Решение № 143 от 06.10.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Враца, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20251400200589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № GFS-V-25 2216/3 от 18.03.2025 г., влязло в сила на 23.05.2025 г., постановено от Областна администрация Гензерндорф /Gänserndorf/, провинция Долна Австрия, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро и разноски в административното производство в размер на 5 евро, или в общ размер 125 евро за извършено от С. Г. И., роден на ***, с постоянен и настоящ адрес ***, нарушение на правилата за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета на немски език.

В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице С. И. се явява лично в съдебно заседание и заявява готовност да заплати наложената финансова санкция.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

1

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба и разноски в административната процедура за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Гензерндорф, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.

За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно като собственик на автомобил с български регистрационен № ВР 1719 СР, не е предоставил при писмено запитване от наказващия орган на 21.01.2025 г., в рамките на 2 седмици от получаване на съобщението информация за това кой е управлявал този автомобил на 16.01.2025 г., в 05:21 часа на магистрала S1, до км 39, станция за почивка Deutsch-Wagram, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Мездра, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд-Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република 2

България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в общ размер на 120 евро.

Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено лично на лицето на 08.05.2025 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето С. Г. И. наложена финансова санкция следва да бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 120 евро е 234.70 български лева съобразно официалния курс на БНБ към датата на постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска-18.03.2025 г., а именно 1.95583 лева за 1 евро.

За признаване на решението и изпращането му на компетентния български орган за изпълнение следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава, а именно-Областна администрация Гензерндорф, Република Австрия, а копие от уведомлението да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № GFS-V-25 2216/3 от 18.03.2025 г., влязло в сила на 23.05.2025 г., постановено от Областна администрация Гензерндорф /Gänserndorf/, провинция Долна Австрия, Република Австрия, с което на С. Г. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция в общ размер 125 евро, от които глоба в размер на 120 евро и разноски в размер на 5 евро, с левова равностойност 234.70 лева /двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки/, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр. София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

3

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държаваОбластна администрация Гензерндорф, Република Австрия, за признаването на Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.

КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Враца, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. И.а при участието на секретаря Милена Й. Софронова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Веселка Ц. И.а Частно наказателно дело № 20251400200589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № GFS-V-25 2216/3 от 18.03.2025 г., влязло в сила на 23.05.2025 г., постановено от Областна администрация Гензерндорф /Gänserndorf/, провинция Долна Австрия, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция – глоба в размер на 120 евро и разноски в административното производство в размер на 5 евро, или в общ размер 125 евро за извършено от С. Г. И., роден на ***, с постоянен и настоящ адрес ***, нарушение на правилата за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета на немски език.

В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.

Засегнатото лице С. И. се явява лично в съдебно заседание и заявява готовност да заплати наложената финансова санкция.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

1

Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба и разноски в административната процедура за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.

Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Гензерндорф, който е удостоверил и неговото съдържание. От съдържанието на удостоверението е видно, че съдържа всички предвидени реквизити.

За извършеното от засегнатото лице административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно като собственик на автомобил с български регистрационен № ВР 1719 СР, не е предоставил при писмено запитване от наказващия орган на 21.01.2025 г., в рамките на 2 седмици от получаване на съобщението информация за това кой е управлявал този автомобил на 16.01.2025 г., в 05:21 часа на магистрала S1, до км 39, станция за почивка Deutsch-Wagram, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС.

Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в гр. Мездра, обл. Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд-Враца.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република 2