Решение № 183 от 24.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 22.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000458 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗП А. К. Д., ид. № **********, от гр. Шумен, ул. "Сакар" №8, ет.5, ап.22 против решение № 53/07.07.2022г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 5/22г., с което същият е осъден да заплати на „БРЕВИС" ООД, ЕИК 118517700, представлявано от Управителя Н Х П 53 000 лева, представляваща авансово платени суми по два броя неосъществени доставки на пшеница и маслодаен слънчоглед, за които са издадени Фактура № 103 от 17.08.2021 год. и фактура № 97 от 29.07.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 53 000 лева, считано от 26.01.2022 г. до окончателното заплащане, както и с.д. разноски в размер на 4 240лв. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон и материалноправните норми. Моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Постъпила е и частна въззивна жалба от ЗП А. К. Д., ид. № **********, от гр. Шумен против определение № 55/13.03.2023 г. на СсОС по същото т.д.

№ 5/23г., с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно поради 1 неправилност и потвърждаване на необоснования размер на разноските, като моли същото да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска същата да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски за частното производство. Направено е искане съдът да се произнесе и по молбата на дружеството вх.№ 1258/06.04.2023 г. относно направените разноски за явяване по в.т.д. № 622/22г. на ВнАпС.

Предварителните въпроси по допустимостта на сезирането и редовността на жалбите са изяснени с определение № 708/04.10.2023 г., постановено по в.т.д. № 458/2023 г., по описа на ВнАпС.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, а по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Чрез постъпилите въззивна и частна жалба, съответно срещу постановеното по делото решение и определението постановено в производството по чл. 248 ГПК, се отправят бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на постановените актове и се иска тяхната отмяна.

За да се произнесе по същество по въззива съдът взе предвид следното :

Предмет на предявената пред окръжния съд искова защита е спор относно дължимостта на парични суми в общ размер от 53 000 лв., представляващи авансово платени суми по два броя неосъществени доставки на пшеница и маслодаен слънчоглед, за които са издадени фактура № 103 от 17.08.2021 г. и фактура № 97 от 29.07.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

В срока за отговор ответната страна не е депозирала такъв. В последствие страната взела участие в исковото производство като се явила лично в проведено съдебно заседание, в което е изразила становище по исковете, като е посочила, че не оспорва претендираните вземания, нито по основание, нито по размер. Това процесуално поведение се поддържа и в производството пред въззивната инстанция, където в проведеното на 02.04.2024 г., съдебно заседание, земеделският производител се явява лично и не оспорва основателността на исковата претенция, като заявява готовност да плати исканата сума до 30.04.2024 г., когато твърди, че ще получи полагащите му се субсидии като земеделски производител.

Ищецът твърди, че е извършил плащане по два броя фактури съставени от ответника, съответно по фактура № 103 от 17.08.2021 г. (за доставка на 50 тона пшеница, с единична цена от 400 лв. на тон), за сумата от 20 000 лв., и фактура № 97 от 29.07.2021 г. (авансово плащане за доставка на маслодаен слънчоглед), за сумата от 33 000 лв.. Ответникът не извършил доставка на 2 договореното количество селскостопанска продукция, също така не върнал и авансово изплатените суми от дружеството ищец. На 08.12.2021 г. ищцовото дружество изпратило покана, с която развалило двата договора за доставка, тъй като изпълнението по тях вече се явявало безполезно. С поканата бил предоставен допълнително петдневен срок за връщане на авансово заплатените парични суми за двете доставки, съдържащо и предупреждение за търсене на сумите по съдебен ред. Поканата е получена лично от ответника (л. 16 от делото) на 13.01.2022 г., но плащане не последвало. Горните твърдения се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

В производството пред двете инстанции по същество ответникът не оспорва твърденията на ищеца, както и представените писмени доказателства досежно задължението си за връщане на авансово получените от него суми.

В настоящото производство дори изразява готовност да заплати така признатия дълг – главница и лихви.

Изложеното мотивира съда да приеме исковите претенции за основателни и да осъди ответника да заплати на ищеца претендираната парична сума представляваща авансово платени, но не осъществени доставки ведно с дължимите за това лихви.

Поради изцяло съвпадение на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По частната жалба срещу определението на първата инстанция по чл.

248 ГПК:

С оглед изхода на спора пред първоинстанционния съд са разпределени и разноските в производството. Ответникът е осъден да заплати дължимата в производството държавна такса. По отношение претендирания от ищеца хонорар, в преклузивните срокове за това, не е отправено възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК. Размерът на претендираните разноски е в минимума предвиден в Наредба № 1/2004 г., както е посочил и първоинстанционния съд. Поради това частната жалба на земеделския производител следва да се остави без уважение като неоснователна.

В производството по разглеждане на частната жалба е отправено искане от страна на „Бревис“ ООД за присъждане на разноските. Така направеното искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. В производството по чл. 248 ГПК не се присъждат разноски. Доколкото производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, а в него се разглежда единствено въпроса за дължимите от страните разноски, да се даде възможност и за това производство да се присъждат самостоятелно разноски, би означавало кумулиране на нови задължения, което не следва да се допуска.

В този смисъл е налице произнасяне на ВКС в редица съдебни актове (Определение № 683 от 21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 411 от 21.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3222/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 447 от 17.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3

2235/2020 г., III г. о., ГК и др.).

По разноските пред въззивната инстанция:

С оглед изхода на спора на въззивника не се дължат направените от него разноски.

Въззиваемата страна е отправила своевременно претенцията си за присъждане на разноски в производството, като е представила договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за изплащане на адвокатското възнаграждение (л. 19 от делото). Насрещната страна не е въвела възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира за основателно отправеното искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция и същото следва да бъде уважено изцяло.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 272 ГПК, съдебният състав на Варненски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53 от 07.07.2022 г. на Окръжен съд Силистра, постановено по търг.дело № 5/2022 г..

ОСЪЖДА ЗП А. К. Д., ид. № **********, от гр. Шумен, ул. „Сакар“ № 8, ет. 5, ап. 22, да заплати на „БРЕВИС" ООД, ЕИК 118517700 сумата от 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗП А. К. Д., ид. № **********, от гр. Шумен против определение № 55/13.03.2023 г. на СсОС по същото т.д. № 5/23г., с което е отхвърлена молбата му по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Бревис“ ООД за присъждане на разноски в производството по частната жалба като неоснователно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4