Решение № 189 от 17.06.2020, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 189 гр. Русе, 17.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 16 юни през две хиляди и двадесета година,в състав:

Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

При секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА ВГД № 225 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

„В****“ АД гр. Р**** е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4744/2019 год., с което е осъдено да заплати на ищеца сумата 720 лева, представляваща паричната равностойност на непредоставени за периода от м. април 2012 год. до м. март 2013 год. ваучери за храна, ведно с лихвите за забава от предявяване на иска и разноските в производството. Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му по подробно развити в жалбата съображения, които поддържа и в съдебно заседание.

Ответникът Д.Г.Г. счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на решението.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна.

По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение до 08.10.2015 год. Не се спори също, че по силата на договореност между работодателя и синдикалната организация на КНСБ за разпределение на средствата за СБКО и решение на събрание на пълномощниците работниците и служителите при действително отработен най-малко 1 ден от календарния месец имат право да получат ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно. За целта дружеството е сключило договор с лицензирана фирма за предоставяне на ваучери за фирми.

Ищецът твърди, че за исковия период не е получил ваучери за храна и претендира паричната им равностойност в размер на 720 лева. Съгласно заключението на вещото лице по ведомостите за заплати за процесния период на работниците и служителите са начислявани средства за храна, включени са в удръжките, но реално не са получени ваучери за храна на тази стойност. Причината за това е изчерпване на квотата за получени ваучери на фирмата-доставчик. Работодателят се задължил да предостави на работниците и служителите ваучери за храна в срок до 31.12.2015 год., продължен до 31.12.2016 год. съгласно представените споразумителни протоколи с представителя на СО на КНСБ.

По делото не се спори, че работодателят се е задължил да предоставя ежемесечно на работниците и служителите от средствата за СБКО ваучери за храна на стойност 60 лева. Задължението произтича от действащия в исковия период КТД, сключен между работодателя и СО на КНСБ. Не се спори и по обстоятелството, че за този период ищцата, както и останалите работници и служители, не са получили ваучери, но е спорно правото й да претендира паричната им равностойност. Даденият от районния съд положителен отговор на този въпрос, съответства на установените по делото обстоятелства и на закона.

С решение на Общото събрание на пълномощниците, взето на основание чл. 36 от КТД са определени начини на използване на средствата за СБКО, между които и за предоставяне на ваучери за храна на стойност 60 лева месечно за всички работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и на заетите по граждански договори. В изпълнение на това решение работодателят е начислявал ежемесечно в разплащателните ведомости за заплати средства за СБКО /които са необлагаеми като социален разход/ и едновременно тези средства са удържани заедно с начислените лични осигуровки и дължим данък върху работната заплата. За исковия период предвидените средства за СБКО са начислени и удържани от трудовото възнаграждение, но срещу него не са получени ваучери на същата стойност. При това положение за ищцата е възникнало правото да претендира паричната равностойност на дължимите, начислени по ведомост и удържани средства за СБКО, срещу които не е получила ваучери на съответната стойност.

По тези съображения, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, към които съдът препраща на основание чл.272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2161 от 19.12.2019 година на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4744/2019 год.

ОСЪЖДА „В****“

АД гр. Р*** да заплати на Д.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 300 лева – деловодни разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: