Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 16.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело за възобновяване 105/2025
Вид
Решение № 103
Подписан
16.06.2025
В сила
16.06.2025
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров, като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за възобновяване № 20255000600105 по описа за 2025 година Производството е по чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК .

В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения И. М. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № ""/2021 г. по описа на К.Р.С., постановената по което присъда е потвърдена с решение по ВНОХД № ""/2024 г. на Окръжен съд – П. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния или първоинстанционния съд. Алтернативно се иска П. да бъде признат за невинен и оправдан. В искането се излагат доводи за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът на осъдения адв. С. П. поддържа искането по изложените в него съображения.

Осъденият се присъединява към изложеното от защитника му, в последната си дума моли наказателното производство да бъде възобновено.

Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура изразява становище, че искането на осъденото лице е неоснователно.

1

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намира за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С присъда № 4/29.03.2022 г., постановена по НОХД № ""/2021 г. по описа на Районен съд - К., подсъдимите И. М. П. и П. Д. Я. са признати за виновни в това, че на 12.02.2019 г. в с. В., обл. П., след предварителен сговор в немаловажен случай, са отнели чужди движими вещи, а именно - 12 броя овце от “Местна порода”, на обща стойност 1273,60 лева и 15 броя агнета от “Местна порода”, на обща стойност 1230,70 лева, всички на обща стойност 2504,30 лева, от владението на Р. Т. М. от с. В., обл. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.

195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК всеки от тях е осъден на по една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК, от така наложеното на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР, считано от 13.02.2019 г. до 14.02.2019 г.

Със същата присъда е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимите са възложени направени по делото разноски.

По жалба на подсъдимия И. М. П. срещу така постановената присъда е образувано ВНОХД № ""/2022 г. по описа на Окръжен съд - П.. По делото е постановена присъда № 33/28.03.2023 г., с която първоинстанционната присъда е:

- отменена в частта, в която подсъдимият И. М. П. е признат за виновен и осъден, като вместо това същият е признат за невинен и оправдан 2 по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК; отменена в частта относно приложението на чл. 59 НК по отношение на подсъдимия П.; отменена в частта, в която в тежест на подсъдимия П. са възложени направени по делото разноски, като е постановено същите да останат за сметка на Държавата;

- изменена в частта, в която подсъдимият П. Д. Я. е признат за виновен, че е осъществил деянието, предмет на делото, след предварителен сговор с И. М. П., в немаловажен случай, като вместо това същият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на кражбата при условията на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.

В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

По протест на Окръжна прокуратура – П. срещу постановената присъда № 33/28.03.2023 г. по ВНОХД № ""/2022 г. е образувано н.д. № ""/2023 г. на ВКС, ІІ н.о. По делото е постановено Решение № ""/18.03.2024 г., с което въззивната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

След връщане на делото, е образувано ВНОХД № ""/2024 г. по описа на Окръжен съд – П.. По делото е постановено решение № ""/26.11.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.

Преди всичко следва да се отбележи, че когато се иска възобновяване на наказателното производство, по което са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанция, на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. Поради това, независимо, че с искането се претендира възобновяване на наказателното производство по НОХД № ""/2021 г. по описа на К.Р.С., настоящият състав ще обсъди наличието на твърдените основания за възобновяване при осъществяване на контролната инстанционна дейност от Окръжен съд – П. по ВНОХД № ""/2024 г.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъкнатите в тази насока доводи, че постановената срещу П. осъдителна присъда се 3 основава само на база уличаващите обяснения на подсъдимия П. Я., т.е. на т. нар. „оговор“, не могат да бъдат споделени. То не се подкрепя от данните по делото. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Първата и въззивната инстанция са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, вестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това съдилищата не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не инкриминираното деяние и от подсъдимия П., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени доказателства и заключенията на вещите лица, чрез които точно са установени правно -релевантните факти. След като е установено, че и подсъдимият П. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че подсъдимият П. не е участвал в извършване на кражбата. В тази връзка доводите на защитата, че въззивният съд не е направил собствен анализ на обясненията на подсъдимия Я., а общо и лаконично е препратил към мотивите на районния съд, са несъстоятелни.

Точно обратното, при описанието на фактическата обстановка първостепенния съд е съобразил всички установени в хода на проведеното пред него съдебно следствие обстоятелства, като последните са намерили отражение в подробното описание на фактическата обстановка. На свой ред, при извършената въззивна проверка, окръжният съд не просто се е съгласил с приетата за установена от първоинстанционния съд фактология, а подлагайки на преценка всеки факт и на задълбочен анализ събраните и в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС, е допълнил установените фактически положения, с оглед на което не може да бъде поставян и въпрос за липса на мотиви. Несъмнено, осъждането на един подсъдим, не може да бъде 4 изградено само на базата на обясненията на друг подсъдим. В тази посока съдебната практика е последователна и безспорно обясненията на този подсъдим следва да бъдат подкрепени с други доказателства. В случая, обвинението срещу П. не е подкрепено единствено от оговора в уличаващи го обяснения на подсъдимия Я., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени от районния съд на основание на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК. В тази връзка, преди всичко, следва да се отбележи, че за приобщаване на обясненията на обвиняем по посочения ред, в закона не е предвидено изискване тези обяснения да са дадени в присъствието на защитник, в каквато насока са твърденията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, поради липса на такъв. Такова присъствие, за да бъдат приобщени по надлежен ред, е предвидено в разпоредбата на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1 т. 3 НПК, ако обясненията са дадени пред орган на досъдебното производство. На следващо място – и двете инстанции подробно са анализирали доказателствената съвкупност, като действително на обясненията на подсъдимия Я. е отделено специално внимание. За да кредитират именно последните като достоверни и годни да послужат за изграждане на изводите на съда, а не тези, дадени в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, и двете инстанции са ги подложили на задълбочена проверка и съпоставка с останалите гласни доказателствени средства и приложените писмени доказателства, като в резултат на тази оценка, и районният, и окръжният съд, са изложили подробни съображения в кои части и относно кои обстоятелства ги кредитират с доверие и в унисон с другите събрани доказателства. Както е отбелязано в мотивите на районния съд, възприети напълно от окръжния съд, те кореспондират изцяло с показанията на свидетеля С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, в които същият е заявил, че сутринта на 12.02.2019 г. именно с подсъдимия П. е провел телефонен разговор за оглед и продажба на процесните животни, като при пристигане на указаното му от последния място са били и двамата подсъдими, от които е взел овцете и агнетата и са се уговорили за последващото им заплащане. Уличаващите подсъдимия П. в авторството на извършената кражба обяснения на подсъдимия Я. и кредитираните показания на свидетеля С. кореспондират и със заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена от въззивния съд. В резултат на проведеното изследване на телефонни апарати и СИМ карти на подсъдимите, както и на приложените по 5 делото трафични данни, вещото лице е установило, че в 08.45 ч. и в 09.11 ч. на 12.02.2019 г. от телефона, ползван от подсъдимия П., са проведени разговори по телефона на свидетеля С..

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че като са кредитирали именно обясненията на подсъдимия Я., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство както първата, така и въззивната инстанция, не са допуснали твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение, с което да са ограничили правото на защита на подсъдимия П..

При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, материалният закон е приложен правилно. Описаното в съдебния акт неправомерно поведение на подсъдимия П. правилно е квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Правните съображения и на окръжния съд в полза на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия П. по същество са израз на съгласие с приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние, която е потвърдена и от събраните в хода на въззивното производство доказателства. При установяване на правно-релевантните факти въззивната инстанция не е възприела превратно събраните по делото доказателства. Изводите за виновността и на подсъдимия П. в осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна са подкрепени изцяло от обясненията на подсъдимия Я., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, от показанията на свидетеля С., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, от показанията на свидетелите М., С. и Г., от приложените писмени и веществени доказателства и заключенията на съдебно –оценъчната и съдебно-техническа експертизи. Вътрешното убеждение на съда е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.