Решение № 1638 от 02.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1638 гр. Пловдив, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. С. Въззивно гражданско дело № 20235300502051 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.500 във вр. с чл.433 т.1 от КЗ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, против Решение № 171/02.05.2023г. на Районен съд Асеновград, I гр.с., по гр.д.№ 1673/2022г., с което е признато за установено по отношение на дружеството, че Д. С. Б., ЕГН – **********, гр. ***, не дължи сумата от 2285,13 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски въз основа на сключен между страните договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди, причинени при ПТП на 25.10.2021г. между лек автомобил марка и модел „Пежо 206“ с рег.№*** и лек автомобил марка „Ауди“ с рег.№***, както и е осъдено дружеството да заплати сумата от 592 лв. за разноски по делото.

Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което 1 да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна Д. С. Б., чрез адв.И. П., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград от Д. С. Б. против ЗД „Бул Инс“ АД е заведена искова молба, с която посочва, че не дължи тази сума, тъй като не е причинила виновно ПТП, като с Решение по АНД №***г. е прието, че тя не е извършила нарушение на правилата на движение. Освен това твърди, че липсва предвидена в закона хипотеза, при която застрахователят по договор за застраховка „гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач заплатеното от него обезщетение.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който е взел становище за неоснователност. Изтъква, че на 25.10.2021г. ищцата е причинила виновно ПТП, поради което и въз основа на договор, сключен със застрахователна полица *** е изплатил обезщетение на пострадалото лице в размер на 2260,13 лв. От представения протокол за ПТП станало видно, че е издаден талон за кръвна проба на Д. Б., но липсва резултат от изследването. Пред застрахователя не е представено и съдебното решение, приложено към исковата молба. Затова дружеството е изпратило регресна покана до ищцата за заплащане на сумата от 2260,13 лв. и 25 лв. ликвидационни разноски. Тя от своя страна не била потърсила контакт с представител на ответника и не е заявила възраженията си извънсъдебно.

Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е прекомерно. Претендира направените по делото разноски.

В хода на производството е приложена преписката, по която е постановено Наказателно постановление № ***г., изд. от Началника на РУ – Асеновград към ОД на МВР – Пловдив.

Районен съд – Асеновград, с атакуваното решение, за да уважи иска, излага основни съображения, че е видно от приложеното Наказателно 2 постановление с № ***г., че на Д. С. Б. е наложено административно наказание, затова, че на 25.10.2021г. около 16,00 часа на път първи клас №*** с път ІІІ-8006 управлява лека автомобил марка и модел „Пежо 206“ с рег.

№*** и предприема маневра наляво за навлизане по път ІІІ-8006 без да се убеди, че не създава опасност за другите участници, които се движат след него и предизвиква ПТП с материални щети с лек автомобил марка „Ауди“ с рег. №***, както и за това, че не може да представи контролен талон към СУМПС.

С Решение от 27.06.2022г. по административно наказателно дело №118/2022г. по описа на РС-Асеновград същото е отменено в частта му, с която е наложено наказание за първото нарушение. От мотивите към същото се е установило, че Б. не е нарушила правилата за движение, а причина за настъпване на ПТП са действията на другия участник в същото – водача на лек автомобил с рег. №***. На 05.07.2022г. ответното дружество е изпратило до ищцата регресна покана. В нея е посочено, че въз основа на протокол за ПТП №***г. е заведена претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ за увреденото МПС, както и че по същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2285,13 лв., заедно с ликвидационните разноски.

Записано е и твърдение, че застрахователят има право на регрес към виновно причинилия щетите на основание „употреба на алкохол или упойващи вещества“, съгласно протокол за ПТП.

Районният съд е аргументирал, че не са представени доказателства, относно изложените в тази покана твърдения и обстоятелства. Няма спор между страните, а и с оглед на събраните доказателства, налага правен извод, че между страните е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и че в срока на действие на същия е настъпило описаното ПТП. По делото липсвали доказателства, че ответникът действително е заплатил на трето лице обезщетение за причинените при същото вреди, както и въз основа на какви документи е станало това. В доказателствена тежест на дружеството било да установи обстоятелствата, от които възниква правото на застрахователя да получи заплатеното застрахователно обезщетение от застрахованото лице. По делото не били доказани нито едно от условията, предвидени в чл. 500 от КЗ или чл.432, ал.3 от КЗ. Издаването на талон за кръвна проба и непредставяне на резултата от направеното изследване, както 3 и липсата на отговор на изпратената покана и на изложените в нея твърдения, не водели до възникване на задължение за връщане на платеното застрахователно обезщетение. От наличните данни по делото се установило, че ищцата няма вина за настъпване на ПТП, при което са причинени вредите.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба дружеството посочва, че действително е изпратило Регресна покана на ищцата Д. С. Б. с изх.№ ***г. за сумата от 2 285,13лв., включващо 2 260,13 лв. – обезщетение и 25лв. - ликвидационни разноски.

Същата е изпратена съгласно представените по щетата документи, а именно Протокол за ПТП, от който е видно, че на Д. Б. е издаден талон за кръвна проба, но резултат от извършено изследване не е предоставено, както и не било представено решението на PC - Асеновград, което е приложено към искова молба. На следващо място, ЗД „Бул Инс” АД, поддържа, че не е дало повода за завеждане на въпросното дело, и не следва да бъде осъдено да заплати разноските по него. Регресната покана е средство за доброволно уреждане на отношения между двете страни, преди да се поиска съдействие от съда. С нея се дава възможност на длъжника да плати възникналото задължение, но и да се избегне съдебен процес. С поканата е предоставена възможност на длъжника, „при необходимост от съдействие”, да се свърже с представител на застрахователната компания, като по този начин да уреди начина за плащане или да изложи съображенията си за отказ от плащане, както и да представи документи в защита на твърденията си. В случай че същото е било направено, застрахователят е можел да преразгледа случая и да потвърди или оттегли искането си. Ищцата не била потърсила контакт със служител на дружеството, въпреки че в регресната покана е записан телефон за връзка, както и адрес на който е можела да получи съдействие.

Въззивната инстанция намира, че възраженията следва да бъдат оставени без уважение. Видно е от съдържанието на приложената Регресна 4 покана, изпратена от ЗД „Бул инс“ до адресата Д. С. Б., с изх.№ ***г., че се съобщава, че дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2 285,13 лв. Съгласно разпоредбите на чл.411 от КЗ и чл.500 от КЗ застрахователят изплатил обезщетение, има право на регрес към виновно причинилия щетите на основание „Употреба на алкохол или упойващи вещества“, съгласно Протокол за ПТП № 1723063/25.10.2021г. Посочено е, че в срок от 5 /пет/ работни дни от получаването на писмото, адресатът да се обади за уточняване начина на погасяване на задължението към дружеството.

В случай, че задължението не бъде погасено в срок, към Д. С. Б. ще бъде заведен съдебен иск на осн. чл.411 и чл.500 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, което ще утежни допълнително със съдебни разноски и лихви. С оглед на връчената Регресна покана с изх.№ ***г., за получателя Д. С. Б. е налице правен интерес от завеждането на установителен иск, затова че не дължи описаната сума като задължение, още повече, че има указание, ако не бъде изплатено ще се заведе съдебен иск, като са изтъкнати последиците за допълнителни разноски и лихви. Разгледана по същество претенцията е основателна, тъй като до края на делото дружеството не е приложило Протокол за ПТП №***г., който документ удостоверява настъпилото ПТП на 25.10.2021г. в района на Благоевград между описаните два автомобила „Пежо 206“, с рег.№ ***, и Ауди, с рег.№ ***, въз основа на който твърди да е изплатило застрахователното обезщетени в размер на 2 285,13лв. За последното обстоятелство – факта на плащане на сумата на трето, неучастващо в производството лице, също не е представено доказателство.

Освен това, не са заявени доказателствени искания и съответно и не са събрани доказателства относно твърденията за извършено нарушение по цитираните норми на чл.411 и чл.500 от КЗ в изпратената с изх.№ ***г.

Регресна покана до Д. Б.. Въззивният съд намира, че е несъстоятелен доводът на дружеството във въззивната жалба, затова че не е даден повод за завеждане на делото, доколкото пред първата инстанция е депозиран в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК за неоснователност на иска и са претендирани разноски.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.

Разноски.

5

Съобразно правния резултат дружеството - жалбоподател ще бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна Д. С. Б. сумата 700 лв., заплатена в брой, съгласно приложените ДПЗС и списък за разноските по чл.80 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 171/02.05.2023г. на Районен съд Асеновград, I гр.с., по гр.д.№ 1673/2022г.

Осъжда ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на Д. С. Б., ЕГН – **********, гр. ***, сумата 700 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 2051/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, V гр.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6