началник 01 РУ ОД МВР Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, твърди се, че жалбоподателят е вървял и бутал тротинетката по пешеходната зона на бул.“Княз Борис I“. Навеждат се доводи за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание,жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.Ц., АК Варна, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.Депозирано е писмено становище от юк Атанасова, с които се излага становище по същество. Претендират се сторените по делото разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 15.06.2025 г. свидетелите Г. и Г., полицейски служители в 01 РУП Варна били екип пътен контрол към 01 РУП Варна. Около 13 часа се намирали на ул."Иван Вазов" с кръстовището на бул.“Княз Борис I“, като извършвали контрол за движението на ЕПС / електрически 1 превозни средства/ в пешеходната зона на бул.“Княз Борис I“.Св. Г. бил застанал на булеварда като забелязал, че по булеварда към кръстовището с ул.“Воден“ между пешеходците се движи ЕПС. Когато водачът му възприел полицейския служител, слязъл от превозното средство и започнал да го бута.Св.Г. изчакал водача да го приближи, спрял го за проверка, установил, че това е жалбоподателя Г., след което двамата отишли до служебния полицейски автомобил, където на Г. бил съставен АУАН,серия GA,№4059134/15.06.2025 г. за нарушение на чл.80а ал.2 т.10 от ЗДвП. Г. отказал да подпише акта за административно нарушение, което било удостоверено с подпис на свидетел. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпило възражение, в които се твърди, че жалбоподателя не е управлявал ЕПС, а полицейските служители се държали надменно, пренебрежително и арогантно.
АНО не възприел направените възражения и въз основа на изложеното в акта за административно нарушение, издал НП, с което за извършено нарушение на чл.80а ал.2 т.10 от ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.13 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лв.
Разпитани в хода на съдебното следствие свидетелите Г. и Г. потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Д.Б., която посочва, че на посочената дата се е видяла с жалбоподателя до Шишковата градинка.Твърди, че жалбоподетелят я настигнал, идвайки с тротинетка от велоалеята. Двамата вървяли и си говорели, докато тя не спряла, тъй като видяла свои приятели, а жалбоподателя Г. продължил бутайки тротинетката.По-късно го видяла в далечината да говори с полицейски служители.Твърди, че го виждала до бута тротинетката докато не бил спрян от полицейските служители.
Съдът се доверява напълно на показанията на полицейските служители, като възприема същите за логични, изчерпателни и допринасящи за изясняване на релевантната по делото фактическа обстановка.
Съдът кредитира частично показанията на св.Б., в частта, в която твърди, че видяла Г. да се движи с тротинетка, тъй като кореспондират с показанията на св.Г..В частта, в която твърди, че е видяла Г. да бута тротинетката до момента, в който бил спрян от полицейските служители ги намира за заинтересовани и в противоречие с останалите доказателства по делото, най-вече със заключението на Съдебната видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на свидетелите Г. и Г., частично от показанията на св.Б., както и от приложените по делото писмени доказателства –докладна записка, рег.№433-2411/26.06.2025 г.,становище по постъпило възражение № 365000-43883/20.06.2025 г. от Д. К. Г.,справка за нарушител/водач, Заповед № 365з-330/19.01.2022 г., издадена директора на ОД МВР Варна, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Съдебната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, прочетени и приети от съда по реда на 2 чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.НП е издадено от компетентен орган – началник 01 РУ ОД МВР Варна, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган и на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.
Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
В случая не е спорно, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят се е движил с индивидуално електрическо превозно средство.
Легалната дефиниция на индивидуално електрическо превозно средство е заложена в § 6, т.
18б от ДР на ЗДВП (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), според която същото представлява пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.
Съгласно чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП на водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено да управлява превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци.
Според състава на съда, събраните по делото доказателства установяват по безспорен и несъмнен начин, че с поведението си на посочените дата, час и място, жалбоподателят е 3 нарушил вменената законова забрана в посочената разпоредба, с което е осъществил състава на вмененото му нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.
Това се установява както от показанията на св.Г., така и от заключението на назначената Съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.
Видно от заключението на посочената експертиза е, че обект на експертизата е видеофайл от цветна мобилна / персонална полицейска камера/ за наблюдение със звук, вкопиран тайм код „ 15-06-2025 Sun 13:14:08“, както и че записът е създаден на 15.06.2025 г. в часовия диапазон от 13:09:09 часа до 13:14:08 часа. Установява се, че в обхвата на камерите е външното пространство на бул.“Княз Борис“ – пешеходна зона, като се наблюдават множество лица от мъжки и женски пол, както и деца да преминават през обхвата на камерата.Намират се и сгради с търговски обекти. На 15.06.2025 г. в 13:11:42 часа от горната дясна част на кадъра по бул. „Княз Борис“ се появява лице от видимо мъжки пол, качено върху електрическо пътно превозно средство / тротинетка/ да го управлява.
На 15.06.2025 г. в 13:11:48 часа лицето слиза от електрическото превозно средство и започва да го бута.
На 15.06.2025 г. в 13:12:02 часа лицето е спряно от полицейски служител и провежда разговор.
При предварителния преглед на видеофайловете се установява, че лицето е със сходни общи черти на главата и лицето с тези на представения сравнителен материал от Д. К. Г. с ЕГН **********.
Правилно е приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП /в действащата редакция към датата на нарушението /, която предвижда да се налага наказание глоба в размер на 50 лева на водач, който управлява ИЕПС в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т.
2-4 и ал. 2 и ал. 3 ЗДвП, т. е. и в нарушение на процесната забрана по чл. 80а, ал. 2, т. 10 ЗДвП – за управление на индивидуално електрическо превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, каквато зона безспорно се явява бул.“Княз Борис“.
Предвиденото наказание е глоба в абсолютен размер, в какъвто размер е наложеното на жалбоподателя, поради което възможността за неговото намаляване не може да бъде предмет на обсъждане.
Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на Д.ие от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл. 28 от ЗАНН в процесния случай.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, право на присъждане на разноски има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна прави изрично искане в тази насока, поради което следва на ответната страна по жалбата – ОД МВР Варна, да се присъди 4 юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД МВР Варна към мининума от 41 евро.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0433-001139/30.06.2025 г., издадено от началник 01 РУ ОД МВР Варна, с което на Д. К. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна на осн. чл.183 ал.4 т.13 от ЗДвП за нарушение на чл.80а ал.2 т.10 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 25,56 евро /50 лв./
ОСЪЖДА Д. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР Варна сумата от 41 евро, представляваща разноски за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Д. К. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Варна сумата от 214,74 евро, разноски за експертиза.
На осн.чл.112 ал.4 от НПК веществено доказателство – диск с видеофайл от цветна мобилна / персонална полицейска камера/ за наблюдение със звук, вкопиран тайм код „ 15-06-2025 Sun 13:14:08“,остава към делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5