Определение № 1406 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1406 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20244100500847 по описа за 2024 година

Със съдебно решение №133/27.06.2024г., постановено по Гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, ЕИК 831094393, представлявана по пълномощие от Ивайло И. Досев - Управител на ПИБ АД, клон Велико Търново и К. В. В. - юрисконсулт на ПИБ АД със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 5, против А. Г. Т., ЕГН ********** от с. , общ. Павликени,, Е. И. Т., ЕГН ********** от с Д. М. П., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „ и С. И. С., ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ул. съществува вземане за следното парично задължение по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 114/15.03.2021 г. по ч.гр.д. № 178/2021 г. по описа на РС – Павликени за сумата от 4 169,27 (четири хиляди сто шестдесет и девет евро и двадесет и седем евроцента) евро – главница, представляваща неплатен остатък от чистата главница по Договор № 096LDR-001026/04.10.2011 год. за банков кредит и Договори за поръчителство от 04.10.2011 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2021 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалите й части, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Против първоинстанционното решение са постъпили три въззивни жалби: 1/въззивна жалба с вх.№2517/12.07.2024г. от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с ЕИК 831094393, чрез ЮК К. В. – в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена претенцията на ищеца „ПИБ“ АД в останалите й части като неоснователна, 2/въззивна жалба от С. И. С., чрез адв.Х. Д. – ВТАК против първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е прието за установено, че съществува вземане против С. И. С. за парично задължение по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №114/15.03.2021г. по ч.гр.д.№178/2021г.

1 по описа на РС – Павликени за сумата от 4 169,27 евро – главница, представлява неплатен остатък от чистата главница по Договор №096LDR-001026/04.10.2011г. за банков кредит и Договори за поръчителство от 04.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2021г., и 3/ въззивна жалба от А. Г. Т., Е. И. Т. и Д. М. П., чрез пълномощник адв.А. К. – ВТАК, против първоинстанционното решение в частта, с която е уважен установителният иск по чл.422 ал.1 ГПК спрямо въззивниците А. Г. Т., Е. И. Т. и Д.

М. П..

В мотивите /стр.19, първи абзац/ към първоинстанционното решение е прието, че „С оглед изложеното, на основание чл. 23 ЗПК, ищцовите претенции относно признаване за установено по отношение на ответниците, съществуването на вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, представляващи вземания за възнаградителна лихва, обезщетения за забава и разноски за връчване на покани до длъжниците, произтичащи от обявения за недействителен договор за банков кредит, следва да бъдат отхвърлени.“

Въззивният съд констатира, че първостепенният съд при постановяване на обжалваното първоинстанционно съдебно решение по гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, доколкото формираната в мотивите воля на съда за отхвърляне претенциите на ищеца за установяване съществуването на вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, представляващи вземания за възнаградителна лихва, обезщетения за забава и разноски за връчване на покани до длъжниците, произтичащи от обявения за недействителен договор за банков кредит, не е намерила конкретен израз в диспозитива на постановеното съдебно решение, с който, макар и да е отхвърлена претенцията в останалите й части, доколкото се касае до предявени първоначално обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, е налице неяснота, досежно претендираните от ищеца парични вземания, предмет на издадената заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№178/2021г. по описа на РС – Павликени, по вид и размер, чието съществуване в полза на ищеца против ответниците е отречено.

С оглед констатацията на въззивният съд за допусната от първостепенният съд очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК в диспозитива на постановеното първоинстанционно решение по гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, и доколкото е подадена от ищеца по делото „ПИБ“ АД въззивна жалба против решението на РС в отхвърлителната му част, и наличието на ОФГ в обжалваната отхвърлителна част на решението на РС е пречка за произнасяне по въззивната жалба на ищеца от въззивният съд, въззивното производство се явява преждевременно образувано и като такова производството пред ВТОС следва да бъде прекратено и делото върнато на първостепенният съд за допускане на поправка на констатираната от ВТОС очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК в диспозитива на първоинстанционното решение, съобразно мотивите към настоящото определение.

2

Същевременно с горното въззивният съд констатира, че заплатената от въззивника „ПИБ“ АД по сметка на ВТОС ДТ за въззивно обжалване от 294,56лв. /изчислена от РС като ½ от довнесената ДТ от 2% само пред исковия съд и то върху целия предявен размер/, съобразно указанията на РС, не е в пълният й дължим съгласно чл.18 ал.1 ТДТКССГПК размер от 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство /която е сбор от 2% вн. в заповедното и довнесените 2% в исковото производство/ върху обжалваемия интерес, изчислена от въззивният съд съобразно чл.72 ал.2 ГПК и чл.18 ал.1 ТДТКССГПК в общ размер на 469,91лв., както и че въззивна жалба с вх.№2540/15.07.2024г. от С. И. С., с ЕГН **********, е подадена чрез адв.Х. Д. – ВТАК, но с която в разрез с чл.261 т.2 ГПК не е представено пълномощно, доказващо учредена представителна власт на адв.Х. Д. – ВТАК за подаване на въззивна жалба и за представителство на жалбоподателя С. И. С. пред въззивна инстанция, доколкото и в представеното в първоинстанционното производство пълномощно не е уточнено дали е упълномощен за пред всички инстанции или само за пред първа инстанция, поради което производството пред ВТОС следва да бъде прекратено и на това самостоятелно основание и делото върнато на първоинстанционният съд с указание да изпълни правомощията си по чл.262 ал.1 ГПК по оставяне на въззивна жалба с вх.

№2517/12.07.2024г., подадена от „ПИБ“ АД, без движение за отстраняване на нередовност по смисъла на чл.261 т.4 ГПК и въззивна жалба с вх.№2540/15.07.2024г. от С. И. С., чрез адв.Х. Д. – ВТАК, за отстраняване на нередовност по чл.261 т.2 ГПК, като, в случай, че нередовностите на въззивни жалби с вх.№, №2517/12.07.2024г. и 2540/15.07.2024г. бъдат отстранени, делото бъде изпратено на ВТОС за произнасяне по компетентност по постъпилите три въззивни жалби, а при неотстраняване в срок нередовностите на въззивни жалби с вх.№ №2517/12.07.2024г. и 2540/15.07.2024г., РС следва да упражни правомощията си по чл.262 ал.2 т.2 ГПК.

Определението, като непреграждащо развитието на производството, не подлежи на самостоятелно обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д.№847/2024г. по описа на ОС – Велико Търново като преждевременно образувано.

ВРЪЩА делото на РС – Павликени за провеждане процедура по чл.247 ал.1 ГПК по допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, допусната от РС в диспозитива на постановено съдебно решение №133/27.06.2024г. по гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, както и за изпълнение от първостепенният съд на правомощията си по чл.262 ал.1 ГПК по оставяне без движение на въззивна жалба с вх.№2517/12.07.2024г., подадена от „ПИБ“ АД, за отстраняване на нейна нередовност по смисъла на чл.261 т.4 ГПК и на въззивна жалба с вх.№2540/15.07.2024г. от С. И. С., с ЕГН **********, чрез адв.Х. Д. – ВТАК, за отстраняване на нередовност по чл.261 т.2 ГПК, съобразно указанията, дадени в 3 мотивите към настоящото определение.

След изпълнение указанията, дадени от ВТОС, делото да бъде изпратено на ОС – Велико Търново по компетентност за произнасяне по постъпилите по делото въззивни жалби.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4