Определение № 11253 от 18.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5086/2024
- Вид
- Определение № 11253
- Подписан
- 18.07.2024
- Състав
- Стефан Кюркчиев, Гергана Коюмджиева, Мария Милкова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11253 гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев
Членове:
Гергана Коюмджиева
Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20241100505086 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба на А. Н. Л., в качеството на длъжник по изпълнението в процедурата по изпълнително дело № 20247900400286 съгласно описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 при КЧСИ, срещу Постановление от 14.02.2024г. за редуциране на размера на паричното задължение, за чието принудително събиране се осъществяват изпълнителните действия.
Жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като твърди, че извършената от съдебния изпълнител редукция на сумата, включваща същинското притезателното право /вземане за издръжка/, размера на разноските в изпълнителния процес и размера на таксите по ТТР към ЗЧСИ се основавало на неправилни изчисления. Намалението според жалбоподателя не било съразмерно, като се има предвид, че задължението за издръжка било заплатено още преди началото на изпълнителното дело, но плащането било осъществено по личната банкова сметка на кредитора, а не по банковата сметка на неговия представител по закон /майка/. Извършените плащания били удостоверени посредством представени пред съдебния изпълнител разписки и платежни нареждания. Прави искания за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание за събиране на гласни доказателствени средства. При изложените фактически твърдения, жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното Постановление от 14.02.2024г. за редуциране на размера на паричното задължение, за чието принудително събиране се осъществяват изпълнителните действия, а при условията на евентуалност, ако това искане не бъде уважено – съдът да постанови редукция на разноските за процесуално представителство по съображения от чл.78, ал.5 от ГПК.
1
В законоустановения срок не е постъпило възражение от насрещната страна по жалбата – взискателя в изпълнителния процес И. А. Л..
В писмено становище, което е адресирано до съда, съдебният изпълнител ЧСИ Р.М. с рег. № 790 при КЧСИ релевира доводи само срещу основателността на подадената жалба.
Сочи, че след подаване на жалбата било постановено Постановление от 15.03.2024г. за поправка на обжалваното Постановление от 14.02.2024г. Доколкото след съобщаване на постановлението за поправка жалбоподателят все пак внесъл дължимата държавна такса за жалбата, съдебният изпълнител приел, че тя се поддържа и следователно е допустима.
Според тезата на съдебния изпълнител, жалбата е неоснователна, понеже изчисленията за извършената редукция били направени коректно и били съответни да представените от жалбоподателя доказателства за плащане.
Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20247900400286 съгласно описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 при КЧСИ, установи от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.11.2021г. по гр.д. № 15345/2019г. по описа на 158 състав при СРС, за изпълнение на парично задължения за издръжка, в полза на взискателя И. А. Л. срещу А. Н. Л..
С възражение вх. № 10478/12.02.2024г., което е подадено от името на длъжника по изпълнението А. Н. Л., от съдебния изпълнител е поискано да прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като съобрази представените с възражението доказателства за извършено плащане на дълга.
С обжалваното пред настоящия съд Постановление от 14.02.2024г. съдебният изпълнител е постановил редуциране на размера на паричното задължение, за чието принудително събиране се осъществяват изпълнителните действия.
При изложените фактически обстоятелства, които съдът намира за релевантни, относно преценка на допустимостта на частната жалба, съдът намира жалбата, с която съдът е сезиран за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
Този извод на съда произтича от преценката на приложимата правна норма, на чл. 435, ал.2 от ГПК, която регламентира изрично и изчерпателно процесуалните възможности на длъжника в изпълнителния процес - да обжалва действията на съдебния изпълнител.
Изискването на споменатата разпоредба на чл. 435, ал.2 от ГПК произтича от правния интерес на жалбоподателя, който на своя ред е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост. Ето защо, изчерпателно предвидените в чл.435, ал.2 от ГПК процесуални основания на длъжника - да обжалва действията на съдебния изпълнител задължително изискват жалбата да бъде насочена срещу такова постановление, с което съдебния изпълнител се произнася по визиран в споменатата разпоредба въпроси.
В конкретния случай обаче, обжалваното пред настоящия съд Постановление от 14.02.2024г. съдебният изпълнител е насочено към редукция на размера на паричното задължение, за чието принудително събиране се осъществяват изпълнителните действия.
2
Диспозитивът на това постановление не съдържа нито изрично произнасяне по направеното искане за прекратяване на изпълнителното дело (чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК), нито произнасяне по искане за редукция на размера на дължимите разноски, в хипотезата на чл.
78, ал.5 от ГПК (за каквото съдебният изпълнител не е бил изрично сезиран).
Тъй като предметния обхват на процесната жалба, с която съдът е сезиран, очевидно изключва нейния предмет (Постановление от 14.02.2024г.) от приложното поле на изчерпателно уредените в чл. 435, ал. 2 от ГПК основания за обжалване на действията на съдебен изпълнител от длъжника - жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Съдебният изпълнител дължи да се произнесе изрично по направените пред него искания за прекратяване на изпълнителното производство и за намаляване на разноските в хипотезата на чл. 78, ал.5 от ГПК и едва след това- постановените изрични актове в тази насока биха могли да бъдат предмет на обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Н. Л. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. Д. Ц., гр. София, ул. ****, в качеството на длъжник по изпълнението по изпълнително дело № 20247900400286 съгласно описа на ЧСИ Р.М. с рег. № 790 при КЧСИ, срещу Постановление от 14.02.2024г. за редуциране на размера на паричното задължение, за чието принудително събиране се осъществяват изпълнителните действия.
Определението подлежи на обжалване пред АС София, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3