Решение № 1047 от 04.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Пловдив, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Недялка Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20265300500896 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Ю. В. В., ЕГН **********; против решение № 824/24,02,2026 г., постановено по гр. д. № 10531/2025 г. на РС Пловдив. От въззивния съд се иска да отмени решението в посочената част като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, и вместо това да отхвърли предявените искове.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр.

Пловдив, ЕИК 115016602; заявява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, следователно е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка в изпълнение разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на обжалваното решение, в рамките на 1 служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК 115016602; против Ю. В. В., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, за които по ч. гр. д. № 1295/2025 г. на РС Пловдив е издадена Заповед № 604/27,01,2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както следва: сумата от 2155,86 лв. (равняващи се на 1102,27 евро) – главница, представляваща стойност на разпределена топлинна енергия за БГВ и услуга за дялово разпределение, дължими за периода от 01,11,2023 г. до 30,04,2024 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ***; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 24,01,2025 г., до окончателното изплащане; както и сумата от 266,72 лв. (равняващи се на 136,37 евро), представляваща обезщетение за забавеното плащане на посочената по-горе главница, дължимо за периода от 03,01,2024 г. до 23,01,2025 г.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47 от ГПК особен представител, заявява становище за неоснователност на исковете. Оспорва да е потребител на доставяна от ищеца топлинна енергия, оспорва такава да е реално доставена до обекта, оспорва да са налице основания за служебно начисляване на претендираните количества топлинна енергия.

С постановеното по делото първоинстанционно решение РС е приел исковете за основателни.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1295/2025 г. на РС Пловдив, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение. Срещу същата длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл.

415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

2

От представения пред Рс договор за дарение от 27,12,1995 г., сключен с нотариален акт № 130 том 56 дело 17484/1995 г., ответникът е собственик на посоченото по-горе жилище, за което са начислени процесните задължения. Не се спори, че имотът е бил топлоснабден. Съгласно чл. 153 ал.

1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, като собственик на топлоснабден имот, ответникът ответникът има качеството потребител на услугите, доставяни от ищцовото дружество.

От заключението на извършената пред РС съдебно-техническа експертиза се установява, че абонатната станция в сградата, в която се намира жилището на ответника, е работела през целия процесен период. В обекта на ответника са налице пет бр. отоплителни тела тип радиатор, присъединени към топлопреносната мрежа. До имота се доставя БГВ, която се отчита от 1 бр. водомер. През процесния период не е осигуряван достъп за отчитане на измервателните устройства в имота на ответника, поради което начисленията на потребеното количество енергия е извършено по максимална нормативна мощност на отоплителните тела, като е разпределена и топлинна енергия за битова гореща вода на база 1 бр. лица по 140 л/денонощие поради неосигурен достъп за подмяна и отчет на водомерните устройства. Общото количество, разпределено от топлинния счетоводител и начислено от ищцовото дружество по партидата на ответника, съответства на правилата на специалната методика. Според заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, стойността на начислената за процесния обект топлоенергия, съобразно утвърдената за периода цена, възлиза на 2155,86 лв., а обезщетението за забавено плащане на тази главница за претендирания период възлиза на 266,72 лв.

При така установените факти следва да се приеме, че ответникът дължи спорните суми. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна енергия. При неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане дялово разпределение в имота и отчитащите уреди, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва принципа на реално потребление. Задължението за осигуряване на достъп е нормативно 3 установено, като, съгласно чл. 70 от Наредба за топлоснабдяването, всички клиенти са длъжни да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ (фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях). Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота, се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, съгласно чл.70, ал.4 от НТ. Разпоредбата на чл.

69, ал. 1, т. 2 от НТ изрично предвижда, че когато не е осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие. От своя страна редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В съответствие с това в чл. 42, ал. 1, изр.

2 от Общите условия на топлопреносното предприятие е предвидено, че неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения представител на продавача и от един свидетел от сградата в режим на етажна собственост.

Следователно, за да е налице валидно удостоверяване, че не е осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от посочените лица, които да удостоверят това обстоятелство. В случая тези обстоятелства са установени с представените пред първоинстанционния съд Констативни протоколи (л. 92-97) за всеки месец от процесния период, съставени от представител на топлинния счетоводител и подписани от представител от етажната собственост.

При това положение следва да се приеме, че спорните суми са дължими, доколкото се установи, че разпределянето на топлоенергия за обекта на ответника за процесния период е извършено при наличие на нормативно установените предпоставки за това и при спазване на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“.

С обжалваното решение РС е достигнал до същите изводи, поради 4 което същото следва да се приеме за законосъобразно и да бъде потвърдено.

На въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за производството пред настоящата инстанция – заплатено възнаграждение за особения представител на жалбоподателя в размер на 200 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 824/24,02,2026 г., постановено по гр. д. № 10531/2025 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Ю. В. В., ЕГН **********; да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК 115016602; сумата от 100 евро. (сто евро), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, както и сумата от 200 евро (двеста евро), представляваща разноски за заплатено възнаграждение на особения представител на жалбоподателя за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5