Решение № 56 от 19.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Плевен, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430103744 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД представлявано от *** Й.В.В., против М. Б. П., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите:

348,71лв. главница за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2022г. и лихва върху главницата в размер на 39,59лв. за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., и законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 502/17.02.2023г. по ч.гр.д. 817/2023г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от длъжника. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

Ответникът взема становище по делото само в писмения си отговор, в 1 който сочи, че по делото липсва договор с ищеца. Твърди, че не желае да ползва услугите на ищеца, заявява, че е съгласен да заплати исковата сума, моли съда да разсрочи плащането й на три вноски. След указания от съда за доказателствата, които следва да се съберат по искането за разсрочване на задължението, не представя такива.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 15.02.2023г. „Топлофикация Плевен” АД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 817/2023г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 502/17.02.2023г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца, както следва: главница в размер на 348,71лв. главница за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2022г. и лихва върху главницата в размер на 39,59лв. за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. за деловодни разноски и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, получавайки указанието на 06.06.2023г. и подавайки искова молба на 30.06.2023г.

Не е спорно по делото, а и видно от *** и справката от НБД на ответника, М. Б. П. е собственик на недвижимия имот на адрес ***, на нейно име е и партидата с ***, по която са приетите по делото извлечения за исковия период. Съдът приема като признание на факт изявлението на ответницата, че е съгласна да заплати исковата сума – относно факта на дължимостта на претенцията на ищеца и липсата на плащане до момента на подаване на ИМ. Дължимостта се установява и от извлечението по партида и приложените фактури за исковия период /в частта за просрочени задължения/ е видно, че претендираните главница и лихви не са заплатени до датата на издаване на заповедта за изпълнение. От справката извлечение по пера на претендираната от *** главница, се установява, че през периода от 01.11.2020 г. – 31.12.2022г. е била начислена сума в общ размер на 348.71 лв., която е за ТЕ отдадена за сградна инсталация – 333.13лв., и за дялово разпределение – 15.58лв. Обстоятелството, че имотът е топлофициран се установява от 2 представените Договор от 20.09.2002г. между ЕС на адрес ***, и *** за дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сградата, протокол от ОС на ЕС от 2002г. за избор на топлинен счетоводител както и споразумителни протоколи между ищеца и топлинния счетоводител *** за извършване на разпределението в посочената сграда и предоставяне на данни на ищеца за фактуриране на изразходваната ТЕ.

Поради горното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за главница и лихва са дължими от ответника, доколкото той е собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2022г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.

Тежестта на доказване на плащането на главницата е на ответника, но в случая по делото не само че не се представиха доказателства тя да е заплатена, а е налице признание на факта на незаплащането чрез искането за разсрочване на задължението. Поради горното, съдът намира, че претенцията за главница следва да бъде уважена, като основателна и доказана.

Съобразявайки чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /приложени към заповедното производство/, съдът установява, че вземането за всяко месечно потребление е ставало изискуемо след изтичането на 30 дневен срок след изтичане на периода, за който задължението се отнася, поради което и претенцията за мораторни лихви се явява основателна и доказана.

3

Както по-горе беше посочено, въпреки подробните указания на съда по искането за разсрочване на задължението, че ответникът следва да докаже доходите си и тези на семейството си, имотното си състояние и да представи по делото доказателства за други обстоятелства, които счита, че имат значение за основателността на искането за разсрочване на задължението, например здравословното състояние и семейното положение, такива по делото не се представиха. Поради горното, задължението не следва да се разсрочва, а същото следва да се присъди по начина, по който е поискано от ищеца.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 125.00лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса, и минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.

№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на 75.00лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че М. Б. П., ЕГН ********** от ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 348,71лв. главница за периода 01.11.2020 г. – 31.12.2022г. и лихва върху главницата в размер на 39,59лв. за периода 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., и законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 502/17.02.2023г. по ч.гр.д. 817/2023г. на ПлРС.

ОСЪЖДА М. Б. П., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД, ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д. 3744/2023г. в размер на 125.00лв. и по ч.гр.д. № 817/2023г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

Оставя без уважение искането по чл. 241 ал. 1 от ГПК на М. Б. П., ЕГН ********** за разсрочване на изпълнението на решението.

4

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5