Определение № 89 от 25.02.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Смолян, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500043 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл248,ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 417/16.01.2025г. от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД, ЕИК 200604885, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, блок 963, ет. 1, офис 11, представлявано от Д. В. Д., чрез пълномощника му адв. Б. В.а Стр. срещу Определение № 905/14.12.2024г., постановено по гр.д.№ 312/2024г. по описа на Районен съд – Смолян, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 298/24.09.2024г., в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на адв. М. Орм. адвокатско възнаграждение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че съдът не е обсъдил възраженията му, че адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, доколкото не са налице предпоставките по чл. 38 от ЗА. По делото не са представени никакви доказателства, че Н. Н. В. не разполага с материална възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение. В условията на алтернативност поддържа,че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева е прекомерно и следва да се редуцира. С Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по направено преюдициално запитване от Софийски районен съд, е прието, че националният съд не е длъжен да приложи НМРАВ, като в В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че посочените в НМРАВ адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да съобрази видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.С оглед на гореизложеното счита, че адвокатското възнаграждение не се дължи, алтернативно моли същото да бъде редуцирано до по-нисък размер, определен от съда.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес гр.Смолян, ул. Хр. См. № 43, чрез пълномощника му адв. М. Орм., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на изложените съображенията за липса на 1 основание за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 във вр.чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Трайната и последователна съдебна практика на ВКС на РБ приема, че за уважаването на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между страна в процеса и адвокатпълномощник, в който да е записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото-физическо лице, което се намира в затруднено материално положение, както и да е направено искане за присъждането на такова възнаграждение. С оглед изхода на делото съд присъжда и направените разноски в полза на спечелилата страна. Според съдебната практика за уважаването претенцията по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска правна помощ и съдействие, е достатъчно да бъде представен договор за правна защита и съдействие, който да е оформен по правилата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА - в смисъл да е сключен за осъществяване на безплатна правна помощ и съдействие между адвокат и материално затруднена страна - физическо лице, и да е заявено изрично основанието за присъждане на адвокатско възнаграждение - по осъществено безплатно адвокатско представителство и защита на материално затруднено лице, като съдът не изследва въпроса дали страната е материално затруднено лице. В случая съдът е определил минималното адвокатското възнаграждение в размер на 400,00 лева, макар че цената на иска е по-висока- 3300 лева, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно. Ответникът и настоящ жалбоподател „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е договорил и заплатил адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото на своя адв.

Б. В.а Стр. в размер на 500,00 лева, което опровергава тезата му за прекомерност на присъденото от PC Смолян възнаграждение от 400,00 лева, след като за същото дело той е заплатил дори по-висок адвокатски хонорар. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната частна жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

От Н. Н. В. е предявен срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД установителен иск, с който е претендирано да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за потребителски кредит SO № 3208/22.08.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушаване н чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК при сключването му.

Поискано е и присъждане на направените по дело разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на процесуалния му представител, осъществил безплатно процесуално представителство.

С постановеното по делото Решение № 298/24.09.2024г. по гр.д.№ 312/2024г. по описа на РС-Смолян, съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено в отношенията между страните Н. Н. В. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, че договор а потребителски кредит SO № 3208/22.08.2022г., сключен между тях, е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушаване н чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК при сключването му. С решението е осъдено „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД да заплати на адв.М. Орм. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

2

С молба вх.№ 6777/23.10.2024г. „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е поискал на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските, относно присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА, като същото бъде намалено.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер и съответства на свършената работа от процесуалния представител на ищеца, а именно подготовка и проучване на казуса, изготвяне на искова молба, извършване на процесуални действия в хода на производството и явяването в съдебно заседание.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на районния съд. При определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца за оказана от него безплатна адвокатска помощ следва да бъдат отчетени цената на иска от 3300 лева, фактическата и правна сложност на делото, която не е завишена, обема на свършена от процесуалния представител работа по проучване и подготовка на делото, изготвяне на искова молба, явяване в съдебно заседание, представяне на писмена защита, докато процесуалния представител на жалбоподателя е изготвил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание, а е представил писмена молба за разглеждане на делото в негово отсъствие и е представил договор за правна защита за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което е претендирал да му бъде заплатено.

Въззивният съд, след като съобрази Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22г. и практиката на ВКС, според която посочените размери на адвокатски възнаграждения в НМРАВ могат да служат за ориентир при определяне от съда на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38,ал.2 от ЗА, и след като бъдат съобразени посочените по-горе обстоятелстваза определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено обжалваното определение.

Съгласно Определение № 2376/05.10.2023г. по ч.гр.д.№ 3121/2023г. на ІVг.о. на ВКС, когато страната е заплатила адвокатско възнаграждение за своята защита в същия или в по-висок размер от този, платен от насрещната страна, тя признава, че уговореното от последната адвокатско възнаграждение съответства на действителната правна сложност на спора, поради което възражението й за прекомерност е неоснователно. В случая след като ответникът-настоящ жалбоподател „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е заплатил на своя процесуален представител адв.Б. Стр. по-високо адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, от определеното от съда възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ГПК на процесуалния представител на ищеца в размер на 400 лева, искането му за намаляване на това адвокатско възнаграждение е неоснователно и правилно първоинстанционният съд го е оставил без уважение.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 905/14.12.2024г., постановено по гр.д.№ 312/2024г. по описа на Районен съд –Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4