Определение № 583 от 13.09.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Ямбол, 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500377 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, във вр. с чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив, подадена от пълномощника на дружеството юр.к.П., против Разпореждане №46/22.03.2023г., постановено по ч.гр.д.№269/2022г. по описа на Тополовградски районен съд, в частта, с която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №150/15.11.2022г. в частта за разноските, прекратено е производството по делото в тази част и е отхвърлена като неоснователна молбата на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство.

В частната жалба жалбоподателят, който е заявителят в заповедното производство, излага хронологията на фактите по образуваното пред ТРС гражданско дело, твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение е получил плащане на сумите по заповедта за изпълнение с изключение на разноските от 75 лв., с молба е уведомил съда за това и е поискал издаване на изпълнителен лист само за разноските, като постановения от съда акт в обжалваната му част е в нарушение на процесуалния закон – задължителната съдебна практика, обективирана в т.10в от ТР № №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №4/2013г. Поради това моли за отмяна на разпореждането в оспорената му част и за издаване на изпълнителен лист за разноските в размер на 75 лв.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Д. Ж..

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията, обосноваващи този извод са следните:

1

От фактическа страна е установено, че по подадено от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив заявление Тополовградският районен съд е образувал по описа си ч.гр.д.№269/2022г., по което е издал разпореждане от 15.11.2022г. и Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №150/15.11.2022г. срещу длъжника Д. Ж., с която е разпоредено същият да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив следните суми: сумата 1 186,37лв. – главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2021г.30.04.2022г., сумата 92,16лв.- обезщетение за забава върху главницата за посочен период и разноски по делото в размер на 25,57лв.- ДТ и 50лв.юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, след като същият не е намерен на установените по делото постоянен и настоящ адрес и е залепено уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, при установена невъзможност за връчване на заповедта по месторабота, поради липса на действащи трудови договори.

С разпореждане от 25.01.2023г. ТРС е указал на заявителя на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, че може да предяви иска за вземането си в 1-месечен срок и след довнасяне на ДТ. Това разпореждане с дадените от ТРС указания е връчено на заявителя на 03.02.2023г., като в същия ден – на 03.02.2023г. от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив е постъпила писмена молба по делото, с която заявителят е уведомил съда, че след издаване на заповедта за изпълнение – на 06.12.2022г. дружеството е получило плащане от длъжника на сумите по заповедта за изпълнение, с изключение на сумата от 75 лв. – разноски. Заявителят е посочил в молбата, че не му е известно длъжникът да е оспорил заповедта по реда на чл.413 ГПК в частта за разноските, при което е поискал да бъде снабден с изпълнителен лист само за разноските по заповедта за изпълнение.

По молбата на заявителя от 03.02.2023г. ТРС е постановил същата да му се докладва след изтичане на 1-месечния срок за предявяване на иска, приел е, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила за разноските, а с обжалваното Разпореждане №46/22.03.2023г. съдът е обезсилил изцяло Заповед №150/15.11.2022г., отхвърлил е молбата на заявителя за издаване на изпълнителен лист относно разноските в заповедното производство и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че едномесечният законов срок за предявяване на иска за вземането на заявителя е изтекъл на 06.03.2023г. и в този срок заявителят не е предявил иска, че за твърдянато плащане на вземането няма депозирано възражение по чл.414а от ГПК от страна на длъжника и заповедта за изпълнение следва да се обезсили, като не е налице основание за издаване на искания от заявителя изпълнителен лист.

Разпореждането на заповедния съд – ТРС в оспорената му част е неправилно и следва се отмени.

Предмет на установителния иск по чл.422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение, в което не се включват разноските, сторени от заявителя в заповедното производство. Когато в периода след подаване на заявлението заявителят е получил изпълнение на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, но не и на разноските, и при депозирано възражение от длъжника, отпада интересът му 2 от предявяване на установителен иск за съществуването на вземането. В този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т.10в на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. - ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. Посочено е в ТР, че в тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал.

1 ГПК, като разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407 ГПК.

В настоящия случай е налице именно посочената по-горе и разгледана в т.10в на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС хипотеза. В полза на кредитора „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив е издадена на 15.11.2022г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Ж.. Не се спори, че кредиторът е получил изпълнение на вземанията - главница и обезщетение за забава, поради което същите са погасени в хода на заповедното производство – след депозиране на заявлението. Същото е подадено на 19.10.2022г., а длъжникът по твърдение на кредитора е извършил плащането на 06.12.2022г. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски обаче не са удовлетворени с извършеното плащане, поради което и интересът на кредитора от провеждане на иска за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта, е отпаднал. Въпреки, че в случая няма подадено възражение от длъжника, на когото заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, последиците на връчването на заповедта по този ред са приравнени на последиците при подадено възражение, поради което разрешението, дадено в т.10в от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК следва да намери приложение и в тази хипотеза.

Без значение е дали длъжникът е подал възражение по реда на чл.414а ГПК и неправилно районният съд е обсъждал тази законова регламентация, тъй като в случая самият кредитор признава извършеното в негова полза плащане, но и в хипотезата на чл.414а ГПК разноските по заповедта са дължими, с изключение на случаите, в които длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, какъвто не е разглежданият случай. В настоящия случай искането за издаване на изпълнителен лист е заявено в преклузивния законов срок за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, налице са предпоставките за издаването на изпълнителен лист за понесените от заявителя разноски в заповедното производство предвид извършеното плащане от длъжника след иницииране на заповедното производство. Като е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение и не е уважил искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение, първоинстанционният съд е действал в нарушение на процесуалния закон.

По изложените съображения определението в обжалваната му част следва бъде отменено и да бъде уважено искането на заявителя, сега частен жалбоподател, за снабдяване с изпълнителен лист за разноските по заповедта 3 за изпълнение.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №46/22.03.2023г., постановено по ч.гр.д.

№269/2022г. по описа на Тополовградски районен съд, в частта, с която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №150/15.11.2022г. в частта за разноските, прекратено е производството по делото в тази част и е отхвърлена като неоснователна молбата на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив за издаване на изпълнителен лист за сумата 75,57лв., представляваща разноски в заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД гр.Пловдив, с посочени по делото данни, за сумите от 25,57лв. - държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№269/2022г. по описа на Тополовградски районен съд.

Връща делото на Тополовградски районен съд за издаване на изпълнителния лист съобразно диспозитива на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4