Решение № 1788 от 27.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1788 гр. Пловдив, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20215330205564 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №584892F593954/29.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на „Тони-К“ ЕООД с ЕИК 115749476 на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.27, ал.1,т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.В съдебно заседание за жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява адв.П., който моли НП да се отмени и да се присъдят разноски на доверителя му.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени 1 поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

При извършена служебна проверка от служители на НАП на 11.02.2021г. в 11.40ч. в търговски комплекс „Сила“-каса фитнес, находящ се в гр.Пловдив и стопанисван от дружеството-жалбоподател се констатирало, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18 на МФ е допуснало нарушение като не е регистрирало всяка продажба на услуги по данъчна група според вида на продажбите.С контролен бон номер 054469 на стойност 25лв. в 12.12ч. на 11.02.2021г. продажбата била регистрирана в данъчна група „Б“, където на продажбите се начислява с 20% ДДС, вместо в данъчна група „Г“, където на продажбите се начислява 9% ДДС.Това отчитане в грешна данъчна група не водело до неотразяване на приходи, но било нарушение на чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.За така констатираното нарушение бил съставен АУАН F593954/24.02.2021г. където нарушението било квалифицирано по чл.27, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.Впоследствие било издадено процесното НП където нарушението било квалифицирано по чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материалАУАН, оправомощителна заповед, удостоверение за връчено съобщение по електронен път, пълномощно, регистри, както и от показанията на св.А., които изцяло кредитира.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се установява компетентността на административно наказващия орган и на 2 актосъставителя.

При съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира на тази посочена в НП, но в АУАН нарушения нормативен акт не е изписан изцяло.Нарушението по чл.27, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е изписано като се отбележи коя от точките всъщност е нарушена.Отделно от това в АУАН се твърди да е нарушена наредбата във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС , докато в НП да е нарушен чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.Тази разлика в описанието на нарушените закони се явява съществена тъй като се изписани по различен начин както разпоредбите на наредбата, така и на ЗДДС и различно изписване на разпоредби и по двата трудно би могло до се счита, че може да коригира по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и според съда НП се явява незаконосъобразно.

Дори и да не се приеме тази теза и горните нарушения да могат да се санират по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН то според съда в случая е изцяло приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК , като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена 3 опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност са налице са следните. На първо място изрично в НП е посочено, че нарушението не води до отразяване на приходи.Дори и да се приеме, че е строго формално то в случая дружеството е отнесло продажбата към по високо начисляемо ДДС и фактически това води до неговото ощетяване.Ето защо според съда е налице чл.28 от ЗАНН и дори да нямаше процесуални нарушения описани по-горе то на това основание НП следва да бъде отменено.

Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуанло представителство по делото.Поради правния интерес от 500лв. според съда заплатеното възнаграждение се явява на минимума в наредбата и следва да бъде присъдени изцяло Поради горното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №584892F593954/29.06.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на „Тони-К“ ЕООД с ЕИК 115749476 на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.27, ал.1,т.4 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Тони4 К“ ЕООД с ЕИК 115749476 разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста / лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5