Решение № 1805 от 25.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1805 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100508143 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. И. П., с която обжалва като неправилно решението, постановено по гр.д. № 37740/2023 г. на СРС, ГО, 80 състав, в съответните части, в които са уважени исковите претенции по чл.150 СК – за увеличаване размера на присъдени месечни издръжки, дължащи се от родител на ненавършилите му пълнолетие деца за сумата над 300 лева до присъдените 500 лева за въззиваемата страна А. Г. П. и за сумата над 350 лева до присъдените 650 лева месечно за въззиваемата страна Б. Г. П.. В жалбата подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните му части, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковата претенция за увеличаване размера на присъдените издръжки за сумата над 300 лева месечно за детето А. и за сумата над 350 лева месечно за детето Б..

Не претендира разноски.

Въззиваемите А. Г. П., непълнолетен (навършил 14 годишна възраст в хода на въззивното производство), действащ лично и със съгласието на неговата майка П. П. Д., и Б.

Г. П. – малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител П. П. Д., застъпват становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Развиват подробни 1 съображения за правилността на първоинстанционното решение в атакуваните му части.

Претендират разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решението, постановено по гр.д. № 37740/2023 г. СРС, ГО, 80 състав e увеличил размера на издръжките от 180 лева за детето А. Г. П. и от 260 лева за детето Б. Г. П., присъдени по гр.д.№ 78907/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, като е осъдил Г. И. П. да заплаща на малолетното си дете А. Г. П., чрез неговата майка и законен представител П. П. Д., месечна издръжка в размер на 500 лева, а на малолетното си дете Б. Г. П., чрез неговата майка и законен представител П. П. Д., месечна издръжка в размер на 650 лева, считано от датата на предявяване на исковете (06.07.2023г.), присъждайки и законната лихва за забава. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции в останалата им част до пълните им предявени размери, съответно от 600 лева за детето А. и от 800 лева за детето Б., осъдил е ответника да заплати на ищците разноски съобразно уважената част на исковите им претенции (сумата от 333.33 лева на малолетния А. Г. П. и сумата от 325 лева на малолетния Б. Г. П., чрез тяхната майка и законен представител П. П. Д.), а по сметка на СРС държавна такса в общ размер от 1022.40 лева върху увеличението на издръжките и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.

Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.

Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка, но е направил неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно размера на увеличената месечна издръжка на децата А. и Б..

Съгласно чл.150 от СК, каквато е правната квалификация на предявените искове, определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата, което изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.

Към момента на определяне на месечните издръжки с определението по гр.д. № 78907/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 117 състав, влязло в сила на 25.02.2019 г., детето А. Г. П., роден на 06.01.2011 г. е бил на 8 години, а към момента е на 14 години, а детето Б. Г. П., роден на **** г., е бил на ненавършени 6 години, а към момента е на почти 12 години. През изминалия период от шест години ищците - въззиваеми в настоящото производство са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от средства за съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с издръжките в досегашния им размер. Наред с това 2 пред първата инстанция са събрани доказателства, от които се установява, че на 23.10.2020 г. с Експертно решение № 2302 172 на ТЕЛК за втори МБАЛ въззиваемият А. П. е освидетелстван с 50% степен на увреждане с водеща диагноза хиперкинетично разстройство на поведението. Установява се, че А. е със специални образователни потребности, нуждае се от допълнителна психотерапия, нужда от педагогическа подкрепа и психолог, препоръчана е терапия (етапна епикриза, приложена на л. 19 от делото на СРС). Въззиваемият Б. П. е преосвидетелстван с 80% степен на увреждане с водеща детски аутизъм на 26.10.2020 г. с Експертно решение № 2371 168 на ТЕЛК за втори МБАЛ, а на Б. П. е преосвидетелстван с 80% степен на увреждане с водеща детски аутизъм (първоначалното освидетелстване на детето е от 31.08.2017 г.). На 20.12.2023 г. с Експертно решение № 92753 192 на специализиран състав към НЕЛК Б. П. е преосвидетелстван със 100% степен на увреждане с чужда помощ, водеща диагноза детски аутизъм. От експертните решения е видно, че Б. П. е със специални образователни потребности, нуждае се от посещение на психолог, логопед, ерготерапия. Установеното влошаване в здравословно състояние на двете деца и техните специфични потребности обосновават извод, че след определянето на сегашната издръжка са се увеличили и нуждите им от медицинско обслужване, психологична подкрепа и терапии, за задоволяването на които са необходими допълнително средства. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжките е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието положение, както правилно е приел районния съд.

Според константната съдебна практика, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, здравословно състояние, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК не са нарушени от съда с обжалваното решение.

Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които се установява, че въззинтикът Г. И. П. е едноличен собственик на капитала на „Телпроекта“ ЕООД, като е декларирал доходи от полагане на личен труд в дружеството, като за периода м.10.2021 г. – м.09.2023 г. месечния му осигурителния доход, респ. начисления облагаем такъв варира съобразно законовия минимум между от 650 лева в началото на периода до 780 лева в края на периода. За 2021 г. последният е получил доходи, различни от трудовите в размер на 2000 лева ( средно месечно около 166.67 лева), а за 2022 г. – в размер на 50 000 лева ( средно месечно около 4166.67 лева). При социалното проучване, отразено и в социалния доклад на ДСП-Казанлък, приобщен по делото.

За същия период (м.10.2021 г. – м.09.2023 г.) месечния осигурителен доход на майката 3 варира от 3000 лева в началото на периода до 3400 лева в края на периода, а средномесечния брутен доход на последната за периода е около 4202.42 лева (л.117 от делото на СРС). За 2021 г. последната е получила доходи различни от трудовите (от Столична община) в размер на 5925.50 лева, а за 2022 г. – в размер на 5764.50 лева, че Д. въз основа на граждански договор като социален асистент на детето Б. П. по програма „Асистент за независим живот“ получава възнаграждение в размер на 3.50 лв. на час при определени 137 часа месечно (видно от писмо с вх. № 137119/24.04.2024 г. на ДСП-„Слатина“), както и месечна помощ по реда на чл.8д ЗСПД за дете с трайни увреждания в размер на 1180 лева за детето Б. и в размер на 450 лева за детето А..

От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства се установява, че средно месечното брутното трудово възнаграждение на въззивинка П. за периода м.11.2023 г. – м.10.2024 г. е в размер на около 886.30 лева (л.74), като за 2023 г. той е получил доходи, различни от трудовите в размер на 10 000 лева (средно около 833.33 месечно). Последният през септември 2019 г. е придобил вилен имот (дворно място, ведно с построената в него двуетажна жилищтна сграда) в с.Долно изворово, общ.Казанлък и и поземлен имот, в гр.Казанлък, местност „Големите ливади“ общо са сумата от 12 000 лева (л.27.л.28). Майката на въззиваемите П. Д. за периода м.12-2923 г. – м.10.2024 г. е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 5331.60 лева (л.77), както и по 479.50 лева месечно от Столична община по граждански договор като социален асистент по програма „Асистент за независим живот“.

Така, от събраните поред инстанциите доказателства се установява, че в случая е налице безспорно изменение на обстоятелствата, при които са определени издръжките, не само предвид възрастта на децата, които значително са израснали за изминалите шест години - А. е навлязъл във възрастта на непълнолетието и през учебната 2025/2026 г. му предстои да започне гимназиалния етап на своето образование, а Б. вече е ученик в Специално училище за ученици с увреден слух „Проф.д-р Дечо Денев“ и му предстои а завърши началния етап на своето образование, респ. нараснали са и техните нужди и потребности.

Наред с това се установява, че здравословното състояние на децата се е влошило значително през последните години, както и че с оглед специфичните им нужди, те се нуждаят от допълнително средства, извън обичайните за децата на тяхната възраст за съществуване, образование, спорт и социално-културно развитие.

В същото време установеното относно материалните възможности на дължащия издръжката родител сочи, че за периода м.11.2023 г. – м.10.2024 г. средно месечния му трудов доход е в размер на около 886.30 лева, наред с различен от трудовия доход за 2023 г. в размер на 10 000 лева (средно месечно около 833.33 лева), или средно около 1719.63 лева месечно (доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д.

№ 11/1973 г., ОСГК на ВС). В тази връзка въззивният съд намира за погрешен извода на районния съд, че материалните възможности на въззивника му позволяват да заплаща издръжка на въззиваемите в общ размер от 1150 (500 +650) лева месечно. Обратният извод не може да бъде мотивиран от подобреното имуществено състояние на бащата, доколкото 4 липсват каквито и да е доказателства, а и твърдения Г. П. да реализира доходи от придобитите през 2019 г. имоти – вилен и поземлен, а обстоятелството, че е налице потенциална възможност той да отчужди същите, респ. да извлича граждански плодове от тях, не може да обоснове определения от районния съд размер на месечните издръжки.

Противно на приетото от районния съд в случая не е признание на дължащия издръжките родител, че изминава месечно по 20 000 км., пътувайки от Казанлък до София и обратно за да види децата си, от които да се презюмира, че разполага с доходи „в значително по –висок размер от осигурителния си такъв, а и от декларирания в социалното проучване“, щом е по възможностите му ежемесечно да заплаща гориво за изминаване на 20 000 км., като и разходи за поддръжка на автомобила. Липсва признание от страна на Г. П. на неизгодни за него факти, което да дискредитира показанията на св.Е.В. и справката на НАП за осигурителен доход вариращ съобразно законоустановения минимум. Твърденията на ответника са, че изминава около 20 000 км. годишно, а не месечно, за да прекарва време с децата си (виж стр.3, абз. 3-ти, изр. – последно от отговора на исковата молба), респ. не е налице признание, че месечно изразходва средства равняващи се на стойността на горивото, необходимо за изминаване на 20 000 км. В социалното проучване Г. П. е заявил, че е управител на „Телпроекта“ ЕООД, че се самоусигурява, че месечните му доходи варират, според обема на работата и през последните две-три години драстично е спаднал, като е посочил, че нетния му месечен доход е около 1000 -1200 лева. При разпита в открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2023 г. същото е заявила и св.Е.В. (сестра на въззивника), че въззивникът е споделил с нея, наред със заявеното от нея, че брат й подпомага финансово родителите им с около 200 -300 лева месечно, а тя подпомага родителите си с 50 -100 лева на месец във вид на продукти. Поради безусловното задължение на родителите за издръжка към техните ненавършили пълнолетие деца, какъвто е случая, се явява неотносимо единствено доказаното обстоятелства за това, че въззиваемия подпомага финансово болните си родители с 200 -300 лева месечно. Въпреки това, обективно бащата няма доходи над необходимите за собствената му издръжка и за месечна издръжка на децата си А. и Б. в общ размер от 1150 лева. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В случая преценката за изменение размера на издръжките следва да бъде направен единствено и само с оглед възрастта и специфичните нуждите на децата А. и Б. и възможностите на дължащия издръжките техен баща, преценени с оглед неговите доходи, имотно състояние и квалификация (т.5 от ППВС 5/70 г.), без да се приспадат месечните разходи на последния за подпомагане на родителите му, но като бъдат съобразени сумите, които децата получават от държавното обществено осигуряване (450 лв. и 1180 лв.).