Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7314 от 01.07.2025, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2683/2024
Вид
Решение № 7314
Подписан
01.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Борислав Милачков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7314

Варна, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIV състав, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

При секретар НИНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ административно дело № 20247050702683 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от Изпълнителния директор Н. Н. Р. срещу Заповед № 3874/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 14, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 13 и № 15, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна в отговор на писмо с рег. № ИИБ24000232ВН_009ВН/20.08.2024 г. и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна като се застъпва становище, че същата е издадена от некомпетентен орган. Алтернативно се иска същата да се отмени като незаконосъобразна – изложени са аргументи за допуснати в хода на административното производство нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, което винаги е основание за отмяната на акта; обжалваната заповед не съответства на законовите изисквания за форма и съдържание. Оспорва се основният аргумент на органа, издал заповедта, а именно, че процесният павилион е поставен без необходимото разрешение. В подкрепа на последното представя с жалбата Разрешение за поставяне № О-6 от 17.10.2002 г., издадено от кмета на Район Одесос с твърдението, че именно с него е разрешено поставянето на процесния павилион. Твърди се, че премахването на обекта не е необходимо във връзка с ремонта на ул. „Д-р Пискюлиев“. В заключение се посочва, че заповедта не е съобразена с целта на приложимия закон – основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК. Оплакванията са подробно аргументирани. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Е. С. от ВАК, която поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, в писмен отговор, чрез ст. юриск. А. Р. оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила – съставен констативен акт от компетентни длъжностни лица, дадена е възможност за възражение, след което, в съответствие с материалния закон – липса на разрешение за поставяне, преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията и реализацията на инвестиционно намерение, е издадена оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание се поддържа изразеното в писмения отговор становище. Депозирани са и подробни писмени бележки, в подкрепа на тезата за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало със съставения от Н. А. К. на длъжност Гл. инспектор „Строителен контрол“ /СК/ в Дирекция УСКОР при Община Варна с участието на двама други инспектори от същата дирекция, на 25.10.2024 г. Констативен акт № 90 (л. 5 от преписката). В Констативния акт обектът е описан като ПОТ /преместваем обект за търговия/, елемент на градското обзавеждане – павилион № 14, собственост на „Пазари“ ЕАД. Посочено е също, че същият е разположен върху терен, който е общинска собственост – Пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 м. х 2,30 м.“ на ***/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД – предприятие с общинско участие. В КА проверяващите са вписали, че павилионът е разположен на 3 /три/ метра от уличното платно и граничи с павилиони № 13 и № 15. Представлява метална конструкция, остъклена с алуминиева дограма. Електрозахранен е, но не е водоснабден. В т. 6 от КА съставителят на акта е вписал, че за обекта няма издадено Разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 ал. 1 т. 2 и ал. 2 вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, както и на основание чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна. Установените нарушения са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният Констативен акт следва да се счита за уведомление по чл. 26 ал. 1 от АПК.

По делото беше представено писмо с вх. № ДР-230/25.10.2024 г. положен от „Пазари“ ЕАД Варна, от което е видно, че КА № 90 от 25.10.2024 г. е връчен на „Пазари“ ЕАД като собственик и стопанисващ павилион № 14, заедно с още 53 бр. констативни актове, касаещи останалите павилиони разположени върху ПИ ***.

Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3867/31.10.2024 г. от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

От доказателствата, събрани в хода на настоящото производство, се установява и не е спорно между страните, че със Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г., сключено между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, страните са се споразумяли „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр.Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ ъгъла с ул. „Георги Бенковски“, представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1300 кв.м, съдържащ 46 бр. паркоместа. В последствие е издадена Заповед №0456/12.03.2003г. на Кмет на Община Варна, с която се прекратява действието на Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г и Споразумение №Д-2-9200/824/16.12.2002г., считано от 27.03.2003г. Указано е в заповедта, че терените, предмет на тези споразумения, които отговарят на изискванията на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия — маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ“, се определят за „пазарни площадки“. Разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях ще бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие - „Пазари“ ЕООД, чийто правоприемник към момента на постановяване на настоящото решение е оспорващото дружество „Пазари“ ЕАД. В посочената Заповед №0456/12.03.2003г., е указано още, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти трябва да бъде съобразен с приетите промени в „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и др.“ съгласно чл. 56 от ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

По делото е представена Схема за разполагане на преместваеми обекти, одобрена от Главен архитект на район „Одесос” на 15.10.2002г. и Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/ 17.10.2002 г.

За ПИ с идентификатор *** е съставен Акт №7546 за частна общинска собственост от 22.10.2013г., вписан в СВ като Акт №103, том LXV, дело 13545/28.10.2013г„ вх.рег.№24657, дв. вх. рег.№24347.

Във връзка с твърденията на оспорващото дружество и за изясняване на фактите, в хода на съдебното производството беше назначена съдебно - техническа експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението на експерта, като обективно, компетентно и обосновано, кореспондиращо с доказателствения материал по делото.

От заключението на вещото лице арх. инж. Р. П. се установява, че за ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, в който попада процесния павилион № 14, е действащ регулационен и застроителен план на 10-ти подрайон на гр. Варна, одобрен със Заповед № 51/20.07.1971г. на Председателя на ИК на ГНС. По този план имотът попада в кв. 363, отреден за „жилищен комплекс”. Със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на първи Заместник-министър на Министерство на строителството и архитектурата е одобрен Застроителен и регулационен план на централна градска част на гр. Варна, съгласно който част от ПИ с идентификатор *** /успоредно на ул. „Д-р Пискюлиев“, попада в трасето по регулация на бул. „Александър Стамболийски" /сега ул. „Д-р Пискюлиев"/, а останалата част от имота попада в УПИ I-за жилищно строителство, магазини и трафопост, кв. 363, 10-ти подрайон.

Съгласно заключението на вещото лице за имот с идентификатор *** няма отреждане за пазарна площадка.

Установява се, че преместваемият обект - павилион № 14, попада в обхвата на ремонта, съгласно приложеното РС № 252/ГИ/14.11.2022 г. Това е видно от чертеж „Типови профили”, л.3.1. от инвестиционен проект „част Пътна”, като обектът е маркиран на разстояние 3 м от уличното платно на ул. „Д-р Пискюлиев", а ширината на предвидения за ремонт тротоар е 3.65м., т.е. павилионът попада в тротоара.

По делото са приети различните редакции на приетата от Общински съвет Варна Наредба за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, във всяка от които разрешенията за поставяне са ограничени със срок.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 3874/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на „Пазари“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си павилион № 14, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 13 и № 15.

Заповедта е връчена на 01.11.2024г., съгласно изявление на жалбоподателя в подадената жалба, като видно от датата на подаването й в Община Варна – 12.11.2024г. и датата на издаване на акта – 31.10.2024г., въпреки липсата на доказателство за връчването й, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание. По делото е представена Заповед № 4153/28.11.2023г., с която Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си за издаване на заповеди по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ на Директор Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

Във връзка с възражението на дружеството-жалбоподател за липса на компетентност на лицето, съставило Констативен акт № 103 от 25.10.2024 г., от ответника са представени Трудов договор № 00008/24.01.2018 г., сключен между кмета на Община Варна и лицето Н. А. К., с който последната е назначена да изпълнява длъжността „Главен инспектор „Строителен контрол“ в Община Варна. Представена е и длъжностната характеристика за заемане на посочената длъжност.