Решение № 1042 от 15.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 15.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VII въззивен състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

СВЕТЛАНА

АТАНАСОВА при участието на секретаря Красимира Динева и в присъствието на прокурор И.

Арменова, като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНОХД № 4949/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на глава XXI НПК.

Присъда от 17.03.2015 г., постановена по НОХД №

6824/2010 г., СРС, НО, 107 състав признал подсъдимия Ц.П.К. за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 25.05.2008 г., около 19.30 часа, в село Доброславци, улица „********, от вътрешната страна до входната врата, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на главата на Р.К.Й., е причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, което е причинило на пострадалия Р.Й. разстройство на здравето, временно опасно за живота му, като на основание чл.54 от НК му наложил наказание 8 месеца „Лишаване от свобода“, изпълнението на което отложил за срок от 3 години. В диспозитива на горната Присъда е уважен гр. иск за сумата от 6000 лв., като в мотивите е прието, че разликата „до пълния предявен размер от 12000 лв.“ искът се отхвърля. Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Недоволен от този съд.акт е останал подсъдимият, който депозирал Въззивна Жалба /ВЖ/ с допълнение към нея. В последната се развиват пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съд. акт. Твърди се още недоказаност на обвинението и съществени процесуални нарушения. От въззивния съд се иска отмяна на осъдителната Присъда и постановяване на нова такава или алтернативно - отмяна на Присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на нов състав на СРС.

Делото е било разпределено на 6-ти въззивен състав на СГС, като са уважени доказателствените искания в съд. заседание пред този състав на въззивния съд. Допуснати са Графологическа и СМЕ /със задача формулирана в т.2 от ВЖ/. Вещи лица са назначени по-късно-7 дни преди следващото СЗ /което било на 18.06.2018г./. В това СЗ на 18.06.2018г. вещите лица от назначената СМЕ докладвали на съда невъзможност да изготвят Заключение поради обективни причини, посочени в Протокола от това СЗ. След оттегляне на съвещание съдията-докладчик се е отвел от по-нататъшното си участие във въззивното производство по делото поради предубеденост, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. Делото е докладвано на Зам.-предс. на СГС за определяне на нов съдия-докладчик.

След новото разпределение е определен не само нов докладчик, но и нов въззивен състав, което довело до промяна на целия въззивен състав. Делото е възложено на 7-ми въззивен състав на СГС, поради което делото е започнало в изцяло нов състав на въззивния съд.

Въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, счете, че новият въззивен състав не е обвързан от преценката на предишния по повод допуснатите доказателствени искания. Видно от досегашния ход на делото, наказателното производство е продължило над 10 години, по делото има изготвени и приложени редица експертни заключения по въпросите, които изискват специални знания, поради което и настоящият състав прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства както гласни, така и Заключения на вещи лица, а направените такива искания във ВЖ са неоснователни, тъй като не биха допринесли за разкриване на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – неговата майка Д.К., поддържа въззивната жалба и допълненията към нея. По същество изтъква противоречия в свидетелските показания относно мястото, на което се е случил инцидента, както и противоречия между заявеното от пострадалия и медицинската документация относно механизма на причиняване на телесното увреждане. Намира, че в хода на производството не са събрани категорични доказателства, сочещи, че уврежданията на пострадалия са причинени именно на твърдяната в обвинителния акт дата. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Счита, че изложените от подсъдимия и защитата мотиви не кореспондират със събраните по делото доказателствени материали, а описаните противоречия не са по същество. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. П., моли съда да потвърди присъдата изцяло и да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия.

Намира, че първоинстанционният съд подробно е обсъдил противоречията в показанията на разпитаните свидетели и е дал изчерпателен отговор на възраженията на подсъдимия. Повереникът намира, че наказанието за правилно определено, а гражданският иск за справедлив, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.

Защитата на подсъдимия /в реплика/ счита, че изтъкнатите противоречия в показанията на свидетелите в досъдебната и в съдебната фаза разкриват тенденция към нагаждане с цел доказване на измислена информация за събитието, а гражданският иск е непредявен в срок.

В последната си дума подсъдимият заявява, че не е виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение и моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.

Съобразил е събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за доказване – експертизи и е приобщил по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Р.Й., св. Д.К., св. В. Б., св. П. К., св. И. К., св.

Р.Й., св. Т. Т., св. А. П., св. Х. Х., св. Г. Т., св. Б. С., св. Г. М., св. Д.К., св. Н. В., св. Х. Й., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 НПК; писмените и веществени доказателствени материали - медицинска документация и образно изследване, протоколи за разпознаване, справка за съдимост, както и способите на доказване - заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи, заключенията на изготвените по делото съдебнопсихиатрични експертизи. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, като към обуславящите фактическите му изводи включи и допълненията към въззивната жалба и молбата уточнение от подсъдимия като писмени материали.

Настоящия съдебен състав, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, за установена следната фактическа обстановка, тъждествена с тази приета от районния съд, която счита за обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност:

Подсъдимият

Ц.П.К., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. София, неосъждан, българин, български гражданин, средно техническо образование, не работи, неженен, живущ ***, находяща се на ул. „********, живеели св. Д.К., св. П. К., св. Д.К., св. И. К. и подс. Ц.К.. Св. Д.К. е баща на св. П. К., а св. П. К. и св. Д. К. са родители на св. И. К. и подсъдимия Ц.К.. Св. Р.Й. и брат му – Р. Й. са внуци на св. Д.К..

На 25.05.2008 г., около 19.00 часа те двамата отишли в къщата в с. Доброславци, за да видят дядо си и да оставят една косачка. В двора на къщата, пред бараката в която стои косачката, възникнал конфликт между св. И. К. и св. Р.Й.. Този конфликт прераснал в сбиване, в което се включили от една страна св. И.К., св.

П. К. св. Д.К., а от другата св. Р.Й. и св. Р. Й.. В един момент в боя се включва и подсъдимия Ц.К.. По време на сбиването, участниците в него взаимно си разменят удари, а св. Д.К. ги молел да престанат, тъй като са роднини. Около 19.30 часа подс. Ц.К. и пострадалият Р.Й. се отдалечават от другите участници в сбиването близо до входната врата на двора. По време на възникналата между двамата схватка св. Р.Й. паднал на земята, която било насипана със ситни камъчета.

Тогава подс. Ц.К. седнал върху гърдите на св. Р.Й. и му нанесъл удари с юмруци в областта на главата, като в следствие нанесените удари св. Р.Й. си удрял главата в настилката. Сбиването било прекратено след намесата на св. Х. Х., който междувременно пристигнал в двора. Непосредствено след като пристигнал св.

Х. Х. в двора на къщата, дошли и св. Я.С. и св. Б. С. и обстановката се успокоила. Св. Р.Й. бил закаран в МБАЛСМ „Пирогов”, където му била оказана медицинска помощ.

В резултат от нанесените му от подс. К. удари св. Р.Й. получил в закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка и травматична субарахноидна хеморагия, която му причинила разстройство на здравето временно опасно за живота му. Освен това в хода на сбиването той получил множество контузии с кръвонасядания и охлузвания по лицето, главата, тялото и крайниците.

В хода на сбиването на подс. Ц.К. били причинени травматични увреждания - множество контузии с кръвонасядания и охлузвания по главата, гърба и крайниците, рана от ухапване, на втори пръст на лявата ръка, мозъчна контузия, хемурагия, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.

В хода на сбиването на св. Р. Й. били причинени травматични увреждания - множество контузии по главата, лицето, гърба, и крайниците с разкъсно-контузни рани в дясната челна област, хематом под периоста на черепа в дясно слепоочно, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В хода на сбиването на св. И. К. били причинени травматични увреждания - кръвонасядане на клепачите на лявото око, кръвонасядане и охлузване на венечната лигавица на горна челюст в ляво, кръвонасядане на брадичката вляво, охлузване на двете ходила, причинили му болка и страдание.

В хода на сбиването на св. П. Д. К. били причинени травматични увреждания - кръвонасядане на клепачите на дясното око, охлузвания на гърба, кръста и седалището двустранно, кръвонасядания на гръдния кош, охлузвания на дясната ръка, оток на трети пръст на десния крак, причинили му болка и страдание.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Съставът на Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по делото, излагайки подробни съображения защо кредитира едни и не дава вяра на други доказателствени източници. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че показанията на всички свидетели са еднопосочни досежно влошените роднински взаимоотношения. Верни са и изводите на първоинстанционния съд и относно обстоятелството, че на инкриминираната дата свидетелите Р. и Р.Й.отишли до къщата в с. Доброславци и там възникнала конфликтна ситуация между двамата и техните роднини, от което по несъмнен начин се установяват времето и мястото на извършване на деянието. За тези обстоятелства липсват противоречия в заявеното от всички свидетели, поради което въззивният състав намира за неоснователни възраженията на защитата за неустановеност на времето на извършване на инкриминираното деяние.