Решение № 69 от 13.03.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 507/2025
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. *, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20251600500507 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на К.К. против решение № 358/11.07.2025 г. по гр. д. № 430/2024 г. на Районен съд – *.
Жалбоподателят К.К. твърди във въззивната жалба, че решението е неправилно и необосновано, затова моли то да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и присъди деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Посочва, че в мотивите на МРС се съдържа съществено противоречие: от една страна съдът пирема, че не може да се установи механизмът на ПТП, а от дуга – че виновен за настъпването му е жалбоподателят. Налице е и неправилно приложение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съдът хипотетично приема да е съществувала техническа възможност за спиране, но игнорира факта, че самоходната косачка се явява внезапно появило се препятствие пред движещия се товарен камион. МРС е обсъждал избирателно събраните доказателства: доверява се напълно на заключението по автотехническата експретиза, а игнорира влязлото в сила решение № 74/15.03.2023 г. на РС – * и Решение № 385/2023 на АС – *, с които наказателното постановление за налагане на административна санкция на жалбоподателя е отменено. Изтъкват се и доводи, че съдът е изложил необосновани мотиви относно спасителната маневра.
Въззиваемата страна Г.ф., представлявана в процеса от адв. Е. Г., оспрова въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на МРС – потвърдено. Като се позовава на заключението по 1 автотехническата експретиза, поддържа, че единствено виновен за настпъване на ПТП е самият жалбоподател. Липсват доказателства за виновно поведение на водача на самоходната косачка, поради което и не може да се ангажира отговорността на ГФ.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Пред Районен съд - * е бил предявен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ.
За да отхвърли иска, МРС е приел, че на 14.11.2022 г., около 18:30 – 19:00 часа, на път втори клас, с посока на движение от гр. * към гр. * жалбоподателят К. управлявал товарен автомобил „*“ с рег. №* с прикачено полуремарке „*“ с рег. №*.
По същия път и в същата посока се движила самоходна косачка * с рег. №* без задни габаритни светлини. Жалбоподателят забелязал селскостопанската машина, когато бил вече опасноблизо до нея и за да избегне удар в косачката, отклонил товарния автомобил в ляво и се сблъскал в крайпътно дърво. При удара получил травма на раменната става.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че вина за настъпване на инцидента има единствено жалбоподателя,т защото се е движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия на видимост, и която не му е позволила да спре в рамките на осветената от фаровете на товарния автомобил пътна отсечка.
Водачът на товарния автомобил е бил длъжен да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство, както го задължава чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. К. е имал техническата възможност да продължи праволинейното си движение напред крайно в дясно и тогава товарният автомобил * и самоходната косачка не биха влезли в съприкосновение. Направеното в повече, а именно завиването на ляво, представлява маневра, която ищецът е предприел неправилно, макар и с желание да предотврати удара.
Въззивният съд намира решението за неправилно, затова го отменя.
Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял в резултат на травма, получена при ПТП. Твърдението е, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на самоходната косачка с рег. №* – движил се е по републикански път нощем без светлини. Тъй като за превозното средство не е имало валидна застраховка Гражданска отговорност, то искът за обезщетение е насочен срещу Г.ф..
За да бъде ангажирана отговорността на ГФ, следва да е установено, че водачът 2 на самоходната косачка е действал виновно, и като пряка последица от поведението му са настъпили телесни увреждания за водача на товарния камион.
За установяване елементите на непозволеното увреждане трябва да се изследва механизмът на ПТП. Данни за него се съдържат в протокол за ПТП, съставен от служител на ОД МВР – *, на 14.11.2022 г. В него е отразено, че на републикански път * с посока на движение от * към * жалбоподателят е управлявал влекач * с рег. №* с прикачено полуремарке като скоростта му не била съобразена с пътните условия и за да избегне удар с попътно бавно движеща се косачка, се отклонил в ляво и се блъснал в дърво.
От приложените наказателни постановления от 28.11.2022 г. и от 29.11.2022 г. е видно, че на водача на самоходната косачка са били наложени административни санкции за липсата на застраховка Гражданска отговорност и за това, че управялва превозно средство с техническа неизправност – неработещи задни габаритни светлини.
Пред първоинстанционния съд е било изслушано и прието заключение по автотехническа експертиза, според което товарният автомобил се е движил със скорост от 64,31 км/ч. Вещото лице е изчислило опасна зона от 54,52 м и като е съобразил, че с оглед конкретните условия осветената зона е била около 40 м напред пред камиона, то водачът на товарния автомобил не би могъл да спре без да се сблъска с попътно движещата се машина. Безопасната скорост на движение за товарния автомобил би била 40 км/ч и при нея не би се стигнало до удар.
МОС намира, че са налице данни за мястото и времето на пътния инцидент, за конкретните пътни и метеорологични условия. Те се извличат от протокола за ПТП, съставен от ОД МВР *. Този документ носи белезите на официален свидетелстващ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е съставило. Доколкото служителят на КАТ не е бил свидетел на самия инцидент, то и протоколът не може да бъде доказателство за механизма на произшествието.
Налице са и данни от двете наказателни постановления, че по същото време и в същата посока по пътя се е движила самоходна косачка с рег. №*, която е била без задни габаритни светлини.
Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза МОС намира за необосновано. В него не е посочен метод за изчисляване скоростта на товарния автомобил, нито пък какви изходни данни ползва експертът. Не е отчетено и движението на косачката, тя е взета като неподвижно препятствие, а данните са, че е била в движение в същата посока като товарния автомобил. Скоростта от 40 км/ч, приета от вещото лице като безопасна за камиона, е такава при неподвижно препятствие, а това противоречи на данните по делото. Вещото лице е приело, че дължината на светлинния сноп на товарния автомобил е 50 м и без да обоснове с 3 конкретна формула я намалява до 40 м заради метеорологичните условия (лек дъжд, тъмнина, 19 ч. вечерта). В експертизата осветеността пред товарния автомобил е приравнена на разстоянието, от което водачът може да възприеме опасността. Докато светлинният сноп на фаровете представлява насочената струя светлина, която се проектира върху пътното платно, за да осигури видимост на водача, без да заслепява останалите участници в движението, то разстоянето за възприемане на препятствието зависи и от други фактори, като например заслепяване от насрещно движещи се превозни средства, отражателната способност на обекта, неговия цвят, форма, големина. Вещото лице не отчита, че косачката е била без габаритни светлини и как това е повлияло на разстоянието за възприемането й като опасност от водача на камиона.
Въззивният съд изключва заключението на вещото лице по автотехническата експертиза от доказателствата по делото поради неговата необоснованост. Въз основа на останалите доказателства МОС приема, че водачът на самоходната косачка е действал виновно – той се е движил по републикански път с неизправно превозно средство – без задни габаритни светлини. По този начин е създал предпоставка за възникване на ПТП, защото при конкретните пътни условия – неосветен пътен участък при дъжд, превозното средство е трудно забележимо, а и при ниската скорост на движение би затруднило всяка адекватна реакция на водач на идващо отзад друго превозно средство.
За въззивника самоходната косачка се явява внезапно изникнало необозначено препятствие, което той не би могъл да забалежи своевременно поради нощното време, лекия дъжд и липсата на друго осветление освен фаровете на камиона. Водачът на косачката е бил длъжен да се движи по пътя с изправно превозно средство, за да не поставя останалите участници в движението в състояние на изненада, при което времето за реакция е недостатъчно. До конкретния инцидент се е стигнало поради движението на необозначената със светлини селскостопанска машина, която водачът на товарния автомобил не е могъл своевременно да възприеме, за да предприеме необходимите по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП действия за избягване на удар отзад. Сблъсъкът между товарния камион и дървото е е в пряка причинна връзка с поведението на водача на селскостопанската машина.
Маневрата наляво е била предприета, за да не се стигне до съприкосновение на двете превозни средства, което с оглед габаритите и тежестта на товарната композиция би нанесло значителни щети.
Неоснователно е възражението на ответника по иска, че водачът на товарния камион е имал възможност да предприеме действие, с което да избегне удара с движещата се пред него самоходна косачка. Не са представени убедителни доказателства, че при конкретната пътна обстановка и метеорологичните условия 4 избраната скорост на движение е била несъобразена, както се твърди в отговора на исковата молба.
При настъпилото ПТП въззивникът е получил луксация на лява раменна става, бил е приет за един ден в болница, а след това в продължение на три месеца е бил на домашно лечение, за което са представени епикриза и болнични листове. Представен е и болничен лист за едномесечно домашно лечение в периода 14.02.2023 – 16.03.2023 г., но посочената в него диагноза е травма на глезена и стъпалото, за каквато няма данни да е получена при разглежданото ПТП, поради което съдът не взема предвид този период на лечение като относим към последиците на злополуката от 14.11.2022 г.
От заключението на вещото лице по медицинската експертиза, прието от МРС, се установява, че е възможно травмата на лявата раменна става да е настъпила при сблъсъка на товарния автомобил с дърво по механизма на удар върху тъп или тъпоръбест предмет. В подкрепа на извода, че увреждането е получено при процесното ПТП, са и показанията на свидетеля Н.Н., който пристигнал на местопроизшествието, повикан от въззивника, посочва, че лявата врата е била така деформирана, че е било невъзможно да се отвори – т.е. сблъсъкът е бил преимуществено в тази част на кабината, от което логично и ударът на тялото в ляво е причинил луксацията на лявата раменна става.
Вещото лице е посочило, че движението на крайника е било трайно затруднено за период над един месец, а пострадалият е търпял значителни болки.
От показанията на свидетеля Т.Т. се установява, че въззивникът около 6 месеца не ходел на работа, защото не се чувствал добре. Непосредствено след катастрофата изпитвал силни болки и понеже живеел сам, приятели му помагали с обгрижването.
Той не можел да спи заради преживения стрес.
МОС намира, че са осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане от страна на водача на самоходната косачка: с неправомеронот си поведение – движение по пътя с технически неизправно средство, той е станал причина за настъпване на ПТП, при което са настъпили вреди за въззивника, изразявяащи се в болки и страдания.
Разпечатката съдържа 38 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82f35bb9-1ee1-4c79-b347-6de3f0f19346