Решение № 1443 от 15.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. Бургас, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120103781 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА

ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” /БАЕЗ/ ЕАД, ЕИК ***, със седалище адрес на управление: гр. С., ***, представлявано заедно от Изпълнителните директори Г. Н. Г. и Б. М. В., чрез юрк. В. Г., срещу "ПРИНСХОРН" ЕООД, ЕИК ***, със седалище адрес на управление: гр. Б. ***, представлявано от управителя Т. И. А., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17 086,26 лева /седемнадесет хиляди осемдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна претенция рег. № 156939/12.01.2023г. за причинени на застрахования при ищеца „Ди Ес Хоум“ ООД по Договор № 1132***070721/07.07.2021г. и Допълнително споразумение към същия № 1101/02.03.2022г. имуществени вреди, изразяващи се в незаплащане на падежа от ответника на продажната цена по сключени между последния и „Ди Ес Хоум“ ООД Договор за продажба на стоки от 30.05.2022г., за който е издадена Фактура № 8840029708/30.05.2022г.; Договор за продажба на стоки от 30.05.2022г., за който е издадена Фактура № 8840029709/30.05.2022г.; Договор за продажба на стоки от 17.05.2022г., за който е издадена Фактура № 8850046237/17.05.2022г. и Договор за продажба на стоки от 17.05.2022г., за който е издадена Фактура № 8850046238/17.05.2022г., което обезщетение е формирано като 90 % от размера на непогасеното вземане по всяка от посочените по-горе фактури, 1 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1060/10.04.2023г. по ч.гр.д. № 2122/2023г. по описа на БРС.

По твърдения на ищеца в исковата молба, между него /в качеството на застраховател/ и „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, ЕИК *** /в качеството на застрахован/, е сключен

Застрахователен договор

№

1132***070721/07.07.2021г. за застраховане на плащанията по договори за продажба срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, с период на валидност 05.06.2021г. - 04.06.2022г., с който е осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования към негови контрагенти, произтичащи от договори за продажба и възникнали в периода на валидност на застрахователния договор. Сочи се, че съгласно приложимите към договора Общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба срещу търговски и/или политически риск, предмет на покритите рискове по сключения договор за застраховане са “неплатежоспособност” на длъжника и “забавяне на плащането” от длъжника за извършени от застрахования доставки за период, по-дълъг от „периода на изчакване”, който период, съгласно договора, е 4 /четири/ месеца, считано от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане по т. 11.1. от приложимите Общи условия. Уговорен бил и максимален размер на застрахователно обезщетение, а именно – 90 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. С Допълнително споразумение № 111/02.03.2022г. към застрахователния договор, сключено чрез размяна на електронни волеизявления в електронния портал на застрахователя BAEZ.net, в застрахователното покритие бил включен длъжникът „ПРИНСХОРН“ ЕООД – настоящ ответник, с период на валидност 11.02.2022г. - 04.06.2022г. и с размер на кредитния лимит от 50 000 лева.

Излага се, че в срока на валидност на застрахователното покритие длъжникът „ПРИНСХОРН“ ЕООД е закупил от застрахования „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД стоки на обща стойност 18 984,73 лева, за които са издадени:

Фактура № 8840029708/30.05.2022г. на стойност 3 622,80 лева с падеж 29.07.2022г.; Фактура № 8840029709/30.05.2022г. на стойност 1 094,70 лева с падеж 29.07.2022г.; Фактура № 8850046237/17.05.2022г. на стойност 6 563,23 лева с падеж 16.07.2022г. и Фактура № 8850046238/17.05.2022г. на стойност

7 704,00 лева с падеж 16.07.2022г.

В съответствие с т.10.1. от приложимите към застрахователния договор Общи условия, доставките по фактурите били декларирани пред застрахователя, съответно за тях била начислена и на 06.06.2022г. заплатена застрахователна премия.

Задълженията по фактурите не били погасени от длъжника – настоящ ответник в договорения срок, поради което и в съответствие с т.11.1. от Общите условия към застрахователния договор, на 05.09.2022г. застрахованият „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД подал декларации за просрочени плащания по Фактура № 8850046237/17.05.2022г. и Фактура № 2

8850046238/17.05.2022г., както и на 07.09.2022г. за Фактура № 8840029708/30.05.2022г. и Фактура № 8840029709/30.05.2022г. Посочените декларации били подадени по електронен път, чрез електронния портал на застрахователя BAEZ.net и регистрирани с Уникални регистрационни номера /УРН/, съответно 50527 и 50550. С изтичането на 4-месечния период на изчакване, считано от датата на подаване на декларациите за просрочени плащания, съответно на 05.01.2023г. за вземанията по Фактура № 8850046237/17.05.2022г. и Фактура № 8850046238/17.05.2022г., и на 07.01.2023г. за вземанията по Фактура № 8840029708/30.05.2022г. и Фактура № 8840029709/30.05.2022г., е настъпило застрахователно събитие „забавяне на плащането” , с оглед на което застрахованият е подал пред застрахователя Претенция за застрахователно обезщетение peг. № 156939/12.01.2023г. С Ликвидационен акт № 12/03.02.2023г. застрахователят – ищец е определил и съответно на 07.02.2023г. е изплатил на застрахования по банков път застрахователно обезщетение в размер на 17 086,26, съставляващо 90 % от непогасените вземания по застрахованите фактури. След заплащане на така определеното застрахователно обезщетение и след встъпването на застрахователя – ищец в правата на удовлетворения кредитор /застрахован/ по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, същият изпратил на длъжника и настоящ ответник „ПРИНСХОРН“ ЕООД Покана за доброволно изпълнение с peг. № 157616/07.02.2023г., която последният отказал да получи.

Предвид липсата на изпълнение от страна на длъжника „ПРИНСХОРН“ ЕООД, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 2122/2023г. по описа на БРС в негова полза била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 415, ал. 1 ГПК, същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта, предвид оспорването от длъжника – настоящ ответник с възражение по чл. 414 ГПК.

По същество се моли за уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

Прави се изрично искане, в случай на неявяване на представител на ищеца в открито съдебно заседание, ход на делото да бъде даден в негово отсъствие.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез представляващия го управител Т. А., е депозирало отговор на исковата молба, с който застъпва становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че ответното дружество не е и никога не е било е страна по облигационно правоотношение с дружеството – ищец, както и че за процесния застрахователен договор, сключен между ищеца и третото, неучастващо по делото лице „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, ответникът е научил едва от момента на предявяване на претенцията на ищеца „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД пред съда. В тази връзка и доколкото не е страна по процесния застрахователен договор, ответникът счита, че същият не го обвързва, респективно не поражда за него никакви права и задължения. Сочи се, че за включването на ответното дружество „ПРИНСХОРН“ ЕООД в предмета и обсега на застрахователния договор, 3 същото не е давало своето съгласие и не е било надлежно уведомено.

Оспорва се обстоятелството, че в периода 17.05.2022г. - 30.05.2022г. ответното дружество е закупило и съответно получило от продавача „ДИ ЕС ХОУМ" ООД стоки на обща стойност 18 984,73 лева. В тази връзка се сочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства за наличието на договорни взаимоотношения между „ПРИНСХОРН" ЕООД и „ДИ ЕС ХОУМ" ООД, в т.ч. и за договорености, относно срока за плащане по конкретно извършени от страна на „ДИ ЕС ХОУМ" ООД търговски продажби с получател „ПРИНСХОРН" ЕООД. Оспорва се автентичността на представените като писмени доказателства фактура № 5840029708/30.05.2022г.; фактура № 8840029709/30.05.2022г.; фактура № 8850046237/17.05.2022г.; фактура № 8850046238/17.05.2022г. и експедиционен лист към фактура № 5840029708/30.05.2022г., като се твърди, че същите са едностранно издадени от доставчика „ДИ ЕС ХОУМ" ООД и не са подписани от управителя на дружеството ответник – Т. А..

Прави се възражение за недействителност на процесното Допълнително споразумение № 111/02.03.2022г., сключено между ищеца и „ДИ ЕС ХОУМ" ООД, поради липса на форма, доколкото същото не е подписано от представители на страните по него, а съгласно чл. 7.4.2. от Общите условия към застрахователния договор, за всяко изменение на същия се издава допълнително споразумение, което се сключва в писмена форма, реквизит на която форма са и подписите на представители на договарящите страни.

Предвид липсата на подписи в допълнителното споразумение от 02.03.2022г. и Приложение № 1 към него, се твърди, че включването на „ПРИНСХОРН" ЕООД в обсега на застрахователния договор е недействително. Оспорва се „автентичността“ на представените документи – процесното Допълнително споразумение № 111/02.03.2022г. и Приложение № 1 към Допълнителното споразумение № 111/02.03.2022г., както и истинността на представената от ищеца разпечатка от компютър, като се сочи, че от същата не може да се установи нито авторът, нито кога и как е направена, нито дали отразеното в нея отговаря на действителността към някакъв момент.

Оспорва се твърдението на ищеца, че вземанията по процесните четири фактури са били застраховани по процесния застрахователен договор и допълнителното споразумение към него, като се твърди, че представената като писмено доказателство Сметка № 13/03.06.2022г. по никакъв начин не обвързва ответното дружество, още повече, че никъде в същата няма декларация от страна на застрахования и посочване на вземанията по процесните фактури.

Оспорва се „автентичността“ и на представените като писмени доказателства: Сметка № 13/03.06.2022г.; Декларация за Просрочени плащания към 05.09.2022г.; екранна компютърна разпечатка от 05.09.2022г.;

Декларация за Просрочени плащания към 06.09.2022г.; екранна компютърна разпечатка от 07.09.2022г.; УВЕДОМЛЕНИЕ - НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИПРИНСХОРН и ПОКАНА- НЕПЛАТЕНИ ФАКТУРИ - ,,ПРИНСХОРН" ЕООД.

Оспорва се и верността на представената като писмено доказателство 4

Счетоводна справка за периода 01.06.2021г. - 29.12.2022г.

Оспорва се настъпването на твърдяната от ищеца суброгация, като се твърди, че не било налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Заявява се, че ответникът не е получавал покана за доброволно изпълнение, в т.ч., че не е отказвал получаването на такава.

По същество се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С протоколно определение от 23.01.2024г. „ДИ ЕС ХОУМ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***, представлявано от управителя Д. И. М., е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца, на основание чл. 220, изр. първо, вр. с чл. 219 ГПК. В предоставения му срок същото не изразява становище по иска.

В открито съдебно заседание по делото ищцовото дружество се представлява от юрк. Германова, която поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител в открито съдебно заседание.