Решение № 172 от 13.12.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Разград, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора С. Люб. М. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600384 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по протест на прокурор в Районна прокуратура - Разград против Присъда № 260000/09.06.2023 г. по НОХД № 96/2020 г. по описа на Районен съд – Разград.

С цитираната присъда районният съд е признал подсъдимия Н. С. К. за невиновен в това, че за времето от 30.04.2010 г. до 10.09.2012 г., в гр. Разград, обл. Разград и гр. Русе, обл. Русе, в качеството си на длъжностно лице - управител на „РЕД ФОРЕСТ" ЕООД гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление е присвоил чужди пари (собственост на „РЕД ФОРЕСТ“ ЕООД гр. Разград) в големи размери - 83 655.90 лева, връчени в това му качество и поверени му да ги управлява, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнато обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С въззивния протест присъдата се атакува като неправилна и необоснована. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова осъдителна такава, с която подсъдимия Н. С. К. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнителни съображения към протеста се сочи, че присъдата е постановена при неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Според прокурора мотивите към присъдата не позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, поради което присъдата е необоснована. Въпреки че съдът 1 приел за доказано, че докато подсъдимият изпълнявал длъжността „управител“ в дружеството не се е водило изрядно счетоводство и подсъдимият е извършил множество нарушения на Закона за счетоводството, от мотивите към присъдата не ставало ясно на какво основание съдът е приел, че липсите не се дължали на умишлено разпореждане без правно основание от негова страна. Освен това съдът превратно тълкувал събраните на съдебното следствие гласни доказателства, като безрезервно кредитирал обясненията на подсъдимия, и от друга страна игнорирал показанията на св. Б., Е., К., К. и А. и ги е тълкувал превратно. Мотивите били вътрешно противоречиви, като въпреки че приел за достоверно наличието на липси в касовата наличност на дружеството, съдът направил извода за липса на доказателства за реална щета в резултат на виновното поведение от страна на подсъдимия. С допълнителните съображения към протеста от въззивния съд отново се иска да отмени изцяло атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Н. С. К. за виновен и му наложи исканите от прокурора пред първата инстанция наказание.

Пред въззивния съд е депозирано писмено възражение срещу протеста от адв. Г. П., защитник на подс. Н. К.. В тях защитникът изцяло оспорва протеста, като счита, че въпреки събраните на съдебното следствие пред първоинстанционния съд многобройни гласни и писмени доказателства и назначените няколко на брой съдебно счетоводни експертизи, не са установени каквито и да било присвоителни действия от подзащитния му. Предвидна това моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и обоснована, а протеста на Районна прокуратура – Разград да остави без уважение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа протеста на основанията, изложени в него и допълнителните съображения към него. Моли съда да отмени оправдателната присъда на първоинстанционния съд и да постанови нова присъда, с която да признае за виновен подсъдимия по повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подсъдимия адв. Г. П. счита протеста за необоснован и неоснователен, като излага подробни съображения своето становище. Изтъква, че собственика на „РЕД ФОРЕСТ“ ЕООД св. Б. е разполагал с електронно банкиране на сметката на дружеството и е имал достъп до нея по всяко време. Отделно от това по делото не били установени заплащания от последващи управители на дружеството по фактури, за които обвинението твърди, че не са заплатени от подсъдимия. Подчертава изрично, че нито при встъпване на подсъдимия като управител на дружеството, нито при освобождаването му като управител не е извършвана ревизия, инвентаризация или някакво приемо – предаване, от което да може да се установи има ли и какви са щетите за дружеството. С оглед изложеното моли въззивния съд да остави протеста без уважение и да потвърди първоинстанционната оправдателна присъда като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Н. К. се присъединява към становището на защитника си. В лично изявление прави разчет на установените с последната съдебно счетоводна експертиза липсващи средства, като твърди, че всички тези средства са изразходвани за разходи на 2 дружеството. В последната си дума моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като декларира, че не е присвоявал средства от дружеството.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Протеста е допустим, като подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт от процесуално легитимирана да го атакува страна, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

По същество протестът е неоснователен.

Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от приписаните в протеста недостатъци, както по отношение попълването на делото с доказателства, така и при тяхната оценка. При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания да се отклони съществено от възприетите от районния съд факти, и по конкретно намира, че по делото безспорно е установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. С. К. е роден на *** г. в гр. Русе, български гражданин, с висше образование, женен, безработен, неосъждан (реабилитиран по право).

Свидетелите Н. Д. Б. Б. и А. А., негова фактическа съпруга, и двамата от Великобритания, регистрирали в България дружество с ограничена отговорност „Ред Форест", като първоначално седалището на дружеството било в гр. Пловдив, а за управители били назначени И. Е. Б. и Н. В. В.. Търговското дружество притежавало фабрика за преработка на дървесина, находяща се в с. Ломци, общ. Попово, от където изработената продукция се изпращала в Англия под формата на панели към английско дружество, също собственост на св. Н. Б.. Доставчици на суровините за преработка били различни търговци от България.

Счетоводството на дружеството се водело от св. Ш. К. Е. от гр. Разград, като тази дейност била възложена устно от св. Б. и не бил сключен писмен договор между тях. В задълженията на св. Е. влизало изготвянето на ведомостите за заплати, водене на счетоводните записвания за дейността на дружеството по представени първични счетоводни документи, завеждането на счетоводните регистри и съставяне на финансовите отчети и данъчните декларации.

Предвид местоположението на фабриката, св. Б. решил да премести седалището и управлението на дружеството в гр. Разград. В изпълнение на това разговарял със св. Ш. Е., която се съгласила, като адрес на управление на „Ред Форест" ООД да бъде вписан домашния й адрес, а именно гр. Разград, *** В този период неформално функциите на управител на дружеството изпълнявал неустановен по делото възрастен англичанин, а след него за няколко месеца с тази дейност се занимавал и св. С. С., фактически съпруг на счетоводителката Ш. Е..

Междувременно св. Б. бил пуснал обява в Интернет, чрез която търсел управител за дружеството. От хората, с които се срещнал, и от интервютата които провел, харесал и 3 решил да назначи за управител подсъдимия Н. С. К..

На 06.04.2010 г. било проведено заседание на Общото събрание на съдружниците на „Ред Форест" ООД, а именно от св. Б. и св. А., на което променели седалището и адреса на управление на фирмата (с този на св. Е.), освободили от длъжност предходните управители и взели решение за такъв да бъде назначен подс. К.. На 12.04.2010 г. между „Ред Форест" ООД, представлявано от св. Б., и подс. К. бил сключен договор за възлагане на управление, като промените били вписани в търговския регистър по партидата на дружеството на 21.04.2010 г. По силата на така сключения договор подс. Н. К. приел да управлява и представлява дружеството в дейността му. При встъпването на подс. К. като управител не бил изготвен приемно – предавателен протокол или инвентаризация на наличните парични средства в дружеството.

В качеството му на управител на подсъдимия били дадени правомощия да се разпорежда с паричните средства по банковата сметка на „Ред Форест" ООД, открита в ОББ АД клон Разград, като с представяне на спесимена от подписа му в банката, подс. К. заявил желанието си да се разпорежда и в ОББ АД клон Русе. Съгласно устна договорка между св.

Б. и поде. К., първият щял да захранва банковата сметка със собствени пари, а вторият да тегли необходимите суми за извършване на текущите плащания във връзка с дейността на дружеството като работни заплати, електрическа енергия, плащания на доставчици и др. Св.

Б. запознал поде. К. със св. К. Е., на която той следвало да предава фактурите за направените от него плащания, за да може тя да ги осчетоводява.

След като подсъдимия бил назначен за управител и започнал да управлява „Ред Форест", св. Б. се прибрал във Великобритания. Там за него работел и друг българин - Д. Г., който му помагал при осъществяване дейността на дружествата, като до назначаването на св. К. за управител той фактически ръководел „Ред Форест" ООД от Великобритания - по телефон и Интернет. През първите няколко месеца от управлението на подс. К. свидетелите Б. и А. на няколко пъти идвали в България за да видят как той се справя с ръководството на дружеството, след което започнали да поддържат постоянна връзка и да контактуват чрез Интернет (програмата Скайп), по телефон и електронни писма. Подс. К. имал задължението ежеседмично да изпраща отчети на св. Б. за дейността на дружеството за направените разходи и за бъдещите такива. В дейността си като управител подс. К. оперирал със средствата от банковата сметка на дружеството.

За периода от 30.04.2010 г. до 25.07.2012 г. св. Б. превел по банковата сметка на „Ред Форест" ООД общо сумата от 342 284 лева.

Освен по банковата сметка на дружеството за посочения период св. Б. изпратил на подсъдимия чрез системата за парични преводи Western Union общо сумата от 4 239.31 евро с левова равностойност от 8 291.37 лева.

С така получаваните суми по банковата сметка на „Ред Форест" подс. К. извършвал плащания по банков път във връзка с дейността на дружеството към бюджета и към доставчици, а така също и теглел суми за касови разплащания на дружеството. Сумите, които подсъдимият изтегли от банковата сметка на дружеството за периода от 30.04.2010 г.

4 до 30.07.2012 г. били общо в размер на 286 340 лева, с които извършвал касови разплащания към доставчици, за ток, вода, комуникационни услуги и работни заплати.

С течение на времето св. Б. започнал да изпитва съмнения към управлението на дружеството от подс. К.. Повод за това станал телефонен разговор между св. Д. Г. и св. Н.

К., управител на дружество „ТРД“ ООД гр. Разград, изградило система за видеонаблюдение във фабриката в с. Ломци, общ. Попово. По повод искането на св. Б. за монтиране на допълнителни камери в обекта св К. отказал с мотива, че не му е изплатена предходна фактура за 1000 лева. През пролетта на 2012 г. св. Б. поискал подс. К. да му изпрати разпечатка от банковата сметка на „Ред Форест" ООД, а от своя страна сам изискал такова извлечение. Съпоставяки двете разпечатки на св. Б. се сторило, че има известни разлики, което още повече засилило съмнинията му в управителя и той решил да дойде в България за да извърши проверка на място.