Определение № 484 от 03.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 484 гр. София, 03.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20258002101572 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. К., чрез адв. П. Х., против решение № 53/16.01.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2002/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 2564/08.07.2024г. по гр.д. № 2791/2022г. на Районен съд - Варна, е отхвърлен искът на И. К. К. срещу М. Х. К. за делба на следния обект : ателие № 11, с идентификатор ***, със застроена площ 36,73 кв.м., ведно с 1,6011 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 8,18 кв.м. ид.ч., както и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот, разположено на седмия етаж на сграда с идентификатор ***, изградена в дворното място с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните въпроси:

1. Дължи ли съдът произнасяне по всички твърдения на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно? Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването 1 на чл. 236, ал. 2 ГПК, включително в тяхната съвкупност? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение №35/14.06.1971г. на ОСГК на ВС; решение №31 от 17.02.1999 г. по гр. д. №616/1998 г. на ВКС; решение №43/05.04.2013г. по гр. д. №802/2012г. на ВКС, второ г. о.; решение № 112/02.05.2017г. по гр.д .№ 3356/2016г. на ВКС, четвърто г.о.; решение № 25/23.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 2299/2018г.; решение №50/22.05.2019г. на ВКС по гр.д.№1441/2018г., първо г.о.; решение № 411/27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, четвърто г.о.; решение 21/26.02.2021г. по гр.д. № 2029/2020г. на ВКС; решение № 256/07.01.2021 г. по гр.д. № 4293/2019г. на ВКС; решение № 60142/24.11.2021г. по гр. д. № 566/2021г. на ВКС, първо г.о.

2. Поражда ли вещно - транслативен ефект сделка, по която прехвърлителят на вещно право върху недвижим имот не е собственик на имота? Породила ли е вещно-транслативен ефект по отношение на несобственик на терена сделка за възмездно учредяване на право на строеж срещу обезщетение за строителство? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 3/29.11.2012г. по тълк.д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.

3. Ако се установи, че бивш съпруг, учредител и приемател на право на строеж по възмездна сделка, в която участва и другият съпруг, не е собственик на ид.ч. от терена, остава ли бившият съпруг без права върху терена и притежател на съответстващото на правата на едноличния притежател - бивш съпруг право на строеж?

4. Правото на строеж с оглед на личността на участника на сделката ли се учредява или с оглед на притежаваното право на собственост на ид.ч. от терена, което следва, включително и по отношение на титуляра му?

5. Ако с влязло в сила съдебно решение, вписано преди сделката за учредяване на правото на строеж, се установи , че само един от бившите съпрузи е собственик на недвижим имот, придобит с възмездна сделка по време на брака, съответно правото на строеж е учредено и на другия съпруг именно по силата на удостоверените му права с тази сделка, съответно и двамата съпрузи участват в сделката за учредяване на право на строеж, която също е възмездна, с установяването на несъществуване на правата на единия съпруг върху терена, може ли да се приеме, че другият съпруг, като собственик на правата върху терена, е станал и притежател на правото на строеж, което е учредено само с оглед на правата върху терена, не и с оглед на личността на участниците в сделката?

2

6. Може ли в хипотезата на настоящото дело да възникне и съсобственост върху обект на собственост, ако се установи, че приемателят на правото на строеж не е собственик на всички идеални части от терена, правата върху които са послужили за основание на сделката, а само на част от тях?

От ответника по жалбата М. Х. К., чрез адв. Т. Д., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са бивши съпрузи. С решение № 2573/15.05.2014г. по гр.д. № 10760/2013г. на ВРС е прекратен бракът им, сключен на 07.10.1998г.

Прието е за установено , че с договор за покупко-продажба /НА № 112, н. д. № 601/2003г./ П. Д. Х. е продала на ищеца И. К. К. 1/6 ид.ч. от собствената си 1/2ид.ч. от втори жилищен етаж в масивна сграда, находяща се в [населено място], [улица], № 2, ведно със съответните ид.ч. от таванските помещения в сградата и от общите части на сградата, както и 1/6ид.ч. от собствената си 1/6 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, цялото от 283 кв.м., представляващо УПИ ***, в кв. 16 по плана на града. Със споразумение от 25.09.2003г. страните по сделката са признали, че договорът за покупкопродажба прикрива дарение.

Въззивният съд е посочил, че с нотариален акт № 24, н. д. № 24/2022г. /раздел I от НА/ на М. К. са продадени от всички съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] /вкл. от И. К./ 0.320 кв.м. ид.ч. от имота и е посочено за всеки от съсобствениците на поземления имот на каква ид.ч. е собственик, като за М. К. са 5.18 кв.м. ид.ч., притежавани от нея в индивидуална собственост. Със същия нотариален акт на М. К. е учредено от всички съсобственици на имота /вкл. от И. К./ право на строеж за ателие № 11 на седми етаж на сградата, със застроена площ от 36.73 кв.м.

Позовавайки се на представения акт обр.14, съдът е приел за установено, че 3 сградата в [населено място], [улица] достигнала етап груб строеж на 08.03.2022г. и са възникнали отделните обекти в нея.

С влязло в сила на 12.06.2023г. решение № 332/15.02.2022 г. по гр.д.№ 9453/2021 г. на ВРС е признато за установено по отношение на И. К., че М. К. не е собственик на 1/72ид.ч. от имот с идент. ***, с площ по скица 350 кв.м., а по документа за собственост 283 кв.м., намиращ се в [населено място], [улица]. В това решение е прието, че сделката, обективирана в НА № 112/2003 г. е безвъзмездна. Прието е още, че процесният имот не е придобит от ответницата на оригинерно придобивно основание.

При така приетата за установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод за неоснователност на предявения иск за делба на самостоятелен обект в сграда, изградена до етап „груб строеж“, находяща се в [населено място], [улица], № 2.

Изложени са мотиви , че с договора, обективиран в НА № 24/2022г. на М. К. е учредено от останалите съсобственици на поземлен имот с идент. *** право на строеж по отношение на ателие № 11, което право на строеж се е трансформирало в право на собственост, след възникване на обекта с изграждане на сградата в груб строеж. Съдът е приел, че е без значение дали и на колко кв.м. от дворното място, върху което е построена сградата, М. К. е собственик, при положение, че не се касае за сключването на договор за групов строеж по смисъла на чл. 192, ал. 1 от ЗТСУ /отм./. Действително, в НА № 24/2022г. е посочено, че тя е индивидуален собственик на 5.18 кв.м. от дворното място и й е учредено правото на строеж за ателие № 11. Тези 5.18кв.м.ид.ч. са придобити от нея, както следва: 0.32кв.м. е закупила по силата на договора в раздел I от същия този НА № 24/2022г., а останалите 4.76кв.м. се равняват на 1/72ид.ч. от дворното място, цялото от 350.00кв.м., придобити по силата договора за покупко-продажба по НА № 112/2003г. в режим на СИО. Съдът е посочил, че исковата молба по гр.д. № 9453/2021г. на ВРС е вписана преди сключването на сделката по НА № 24/2022г., но в случая вписването има само оповестително действие, а не и защитно.

Обстоятелството, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 9453/2021г. на ВРС е прието, че М. К. не е собственик на 1/72ид.ч. от дворното място, не се отразява върху надлежно учреденото й от всички съсобственици на дворното място право на строеж, трансформирано в индивидуална собственост върху процесния обект, независимо, че се е легитимирала като съсобственик на само 4

0.32 кв.м. ид.ч. от поземления имот, още по-малко да доведе до възникване на съсобственост между нея и бившия й съпруг при твърдените от него квоти.

Като собственик на обект след извършено строителство, може да се легитимира и лице, на което е било учредено право на строеж, дори без да е било собственик на ид.ч. от дворното място.

В заключение е прието, че липсва съсобственост между страните и искът за делба е неоснователен.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

Първият поставен въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, според която съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, като въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, като се произнесе и по доводите на страните.

В случая напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил и взел предвид при решаването на спора относимите към него доказателства, като е изложил фактически и правни изводи по същество на спора.

Въпросът е обоснован с твърдения, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите, че учреденото на ответницата право на строеж не е учредено с оглед на личността й, а с оглед на удостоверените й права. Действително въззивният съд не е излагал подробни мотиви по тези доводи, но ясно и категорично е посочил, че като собственик на обект след извършено строителство, може да се легитимира и лице, на което е било учредено право на строеж, без да е собственик на ид.ч. от дворното място, т.е. приел е, че учредяването на право на строеж не е предпоставено от притежавани от суперфициаря права върху поземления имот, върху който се учредява правото на строеж. Следва да се отбележи, че такова условие чл. 63 ЗС не поставя, както и в практиката на ВКС не се приема подобна зависимост.

Първият от въпросите, поставени в т.2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не е правен по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, защото не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда. В спора не са въвеждани доводи, че е учредено право на строеж от 5 несобственици на имота, поради което и въззивният съд не се е произнасял по въпроса за правата на приобретателя по сделка, сключена с несобственик.

Вторият въпрос, формулиран в т.2 от изложението, също не може да обоснове допускане до касационно обжалване. На първо място поставеният въпрос не е във връзка с приетото за установено от въззивния съд, че всички съсобственици на терена /вкл. и ищецът, сега касатор/ са прехвърлили на ответницата идеални части от терена и тя е един от съсобствениците му.

Въпросът не е и от обуславящо значение за крайния изход от спора. Поставен е с оглед твърденията на касатора относно обема права върху терена, притежавани от ответницата и твърденията, че при учредяването право на строеж тези права са съобразени. В случая обаче спорно е не дали ответницата притежава права върху имота, а спорът е съсредоточен върху това придобил ли е права върху имота ищецът по делото и съответно налице ли е съсобственост, която да бъде прекратена. В този смисъл независимо какъв отговор би се дал на поставения въпрос, то това не би довело до извод, че ищецът е придобил права върху спорния обект и е възникнала съсобственост между страните.