Решение № 21 от 17.02.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кърджали, 17.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 11.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.К., с което на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Е. К.” ЕООД гр.К., комплекс „П.“, ул.„Д. В.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, ЕИК **********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Жалбоподателят „Е. К.” ЕООД гр.К. намира наказателното постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Освен това, жалбоподателят не бил извършил констатираното от контролните органи административно нарушение. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски. Сочи, че атакуваното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът и наказателното постановление били връчени на лице, което няма представителна власт, а наказателното постановление не съдържало визираните в чл.57, ал.1 от ЗАНН императивни реквизити, не било посочено мястото, където евентуално е осъществено формалното нарушение от страна на жалбоподателя. От друга страна, при обективно 1 извършеното формално нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, административнонаказващият орган следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай се касаело за маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК и чл.11 от ЗАНН. С оглед липсата на вреди или незначителността на вредните последици, както и с оглед на всички други смекчаващи обстоятелства, това административно нарушение представлявало нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. От представените доказателства по безспорен и категоричен начин се установило, че „Е. К.“ ЕООД нямало извършени други нарушения на трудовото законодателство, не само по отношение на това лице, а и по отношение на дейността си като работодател. Единствено и само не било спазено формалното изискване да бъде уведомена ИА ГИТ за постъпването на работа на чуждестранния гражданин. Всички други предпоставки и условия за възникване на едно валидно трудово правоотношение с това лице били спазени от страна на дружеството като работодател. Подписан бил трудов договор, длъжностна характеристика, подадено било надлежното уведомление до ТД на НАП, тези документи били представени и връчени на лицето чуждестранен гражданин. Затова следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и след като жалбоподателят в срока на дадените предписания е подал уведомление до ИА ГИТ, трябвало да не се издава наказателното постановление, а работодателят да бъде предупреден.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Намира за безспорно установено извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Твърди, че в АУАН и наказателното постановление са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2023 г. свидетелите Х. Ч. и И. С. - инспектори в ДИТ-К., извършили проверка по документи по спазване на трудовото законодателство, която била инициирана след получено писмо от органите на МВР, във връзка с осъществяване на трудови правоотношения на наети лица в „Е. К.” ЕООД гр.К. По време на проверката свидетелите установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, на дата 16.06.2023 г. в гр.К. е сключил трудов договор с Д. Т., който е гражданин на Р. Т. Това лице притежавало единно разрешение за пребиваване и работа в Р. Б., издадено от ОД МВРКърджали на 19.05.2023 г. и валидно до 21.03.2026 г. /съгласно получени данни от писмо от ОД МВР-Кърджали на 14.07.2023 г./, което давало право на работника да работи само при 2 този работодател. Контролните органи изпратили призовка до работодателя за представяне на документи, като им бил представен трудов договор за работника Д. Т. От същия било видно, че лицето е наето по българското трудово законодателство с трудов договор подписан от двете страни, в който са вписани място на работа в гр.К., ж.к.„В.“ квартал **, където се строи жилищна сграда, длъжност „общ работник“ в условия на пълно работно време - 40 часа седмично, и уговорено трудово месечно възнаграждение в размер на 780 лв.

Лицето постъпило на работа на 19.06.2023 г., което проверяващите свидетели установили от представена отчетна форма, която се изготвяла всеки месец от работодателя за явяване и неявяване на работа, в табличен вид. При сключването на трудовия договор с Д. Т., жалбоподателят в качеството на работодател изпратил уведомление до ТД на НАП по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, като справката била приета на 19.06.2023 г., както и била връчена на работника срещу подпис. Той бил уведомен за трудовия договор и за изпратеното уведомление към ТД на НАП, връчена му била длъжностна характеристика, както и му бил проведен начален инструктаж. Проверяващите служители Ч. и С. на 11.08.2023 г. направили служебна справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при която установили, че работодателят „Е. К.” ЕООД гр.К. не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, относно действително започване на работа на Д. Т., гражданин на Р. Т. и притежаващ единно разрешение за пребиваване и работа в Б. Така констатираното нарушение било извършено на 27.06.2023 г.

По този повод на 11.08.2023 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Актът бил съставен от Х. Ч. в присъствието на свидетеля И. С. и на упълномощено от жалбоподателя лице, което го получило без възражение. Констатациите от извършената тематична проверка били отразени в Протокол № ******* от 11.08.2023 г., в т.ч. и нарушението свързано с неуведомяване писмено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно действителното започване на работа на Д. Т. на 19.06.2023 г., както и било дадено предписание на работодателя в срок до 24.08.2023 г. да отстрани нарушението. В указания срок, а именно на 23.08.2023 г., „Е. К.” ЕООД подало уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за действителното започване на работа на лицето Д.

Т., гражданин на трета държава. На 11.09.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Х. Ч. и И. С., които съдът кредитира като логични, достоверни и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 11.08.2023 г.;

Протокол за извършена проверка изх.№ ******** от 11.08.2023 г.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 04.07.2023 г.; Писмо на ОД МВР-Кърджали от 10.07.2023 г.; Индивидуален трудов договор от 16.06.2023 г.; Справка за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 19.06.2023 г.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Длъжностна характеристика от 16.06.2023 3 г.; Уведомление на основание чл.37а от НРВПО от 16.06.2023 г.; Служебна бележка № **/16.06.2023 г.; Декларации от 16.06.2023 г.; Протокол за раздаване на облекло и лични предпазни средства на Д. Т.; Личен картон на Д. Т.; Отчетна форма за месец юни 2023 г.;

Пълномощно от 03.02.2022 г.; Пълномощно от 09.03.2020 г.; Справка в Информационна система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - 2 бр., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Е. К.” ЕООД гр.К. е ангажирана за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, който текст гласи, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Посочената в наказателното постановление санкционна норма чл.78, ал.1 от ЗТМТМ предвижда в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, виновните лица да се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв. Субектът на процесното нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е особен и може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят, в качеството му на работодател, на 27.06.2023 г. е извършил нарушение, тъй като в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Д. Т., гражданин на Р. Т., а именно от 19.06.2023 г. до 26.06.2023 г. включително, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ относно приемането на работа на това лице в предприятието. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно, че жалбоподателят има качеството на работодател на посочения чужд гражданин, съответно правилно е ангажирана отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Установи се, че турският гражданин Д. Т. на датата 19.06.2023 г. действително е започнал работа по трудово правоотношение с „Е. К.” ЕООД гр.К. Поради това за последния е съществувало задължение да уведоми писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При така установените данни, събрани по делото, се прие за установено по безспорен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.10, ал.1 4 от ЗТМТМ.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение е съставен правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административно нарушение.