Решение № 522 от 23.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100512156 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 18778/15.11.2023 г., постановено по гр.д. № 69 875/2021 г. на СРС, ГО, 170 състав, е признато за установено по предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу В. Д. Ф. иск по чл. 422 ГПК съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД за сумата 100,50 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.10.2020 г., до окончателното погасяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2020г. по ч.гр.д. № 51 585/ 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

С решението е признато за установено по отношение на Д. К. Ф. съществуването на вземането на “Топлофикация София” ЕАД за сумата 100,49 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, за периода м. юли 2017 г.- м. април 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.10.2020 г., до окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2020г. по ч.гр.д.

№ 51 585/ 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 356643/11.12.2023 г. от ответниците Д. Ф. и В. Ф. срещу решението. Действието по подаване на въззивната жалба от Д. Ф. е потвърдено с подаване на молба от 28.12.2023 г. и от В. Ф. с молба от 1

01.04.2024 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете срещу ответниците. Молят за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излагат, че сумите, претендирани с исковете по чл. 422 ГПК за главница за ТЕ, били заплатени в хода на процеса. Твърдят, че са платили в хода на процеса сумата от 525,65 лв. общо или 262,83 лв. всеки от тях /съгласно решението/, поради което исковете подлежали на отхвърляне поради плащане в хода на процеса. Твърдят също и че всеки от ответниците е заплатил по 378,45 лв.

Подаден е отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД от 16.01.2024 г. Оспорва въззивната жалба.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от „Нелбо“ АД, на което е връчен препис от жалбата на 15.01.2024 г./л. 123 по гр.д. № 69 875/2021 г. на СРС, ГО, 170 състав/.

Подадена е и частна жалба вх. № 291485/16.09.2024 г. от Д. Ф. и В. Ф. срещу определение № 33863/21.08.2024 г. Ответниците оспорват да дължат разноски в полза н а „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД по чл. 78, ал. 1 ГПК, понеже с възражението срещу заповедта са оспорени част от вземанията и исковото производство е частично недопустимо. Също така плащането преди завеждане на иска се равнявало на плащане преди завеждане на делото /заявлението/. Претендират разноски за исковото производство. С отговор от 11.10.2024 г. насрещната страна оспорва частната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но е е частично недопустимо.

Допустимо е предявяването на иск по чл. 422 ГПК относно оспорените с възражението вземания от длъжника. В случай че длъжникът признае част от вземанията, било като не ги оспорва или като подаде възражение по см. на чл. 414 а ГПК с твърдения за плащане ведно с доказателствата за това, то не следва да бъдат давани указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК и съответно е недопустимо предявяване на иск за установяване на вземането.

В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК . по ч.гр.д. № 51 585/ 2019г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав за следните суми, претендирани солидарно от двамата ответници и сега въззивници: 525,63 лв. – главница за доставена ТЕ за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва; 78,92 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, за периода 15.09.2018 г. – 08.10.2020 г.; 53,81 лв. – главница за дялово разпределение; 11,25 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

В срок са подадени възражения от длъжниците В. Д. Ф. и Д. К. Ф.. Всеки един от тях оспорва да дължи сумите солидарно.

Също така всеки един от тях признава следните вземания по заповедта като дължими по основание и размер, а именно: 245 лв. – главница за ТЕ, законна лихва 2 върху нея считано от подаване на заявлението до датата на бъдещото плащане /възраженията не са такива по чл. 414а ГПК/ и 30 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ. Относно тези вземания срещу заповедта за изпълнение поради не е подадено същинско възражение, а напротив вземанията се признават по основание и размер.

С възраженията се оспорват останалите суми по заповедта, а именно /общо за двамата длъжници/ 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ, 18,92 лв. – остатък от мораторна лихва върху главницата за ТЕ, както и всички суми за дялово разпределение, а именно 53,81 лв. – главница за дялово разпределение; 11,25 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Относно тези суми е допустим иск по чл. 422 ГПК.

Следва да се посочи, че възраженията не са такива по чл. 414 а ГПК – в тях не се твърди извършено към подаване на възражението или непосредствено предстоящо плащане. Плащане е извършено на 29.06.2021 г. или три месеца след подаване на възражението, за което съдът не е уведомен до датата на първото съдебно заседание в производството пред СРС от 26.05.2023 г. /или това е след образуване на производството по чл. 422 ГПК, след подаване на отговор и след получаване на определението по чл. 140 ГПК през м. 04.2023 г./.

Въпреки това обаче като неоспорени вземанията за 245 лв. – главница за ТЕ, законна лихва върху нея считано от подаване на заявлението до датата на плащането, и 30 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ, по отношение на всеки един от длъжниците поотделно, не са предмет на допустим иск по чл. 422 ГПК.

С разпореждане от 05.11.2021 г. по заповедното дело са дадени указания по чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК относно всички вземания по заповедта.

В срока е предявен иск за общо 200,99 лв. – главница за ТЕ за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., претендирана от длъжниците в условия на солидарност.

Относно останалите вземания /тези за дялово разпределение/ ищецът –заявител не е предявил иск, при дадени указания и оспорени вземания / именно 53,81 лв. – главница за дялово разпределение; 11,25 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение/.

Така предявеният от “Топлофикация София” ЕАД против В. Д. Ф. и Д. К. Ф. иск за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно общо 200,99 лв. – главница за ТЕ за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., е допустим до размера от 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ.

Искът е недопустим и решението следва да бъде обезсилено в частта относно сумата над 35,63 лв. до 200,99 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., доставена до имот с адрес: гр. София, ж.к. „********, претендирана солидрано от В. Д. Ф. и Д. К. Ф..

В частта относно 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ, решението е допустимо, а и следва да бъде потвърдено като правилно.

С отговора на исковата молба ответниците В. Д. Ф. и Д. К. Ф. не оспорват, че са потребители на ТЕ в исковия период, както и че до имота са доставени претендираните от ищеца количества ТЕна стойност общо 525,63 лв. за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г. Оспорванията на ответниците са относно изтекла погасителна давност и дължимостта на вземането в условията на разделност, а не солидрано. Както се посочи, в отговора на исковата молба от 13.06.2022 г. ответниците не навеждат, че са извършили плащане на 30.06.2021 г.

3

В решението е прието, че сумата от 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ, не е погасена по давност; че се дължи разделно при равни квоти от по ½ от ответниците.

Във въззивната жалба не се съдържа оплакване относно неуважаването на възражението за давност, а и предвид Закона за мерките и действията по време на извънредното положение то вземанията не са погасени по давност. Жалбата е подадена от ответниците, поради което положението им не може да бъде влошавано. Вземанията се дължат не солидарно, а разделно от ответниците.

Така установява се дължимостта на сумата от 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ, за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., дължими разделно от ответниците, при квоти от по ½, или всеки от тях по 17,81 лв.

Твърденията за плащане на ответниците в хода на процеса са противоречиви, а твърденията на ищеца за извършено плащане в исковата молба са аритметично невъзможни.

В исковата молба ищецът твърди, че са заплатени /след подаване на възраженията и преди предявяване на иска по чл. 422 ГПК/ 86,52 лв. плюс 291,93 лв. или общо 583,86 лв. Сборът на тези две суми е 378,45 лв.

В първо заседание в производството пред СРС ответниците представят две платежни нареждания от 29.06.2021 г. и от 30.06.2021 г., всяко за 291,93 лв. Това са доказаните плащания на вземанията по заповедта, сторени след подаване на възражението и преди предявяване на иска по чл. 422 ГПК, но съдът е уведомен за тях в първо заседание от 26.05.2023 г.

В първо заседание В. Д. Ф. твърди, че е заплатил допълнително и 86,52 лв., но не се представя доказателства за това, а и с молба вх. № 155187/02.06.2023 г. ответниците поддържат, че всеки един от тях е заплатил сумата от 291,93 лв., от които 245 лв. – главница за ТЕ, законна лихва върху нея считано от подаване на заявлението до датата на плащането или 16,93 лв. и 30 лв. – мораторна лихва върху главницата за ТЕ.

В платежните нареждания е посочено кои вземания се погасяват, с упоменаване на номера на делото и отделните вземания, поради което съдът намира, че с плащането на сумата от 291,93 лв. всеки един от ответниците е заплатил признатите суми с възраженията.

Така незаплатена е останала сумата от 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ, за периода м. юли 2017 г. - м. април 2019 г., дължими разделно от ответниците, при квоти от по ½, или всеки от тях по 17,81 лв. В тази част решението следва да бъде потвърдено като правилно.

П о частната жалба. С решението ответнизите са осъдени да заплатят на ищеца, всеки един от тях, сумата от 37,50 лв. – разноски по заповедното производство, и сумата от 62,50 лв. – разноски в исковото производство. СРС е приел, че ответниците са станали повод за завеждане на делото. Подадена е молба по чл. 248 ГПК от ответниците, според която ответниците не дължат разноски за исковото производство, понеже са заплатили сумите преди образуването му / в хода на заповедното производство/. Претендират и съразмерно разноски по заповедното производство.

С определение № 33863/21.08.2024 г. молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение.

Частна жалба вх. № 291485/16.09.2024 г. от Д. Ф. и В. Ф. е неоснователна. Както се посочи, сумата от 35,63 лв. – остатък от главница за ТЕ, не е заплатена и на ответниците не се следват разноски. Относно останалата част от разноските по 4 заповедното производство, съразмерно на сумите над 35,63 лв. до 669,61 лв., произнасянето не следва да се извърши по гр.д. № 69 875/2021 г. по описа на СРС или по въззивното производство.