Решение № 304 от 05.10.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Костинброд, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100242 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от В. П. В., от гр. К., против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ****, с който е поискано да се обяви за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит №*** от 18.04.2018г., поради противоречие на същия императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗД, иск с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД, пред.трето, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Ищецът излага твърдения, че на 18.04.2018г. е сключен с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищецът е получил в собственост сумата от 5000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 27.09% и ГПР в размер на 41.70 %. Ищецът е сключил и застраховка „ВАNK ЖИВОТ АГЕНТ", в размер на 702.00 лв., като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Сочи се, че така общия размер на кредита възлиза на 3265.23евро/6386.24 лв., която сума е била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски всяка в размер на 261.03лв.

Твърди се, че е било уговорено ищецът да заплати и такса за оценка на риска в размер на 684,24лв., като сумата е дължима заедно с месечните вноски съгласно погасителния план.

Сочи се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, нериодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими 1 при различни лихвени проценти за целите на погасяването, доколкото в погасителен план към процесния договор се установява единствено броят на вноските- 36, размерът на погасителните вноски - 261.03 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска.

На следващо място излага твърдения, че предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховката и на таксата за оценка на риска, които са общ размер на 1386.24лв., които кредитополучателят е следвало да заплати на 36 вноски съгласно договора. Сочи се, че съобразно чл. 7 от договора, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими суми по застрахователната премия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“.

Излагат се съображения, че договорът противоречи на разпоредбите на закона- чл.22, чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Сочи се, че ищецът е „потребител“, поради което в настоящия случай са приложими разпоредбите на ЗПК.

Ответникът е подал ОИМ, с който не спори, че между страните по делото е сключен процесния договор за заем, с посочените параметри. Излагат се подробни възражения в насока неоснователност на исковата претенция в цялост.

Сочи се, че е ясно по договора как се е начислило ГПР и ГЛП, както и това, че дори и да се приеме, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК/ГПР да е над предвидения в закона максимум/, то недействителността на самата клауза не води до недействителност на самият договор.

В съдебно заседание ищецът, е редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмена молба поддържа исковата молба и моли съдът да се произнесе с решение, с което да се уважи предявената искова молба, като претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, представлява. редовно призован, не се

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съдът е определил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните по делото е бил сключен договор за потребителски кредит №*** от 18.04.2018г., с параметри, както следва, че ищецът е получил в собственост сумата от 5000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 27.09% и ГПР в размер на 41.70 %.

Ищецът е сключил и застраховка „ВАNK ЖИВОТ АГЕНТ", в размер на 2

702.00 лв., като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит, като по този начин общия размер на кредита възлиза на 3265.23евро/6386.24 лв., която сума е била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски всяка в размер на 261.03лв. Наред с това ищецът е следвало да заплати и такса за оценка на риска в размер на 684,24лв., като сумата е дължима заедно с месечните вноски съгласно погасителния план.

Така и това, че във връзка с оценката на риска и предоставянето на финансиране за застрахователните премии по застраховката е увеличило общия размер на дължимото по кредита със сума от 1386.24лв., които кредитополучателят е следвало да заплати към определените 36 вноски съгласно договора.

Горното се установява и от приобщения по делото договор и погасителен план към него, от които е видно, че макар към датата на сключване на договора за потребителски кредит да е била известна както сумата по кредита, така и периодът на ползването му, а също така и общия размер на дължимата сума за застраховки, то начислените сума за застраховки, която е в общ размер на почти 1386,24 лева/почти една трета от главницата по договора/, то съдът намира, че не е отчетена към разходите по договора.

Горното само по себе си не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото след като параметрите на кредитното правоотношение /размерът на отпуснатия и усвоен кредит и периодът на плащане/ са били известни още при сключването на договора, кредиторът е следвало да посочи ясен и конкретен годишен процент на разходите в точен цифров размер, също както е посочил общата дължима сума по кредита. След като не е сторил това, кредиторът не е спазил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , поради което договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК.

Ето защо, претенцията следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски.

Ищецът е представител надлежни доказателства за заплатена ДТ по делото в размер на 130, 61 евро, както и сума в размер на 479,91 евро за адв.възнаграждение.

Ответникът е релевирал възражение за прекомерност, като наред с това, съдът е запознат с практиката, че при определяне на дължимото възнаграждение, а именно решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, с които се 3 приема, че съдът не е обвързван от размера на претендираното възнаграждение, като всеки случай подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.

В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна материалния интерес по отношение на защитата на длъжника и фактическата и правна сложност на делото, намира, че горепосочените размери на възнагражденията следва да бъде намалено до 400 евро, като бъде уважено до този размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за потребителски кредит №*** от 18.04.2018г., сключен между В. П. В., ЕГН********** и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ****, поради противоречие на същия с императивните разпоредби на закона, иск с правно основание чл.26, ал.1, ЗЗД, пред.трето, вр. чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ****, да заплати на В. П. В., ЕГН**********, сума в размер на 130, 61 евро за заплатена ДТ по делото, както и сума в размер на 400 евро за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4