Решение № 6816 от 28.05.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6816

Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20267050700959 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на заместник-кмета на Община Варна, срещу решение № 178/15.02.2026 г., постановено по АНД № 4099/2025 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/.

Релевира се допуснато нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Оспорва се извода на решаващия съд , че работникът не е бил наясно какво извършва, както и че обектът не е бил авариен. Излагат се доводи, че не е възможно да има аварийна ситуация, тъй като строежът е изграден до ниво, което да не създава риск от срутване на изкопните стени и отслабване на земната основа под второстепенните улици. Твърди се, че административнонаказателното обвинение е описано ясно и подробно в АУАН, а прецизирането на правната квалификация в НП не води до неяснота на същото. Вмененото административно нарушение безспорно се установява от доказателствата по делото, тъй като са установени извършвани строителни дейности при влязла в сила забрана съгласно заповед № 1270/02.05.2025 г. на кмета на Община Варна. Тъй като сградата, на която са извършвани дейностите, не е въведена в експлоатация, безспорно се касае за „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а извършваните на описания вид СМР е строеж по смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт А. Р., която поддържа жалбата. Същата твърди, че при постановяване на решението си ВРС не е съобразил разрешение за строеж № 149/28.10.2024 г., в т. 14 , в което изрично е вписана забрана за извършване на СМР в периода от 15 май до 1 октомври. Излага доводи, че КК „Чайка“ е курортен според решение № 153/24.02.2012 на МС . Твърди, че е останало недоказано твърдението на нарушителя за извършен авариен ремонт . Предвид събраната справка в НАП с данни , че К. Д. е назначен в друга фирма посочва , че по делото липсват доказателства дали работодателят е подизпълнител на обекта. Прави се възражение относно претендираното адв. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА поради липса на представени доказателства насрещната страна да е лице в затруднено положение.

Ответникът по касация – К. Х. Д., в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор, твърди, че касационната жалба е бланкетна и в нея не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение. Сочи, че липсват доказателства в подкрепа на обвинението. Според ответника отговорността му е неправилно ангажирана, тъй като същият не може да бъде субект на административното нарушение по чл. 15 от ЗУЧК. Твърди, че по делото е категорично установено, че Д. не е служител на „Комфорт“ ООД, а е бил работник на „Силена билдинг груп“. НП и АУАН са издадени в противоречие с чл. 57 и 42 от ЗАНН. Излага доводи, че характерът на извършваните дейности е обезопасяване, а не строителство. Сочи, че не е доказана вината му, както и твърди липса на компетентност на административнонаказващия орган. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание се явява адв. Т., който оспорва касационната жалба като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Твърди, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, а пороците, които са посочени в касационната жалба, са бланкетни и неаргументирани. Сочи, че неправилно в НП е описана фактическата обстановка, тъй като връзването на арматура не представлява СМР. Излага доводи, че не са събрани доказателства дали процесните дейности не са аварийни такива. Твърди, че връзването на арматура е част от процеса по изграждане на страничните подпорни стени, които да спрат пропадането на двете улици в окопа, каквито именно са били указанията на Община Варна в писмото от 23.06.2025 година.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е билo наказателно постановление № СК(2)-13/25.08.2025 г., с което на К. Х. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.23а във вр. с чл. 15, ал. 3 от Закон за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 15.07.2025 г., при извършена проверка от служители на отдел „Строителен контрол“ към Община Варна на строителен обект, находящ се в [УПИ] /[идентификатор]/, кв. 25, КК„Чайка“- Варна , е било установено извършване на СМР на строеж: „К-Гардън“ – жилищна сграда с подземни гаражи и басейн“, изразяващи се в монтаж и полагане на армировка. Възложител на строежа „СиС – Стил“ ЕООД, а изпълнител - „Комфорт“ ООД. Установените на място работници, сред които и К. Х. Д. , са монтирали армировка. На проверяващите е представено писмо от директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ при Община Варна, в което е посочено, че поради възможност от свличане на земни маси и опасност за живота и здравето на хората, както и тяхното имуществото, следва да не се прекъсват СМР до достигане на кота ±0,00 м и направата на обратен насип. От проверяващите е констатирано, че изпълняваните не са аварийно-ремонтни и не попадат в изключението на чл. 15, ал. 4 от ЗЧУК. СМР се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища /вилни и туристически селища/ и къмпингите по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври.

На същата дата е бил съставен срещу К. Д. АУАН , а въз основа на него и обжалваното НП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е, че в АУАН не са посочени никакви факти и обстоятелства, от които е възможно недвусмислено да се извърши преценка коя от хипотезите на чл. 15 от ЗУЧК е нарушена, поради което повдигнатото обвинение е неясно и води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Освен това според РС-Варна не може да се разбере недвусмислено волята на АНО – дали лицето е наказано за нарушение на въведена със закона забрана за извършване на СМР в национални курорти по Черноморското крайбрежие, или за нарушение на друга влязла в сила забрана, въведена с акт на административен орган. В АУАН не се съдържат ЕГН и дата на раждане на свидетеля, което представлява съществено процесуално нарушение. Изложени са мотиви, че от събраните доказателства не може да се заключи, че извършваните в обекта СМР не са имали характер на аварийно-строителни такива. Освен това ВРС е приел, че в хода на съдебното производство не е безспорно установено какви конкретни действия е извършвал Д., което възпрепятства съда да прецени дали извършваните от него действия се квалифицират като нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУЧК. Въззивният съд в мотивите си е счел, че К. Д. е изпълнявал неправомерна служебна заповед. В заключение е посочил, че започването и изпълнението на строеж е задължение на възложителя и на строителя и наказаното лице в качеството му на работник на строителния обект не може да бъде субект на вмененото му адм. нарушение.

Ответникът по касация твърди бланкетен характер на подадената жалба, но според чл. 218, ал.2 от АПК, приложима на основание чл. 63в от зАНН , касационният съд е длъжен служебно да следи за правилното приложения на материалния закон. По повод изпълнението на това си служебно задължение настоящата съдебна инстанция установи правилност на крайния правен извод на решаващия съд.

Цитираната в обжалваното НП административнонаказателна разпоредба на чл.23а от ЗУЧК препраща към правилото на чл.15 от същия закон , а според чл.15, ал.3 от тази правна норма в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. В този контекст описаните в АУАН и НП факти кореспондират с относима правна норма и дават нужната яснота за противоправното поведение, което е предмет на санкциониране.

В мотивите на обжалваното по съдебен ред НП е вписано, че процесният строеж , на който е работил касационният ответник Д., се ситуира в КК „ Чайка“, гр. Варна, но според решение № 153/24.02.2012г. на Министерския съвет , но което се позовава наказващия орган , такъв курортен комплекс няма - има курортен комплекс „Златни пясъци“ и град Варна , вписан като морски курорт с национално значение . В тази връзка от начина на индивидуализация на мястото на нарушението като УПИ и като поземлен имот , не става ясно дали описаните СМР са извършени в границите на морски курорт с национално значение.

Вмененото адм. нарушение на Д. е , че като работник на "Комфорт" ООД , е монтирал арматура по време на действаща строителна забрана , но фактическото твърдение в мотивите на обжалваното НП , че "Комфорт" ООД е строител на обекта е недоказано. Наказващият орган не е проявил нужната процесуална активност да изясни тези данни , като се запознае със задължителната информационна табела при входа на строителния обект или да изисква от възложителя на строежа сключения от последния договор за строителство , след като Д. ангажира доказателства за сключен трудов договор със „Силена билдин груп“ , а не с „Комфорт“ ООД.

На следващо място, АНО не е проявил активност да събере още при проверката на 15.07.2025 г. писмени обяснения от самия Д. за съществуването на сключен писмен трудов договор или да узнае с кого Д. е договорил изплащане на възнаграждение за монтажа на арматура.

При разпита в производството пред ВРС актосъставителят изрично посочва, че при проверката на 15.07.2025г. работниците са казали, че „имат за задание да строят и си строят“. Следователно още при съставянето на АУАН неговият издател е узнал, че работниците монтират армировка по изпълнение на дадено им разпореждане т.е. полагат труд в полза на строителя на обекта , но не е събрал допустими доказателства кой е строителя и дали същия има подизпълнители на обекта.

Конкретно описаните в АУАН строително-монтажни дейности , изпълнявани от Д. , са монтаж на арматура на поредната плоча на сградата , но не и изпълнение на обратен насип около фундаментите на строежа – дейности, за които Д. представя дадено писмено становище от инж. В. В. , без яснота какво е касателството на това лице към процесния строеж.

Противно на твърдяното от касационния ответник изпълняваните от него СМР не са авариен ремонт, защото няма настъпила авария , за която да са били уведомени органите на ДНСК и която да налага ремонтни дейности по време на действието на строителна забрана. Поради тази причина и няма назначена от ДНСК техническа експертна комисия, която да е дала задължително предписание по реда на чл. 11 от Наредба № 1/2007 г. за монтиране на арматура по време на строителната забрана. Събраното писмо от от директора на дирекция " УСКОР" при Община Варна няма характер на задължително предписание по смисъла на чл.11 от посочения подзаконов нормативен акт и освен това същото се отнася за обезопасяване на изкоп, а не за монтаж на армировка на поредната плоча на жилищната сграда .