Решение № 265 от 08.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20242100100484 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Делян Джуров от АК - София, АС „Димитров и съдружници“, със съдебен адрес: гр. София 1202, район Оборище, ул. ”Св.Св. Кирил и Методий” № 84, ет.4 против Д. А. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к. „*******“ бл.**, вх.**, ет.**, чрез пълномощник Адвокатско дружество „Димитрова и Георгиева“, представлявано от адв. Десислава Димитрова от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Овча купел“ № 26-Б, да бъде осъдена да заплати следните суми: общо 56 272,12 CHF, предявена частично от общия размер на задължението от 143 574.23 CHF, формирано от сумата от 55 800.12 CHF – 100 446,91 лв., частично предявен иск за присъждане на главница по договора в общ размер на 95 040.26 CHF за периода 04.08.2015 до 20.07.2020г. и 472 CHF частично предявен иск за присъждане на дължима договорна лихва за периода 10.02.2015 – 20.07.2020г. от общия размер от 32 396.73 CHF, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното 1 изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 24.07.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България” АД (сегашно наименование „Юробанк България” АД) и ответницата са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41626 в размер на 91 800 CHF (швейцарски франка) със срок за ползване и погасяване до 01.08.2034 година. Кредитът бил усвоен от Д.Р. в пълен размер на 01.08.2008 г. Договорът бил изменен с пет допълнителни споразумения, сключени както следва: на 10.07.2009 г.; на 28.07.2010 г.; на 31.08.2011г.;на 09.11.2012 г.; и на 03.02.2014 г. Ищецът твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита на 10.02.2015 г. Банката се позовава на разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от договора, съгласно която при непогасяване на която и да е вноска по кредита и при неизпълнение на което и да е задължение, банката може едностранно да направи кредита изцяло предсрочно изискуем, като за целта не е необходимо каквото и да е нейно изявление, адресирано до другата страна. Ищецът заявява, че към 20.07.2020 г., задълженията на ответника по процесния договор са в общ размер на 143 574,23 швейцарски франка и 509,56 лева, от които: 95 040,26 швейцарски франка - дължима главница по Договора, за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 13 613,89 швейцарски франка - дължима договорна лихва съгласно чл. 3, ал.1 от Договора за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 13 613,89 швейцарски франка - дължима законна лихва за забава за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 2 297,97 швейцарски франка - дължими такси съгласно чл. 4 от Договора за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 225,38 швейцарски франка - дължими застраховки съгласно чл. 15 ал. 1, ал.3 и ал.4 от Договора за периода от 10.02.2015г. д о 20.07.2020г.; 509,56 лева - дължими разноски за подновяване на учредената в полза на Банката договорна ипотека съгласно чл.

14, ал. 2 от договора. До предявяване на исковата молба, задължението по кредита не е изпълнено, поради което банката упражнява правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в исковото производство. В тази връзка се позовава на постановеното Решение № 10/ 25.02.2020 по гр.дело № 16/2019 на ВКС, ТК, II т.о.

Ответницата Д. Р. в отговора твърди, че предявените искове са неоснователни и по размер, включително като погасени по давност. Ответната страна се позовава на влязло в сила Решение № 1295 от 18.02.2020 г. по гр. д.

№ 15809/2015 г. на СГС, ГО, 1-16 с-в, потвърдено с Решение № 839 от 2

14.07.2021 г. по в. гр. д. № 20201000504066/2020 г. на АС - София, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50012 от 05.02.2024 г. по т. д. № 332/2022 г. на ВКС, I ТО, както и на Определение по дело С117/23 на СЕС. Заявява, че клаузата на чл. 6 ал. 2 от договора за кредит е прогласена за неравноправна и нищожна с влязло в сила решение на съда. По тази причина счита, че въпросът дължи ли кредитополучателят исковото вземане в швейцарски франкове и неравноправна ли е клаузата, в която то е предвидено, не може да се преразглежда в настоящото производство. В тази връзка ответницата счита, че е недопустимо отреченото със сила на пресъдено нещо вземане на банката в швейцарски франкове да бъде присъдено в неговата левова равностойност, било по курс на швейцарския франк към датата на исковата молба, било в левова равностойност по курс на швейцарския франк към датата на отпускане на кредита, тъй като съдът не е овластен да измени неравноправна клауза и да присъди вземането в левовата му равностойност. В тази връзка ответната страна се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на СЕС - дело С-117/23; дело С-212/20; дело С-19/20; дело С-6/22; С-705/21; дело С-705/21.

Също така се твърди от ответната страна, че банката едностранно е увеличавала лихвите и разходите по кредита, както и че с всяко от петте допълнителни споразумения е капитализирала към главницата просрочени възнаградители и наказателни лихви, които повторно е олихвявала.

Д.Р. прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, а именно: чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 24.

Посочените договорки са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ал. 1 и чл. 143 ЗЗП. Също така твърди, че договорните клаузи не са съставени на ясен и разбираем език. Освен това, преди сключване на договора, ищецът не е предоставил информация на ответника за възможните валутни промени и за потенциално значимите икономически последици от сключването му. Клаузите за възнаградителна лихва в договора – чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1, също се оспорват като нищожни. Заявява се, че в договора е посочен променлив лихвен процент, като е предвидено банката едностранно да може да го увеличава, чрез промяна на БЛП, като компонент на лихвата.

3

Направено е и възражение за нищожност на клаузата за наказателна лихва, тъй като е обвързана от размера на договорната лихва, както и на клаузите за анатоцизъм. Като краен резултат е направено възражение за нищожност на целия договор, тъй като се счита, че той не може да бъде прилаган без оспорените клаузи.

При условията на евентуалност се заявява, че предявените от ищеца вземания са погасени по давност. Банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на 14.06.2017 г., което изявление е достигнало до ответника на 11.08.2017 г., с връчената нотариална покана. От посоченото се прави извода, че давността за вземанията е изтекла на 11.08.2022 г. – преди подаване на исковата молба. Във връзка с това възражение, ответната страна се позовава и на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 на ОСГТК на ВКС.

На следващо място е изтъкнато, че ако евентуално бъде прието, че кредитополучателят дължи левова или еврова равностойност на исковото вземане в швейцарски франкове, то тази равностойност следва да бъде изчислена по курса швейцарски франк/лев посочен в Приложение № 1 към договора за кредит - 1,66908.

Накрая Д.Р. оспорва твърдението на ищеца, че е усвоила сумата по процесния кредит. Заявява се, че банката не е предоставила на кредитополучателя сума в швейцарски франкове. В самия договор, кредитът не е уговорен в швейцарски франкове, тъй като не се съдържа клауза, която да сочи определена сума на кредита в швейцарски франкове.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна не се яви, но в писмена молба заяви, че като доказани по основание и размер, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебносчетоводна експертиза.

Ответницата Д. Р. чрез процесуалния си представител изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а самото производство по делото е недопустимо. Поддържа направените възражения с отговорите. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.

Защитната си теза разви в писмени бележки.

4

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Допустимо е с исковата молба ищецът да отправи до ответника изявление, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, както е постоянната практика на ВКС (решение № 60048/ 20.08.2021г. по т.д.№ 2122/2020г. на ВКС, II т.о.; решение № 86/ 27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г., I т.о.; решение № 42/ 03.06.2020 г. по т. д. № 1680/2019 г., I т.о.).

Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ.

Видно от приложения договор кредит за покупка на недвижим имот № HL41626 (л.5-26 по образуваното първоначално като търговско дело), (по-нататък само „договор за кредит“), „Юробанк и еф джи България“ АД е отпуснала кредит в полза на Д. Р. в размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 000 евро за покупката на недвижим имот. Към договора са приложени допълнителни споразумения и приложения. Не се спори, че имотът е бил закупен.

С влязло в сила решение № 1295/ 18.02.2020г. по гр.д.№ 15809/ 2015г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 839/ 14.07.2021г. по в.т.д.№ 4066/2020г. по описа на Апелативен съд – София, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 50012/ 05.02.2024г. по т.д.№ 332/2022г. на ВКС, I т.о., съдът е приел за установено спрямо банката по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД от Д.Р., че клаузата на чл.6 ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41626 в частта, предвиждаща връщане на дълга в швейцарски франкове, е нищожна като противоречаща на закона – чл.146, вр.чл.143 от ЗЗП; осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на Д.Р. сумата от 4226,56 евро като недължимо платени валутни разлики между евровата равностойност на събраните от банката вноски (главница, лихви и такси за управление) за периода 01.01.2011 – 12.01.2025г., преизчислени от банката във валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата на всяко отделно плащане и дължимите вноски в евро при уговорения и 5 усвоен размер и валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.12.2015г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлил иска до предявената сума от 6383,07 евро. Съдът е отхвърлил останалите предявени искове против банката с правно основание чл.124 от ГПК за несъществуване на посочени парични задължения, както и иска с правно основание чл.307 от ТЗ предявен при условията на евентуалност спрямо предходните искове, за изменение съдържанието на чл.6 ал.2 от договора за кредит.

Според заключенията на вещото лице по приетите основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (л.44-50; 62-64), кредитът е бил в забава от 01.09.2014г., като непогасената главница е в размер на 82 348,88 швейц.франка и лихви в размер на 69 251,20 швейц.франка. Претендираната сума по кредита се равнява на 56 272,16 швейц.франка – 33 714,48 евро – 65 939,79 лв., респ. 55 800,12 швейц.франка – 44 431,66 евро – 65 386,65 лв.

Последната вноска по кредита е от 10.02.2015 г. Вещото лице е направило преглед на увеличаване на лихвите по кредита (общо 8 случая). Погасяванията са извършвани през първата година, след като длъжникът е внасял суми в лева, които са превалутирани в швейцарски франкове. През следващите години е имало внасяния на суми на каса, в швейцарски франкове. Договорът за кредит в счетоводството на банката е воден винаги в швейцарски франкове.