Решение № 486 от 26.07.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2612/2020
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 26.07.2021
- Състав
- Даниела Дончева, Красимир Маринов, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 363, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 363, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 382, ал. 1, изр. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 486 гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Даниела Дончева
Красимир Маринов
Капка Павлова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20201001002612 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 274138/16.10.2020 г. – п. к. 15.10.2020 г., подадена от ЗД „Евроинс живот“ ЕАД чрез юр.к. И. Н. срещу решение № 260053/25.09.2020 г., постановено по търг. дело № 2504/2018 г по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД), както следва: на основание чл. 208 вр. чл. 193 вр. чл.199а КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗР на КЗ (действащ) сумата от 32 737.39 лв. – застрахователно обезщетение; сумата от 2 337.09 лв. – законна лихва от датата на получаване на покана за доброволно изпълнение -17.03.2018 г. до датата на исковата молба; законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.11.2018 г. до окончателното заплащане на сумата; както и сумата от 4 423.94 лв. – разноски на основание чл. 78 ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано поради неточни фактически и правни констатации, както и несъобразяване с наличието на изключени рискове съгласно Общите условия към застрахователната полица, поради което моли въззивния съд да го отмени и постанови ново решение, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира и присъждане на разноски.
В жалбата си излага следните възражения: 1) В мотивите на първоинстанционното решение съдът посочвал, че през 2010 г. груповата застрахователна полица била сключена с „Интерамерикан България Животозастраховане“ АД, след което с анекси, ЗД „Евроинс живот“ 1
ЕАД встъпило в договора, а в действителност ставало въпрос за едно и също юридическо лице, което през 2014 г. си променило фирменото наименование. Тази информация била публична и можело да бъде установена в търговския регистър по партидата на дружеството (видно и от ЕИК, който бил един и същ). По-нататък, излагайки правните си изводи, съдът отново релевирал настъпило правоприемство между два застрахователя, като посочвал, че към момента на подаване на съгласие при предходния застрахователен договор, сключен през 2010 г. с „праводател на ответника“ застрахованата Е. М. подала невярна декларация, а в действителност, предходен застраховател, т. е. такъв преди „Евроинс Живот“ (с предишно фирмено наименование „Интерамерикан България Животозастраховане“) била само Застрахователна компания ING, но не по линия на правоприемство, а на сключен преди 2010 г. групов застрахователен договор с „Банка Пиреос България" АД; 2) Съдът признавал за установено и безспорно обстоятелството, че смъртта настъпила в резултат на онкологичното заболяване, от което страдала г-жа М. още преди да бъде застрахована по груповия договор с дружеството, което било констатирано по категоричен начин от вещото лице в изготвената от него съдебно-медицинска експертиза. Не се оспорва и фактът, че лицето попълнило невярна здравна декларация към датата на присъединяване към груповата полица със застрахователя - 26.10.2012 г., като премълчало наличието на обстоятелства относно здравословното си състояние, които били в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователното събитие и за които застрахователят поставил изрично въпрос, доколкото г-жа М. не отразила, че при нея било налице диагностицирано и лекувано онкологично заболяване карцином на гърдата. В заключението на вещото лице категорично и неколкократно било отбелязано, че настъпилата смърт на лицето била в непосредствена връзка с метастазиралия карцином на млечната жлеза, като още през март 2012 г. г-жа М. била оперирана и била проведена химиотерапия, т.е. касаело се за сериозно заболяване, което било от съществено значение за оценката на риска, която застрахователят трябвало да извърши по отношение на едно лице, кандидатстващо за застраховка. Безспорно било установено и че първо била сключена групова застрахователна полица през 2010 г., а впоследствие, след изтичането на срока на полицата през 2014 г., бил преподписан нов групов застрахователен договор между същите страни. Съдът пропускал или неглижирал факта, че починалото лице било застраховано при действието на първия застрахователен договор през 2010 г. и следвало да отговаря на изискванията на въпросния договор, за да бъде прието като застраховано лице при стандартни или съответно нестандартни условия; 3) Същевременно, първоинстанционният съд стигнал до неправилен извод относно наличието на изключени рискове съгласно Общите условия към застрахователната полица. Приел, че не се касаело за предшестващо (минало) заболяване, каквото било твърдението на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, а за промяна в здравословното състояние, тъй като при действието на предходна групова застраховка „Живот“, сключена през 2005 г. с друг застраховател - ING, застрахованата кредитополучателка била клинично здрава. Следвало да се има предвид, че действително в чл. 4 от първата групова застрахователна полица, подписана между „Банка Пиреос“ и „Евроинс Живот“ (предишно наименование Интерамерикан Животозастраховане България) през 2010 г. се съдържали специални правила по отношение на заварени кредитополучатели, като единствената предвидена възможност била да не се попълва здравния въпросник по образец на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, ако застраховащият (банката) предостави предходни медицински въпросници и информация, които удостоверяват липса на предходни заболявания и добро здравословно състояние на кредитополучателите. В тази връзка, вероятно поради липсата на предходна медицинска информация, г-жа М. попълнила здравната декларация по образец на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, като отговорила отрицателно на всички въпроси. Въз основа на данните от 2 медицинския въпросник, застрахователят извършвал оценка на риска и взимал решение дали лицето да бъде застраховано при стандартните условия на полицата или в случай на повишен риск да го застрахова, но като сключи индивидуална полица с лицето при други условия. Това означавало, че при приемане на лица за застраховане се извършвала т. н. първоначална оценка на риска. Именно това страните имали предвид при подписване на анекс № 1/10.03.2015 г. към втората групова застрахователна полица BPBLIFE-002/2014, съгласно който застрахователят се съгласявал, че нямало да отказва плащане на обезщетение само и на основание, че застрахованото лице не било уведомило ЗД „Евроинс живот“ ЕАД за настъпили промени в здравословното състояние след първоначалната оценка на риска. Съдът приел, че на основание на този анекс, застрахователят нямал право да отказва плащане на обезщетение, тъй като г-жа М. не била уведомила дружеството за настъпване на промяна в здравословното й състояние. В анекса обаче изрично се изисквало промяната да е настъпила след първоначалната оценка на риска, а в конкретния случай, г-жа М. била диагностицирана и лекувана от онкологично заболяване преди тази оценка, т.е. преди датата на попълване на медицински въпросник, въз основа на който била извършена оценката. „Първоначална оценка на риска“ не била оценката, извършена при предходен застраховател - Застрахователна компания ING през 2005 г., когато лицето подписало договор за кредит с ищеца. Идеята на анекса, който бил сключен по време на действие на втория застрахователен договор през 2014 г., била оценката на риска, извършена на лицата при първата групова застрахователна полица от 2010 г., да се приеме за меродавна и неуведомяването за настъпилите промени в здравословното състояние след тази оценка, да не бъдат основание за отказ от застрахователя, т.е. по време на действието на втория преподписан договор между същите страни. Първа оценка на риска на починалото застраховано лице Е. М. била извършена към датата на деклариране на здравословното й състояние - 26.10.2012 г., което означавало, че диагнозата „Злокачествено образование на млечната жлеза“ била установена не след първоначалната оценка на риска, а преди това. Оценка на риска, извършена от предходен застраховател - Застрахователна компания ING, не обвързвала ЗД „Евроинс живот“ ЕАД и анексът всъщност не съдържал никъде такава клауза. Жалбоподателят имал пълно право въз основа на попълнените от кандидатите за застраховане документи (съгласие и въпросник) да извърши нова оценка на риска към датата на присъединяването им към полицата; 4) Било установено по делото наличието на два изключени риска съгласно Общите условия, които освобождавали застрахователя от отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „h“ за необявени обстоятелства, който би довел до отказ на застрахователя да сключи застрахователния договор, както и изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „m“, когато рискът смърт е настъпил в резултат на предшестващи заболявания. Съгласно дефиницията по чл. 2 от Общите условия „предшестващо заболяване е заболяване или състояние, диагностицирано преди сключване на застрахователния договор и издаването на сертификат за застраховане на кредитополучателя, за което той вече е бил вече лекуван, намирал се е под лекарско наблюдение или е бил изследван преди датата на сключване на сключване на застрахователния сертификат“. В конкретния случай именно такива обстоятелства били налице. Г-жа М. била диагностицирана със заболявания, които били от съществено значение за оценката на риска, намирали се в причинна връзка с настъпилата смърт, съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза и които същата премълчала при попълване на здравната декларация; 5) В случая бил осъществен изцяло и фактическият състав на чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.), с оглед на което застрахователят напълно правилно и законосъобразно постановил отказ за изплащане на обезщетение по заведената застрахователна 3 претенция. Към датата на присъединяване към груповата застрахователна полица - 26.10.2012 г., застрахованото лице съзнателно премълчало наличието на обстоятелства относно здравословното му състояние, които били в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователното събитие. В заключението на вещото лице категорично и неколкократно било отбелязано, че настъпилата смърт на лицето била в непосредствена връзка с метастазиралия карцином на млечната жлеза. По време на откритото съдебно заседание вещото лице потвърдило, че настъпилата дихателна недостатъчност в конкретния случай, с оглед на всички събрани по делото медицински документи, дори без да била извършена аутопсия, навеждали към заключение, че същата била предизвикана именно от авансиралия карцином на гърдата, а не от друго заболяване, тъй като била настъпила полиорганна неодстатъчност. Напълно иррелевантно било обстоятелството дали към ноември 2012 г. заболяването било в стадий и форма, застрашаващи живота и работоспособността на лицето.
Това не било предпоставка за възникване и упражняване на правата, предоставени по закон на застрахователя съгласно чл. 189 и чл. 190 КЗ (отм.) Цитираните разпоредби изисквали единствено да се касаело за укрити съществени обстоятелства (т. е. такива, за които бил поставен писмено въпрос) и тези обстоятелства да са оказали въздействие върху настъпване на събитието.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Юробанк България“ (правоприемник на „Банка Пиреос България“) е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и по изложените съображения за нейната неоснователност моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения: