Решение № 260174 от 18.06.2021, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.Кюстендил, 18.06.2021г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Районен съдия : Н.

Николов при секретаря Валентина Спирова, като разгледа докладваното от съдията АНД №1531 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

Делото е образувано по жалба от В.В. ***, съдебен адрес:***, офис№202 против наказателно постановление №20-1139-0001254 от 20.11.2020г., издадено от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Претендира се отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган не е взел участие в производството.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 06.05.2020г. товарен автомобил Ауди с рег.№…., ползван от „Етна Карго“ООД, гр.Самоков се движел по ВП ІІ-62 в посока към гр.Кюстендил. При км 4+730 в с.Багренци, установено посредством автоматизирано техническо средство Sitraffic Lynk ERS 400-9047BAB в 12:53ч. посоченият автомобил се движел с превишена скорост – 119 km/h, при ограничение от

50 km/h за населено място.

В декларация по чл.188 ЗДвП жалбоподателят декларирал, че на 06.05.2020г. в 12:53ч. автомобилът е управляван от него.

Средството за измерване е преминало съответния метрологичен преглед (последваща проверка) на 25.10.2019г.

На 31.08.2020г. срещу жалбоподателя бил съставен

АУАН, в който са възпроизведени част от описаните по-горе констатации. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът е предявен и връчен по надлежния ред без възражения.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи се в административно-наказателната преписка, показанията на свидетелите С. и И., както и събраните в съдебното производство писмени доказателства.

Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.

В събрания доказателствен материал няма противоречия, които да следва да се обсъждат.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е издадено от компетентен орган.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере нарушението.

Не са изтекли сроковете по чл.34 ЗАНН.

Възраженията на защита за противното са неоснователни.

Категорично установено по делото е обстоятелството, че скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е била засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП ред – с техническо средство, чиято техническа изправност бе надлежно установена.

Съдът прие, че при посочените в наказателното постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил виновно описаното нарушение, а именно: в населено място е управлявала лек автомобил, движейки се с превишена скорост – при ограничение от 50 km/h, се е движил с 119 km/h. Същият е управлявал с 65 km/h над допустимата скорост, доколкото АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема скорост 115 km/h.

АНО правилно е приложил материалния закон, налагайки санкцията, предвидена за конкретното нарушение – превишаване на максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, която санкция е определена, както следва – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.

Липсват основания за приложението на чл.28 ЗАНН.

При това положение, АНО е ангажирал законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора, разноски на жалбоподателя не се следват.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-1139-0001254 от 20.11.2020г., издадено от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на В.В. *** на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

Районен съдия: