Решение № 260683 от 18.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260683/18.6.2021г. гр.в., 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА СЛАВОВА при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД

№

4647 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Ц.П.Е. против НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. на Началника на група при сектор „ПП“ към ОД на МВР- в., с което на основание чл.

174 ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага становище, че НП е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Б.Р., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания.

В заседание по същество пледира НП да бъде отменено. Излага становище, че от събраните по делото доказателства не се установяват безспорно нарушенията, визирани в обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че нормата на чл.

174 ал.3 от ЗДвП съдържа две самостоятелни алтернативни нарушения, като в обстоятелствената част на НП не е посочено кое от тях е нарушено, поради което не може да се извлече действителната воля на АНО относно конкретното нарушение, а именно – дали въззивникът е осуетил извършването на проверката или не е изпълнил даденото медицинско предписание. Сочи се, че по обективни причини въззивникът не е могъл да изпълни медицинското предписание, доколкото е бил задържан, видно от представените по делото доказателства. Твърди се се, че от приобщеното по делото копие на протокол за обиск се установява, че въззивникът е носил в себе си контролния талон и свидетелството за регистрация на МПС.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба.

Излага се становище, че издаденото НП е законосъобразно и обоснован, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случая че се претендира такова.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 28.05.2020 г. св. М. забелязал л.а. А.с ДК№ *, управляван от въззивника да преминава от ул. Б. М.към ул. И. Драсов в гр. в., като автомобилът се движел в платното за насрещно движение, създавайки предпоставка за ПТП с преминаващите в правилната посока автомобили. Автомобилът се движел бавно, като от същия излизал пушек. Св.М. бил придружаван от свой приятел, неустановено по делото лице, с когото последвали превозното средство, и впоследствие установили че автомобилът е навлязъл и спрял на кръстовището на бул. С. и ул. Г..К.. След като се приближили до превозното средство, лицата възприели автомобила с работещ двигател, а водачът на превозното средство се намирал седнал на шофьорското място зад волана, във видимо спящо състояние и подали сигнал на тел. 112 за възприетата ситуация.

Малко по-късно на място пристигнали служители на Първо РУ при ОД на МВР-в.

– св. Д.С. и св. Е. Б., които след като констатирали, че автомобилът се намира в рамките на горепосоченото кръстовище, огледали купето на превозното средство и установили, че въззивникът се намира на шофьорското място, седнал с клюмнала глава, с една ръка хванал волана, а с друга – скоростния лост. Полицейските служители отворили вратите на превозното средство и изключили двигателя му. Около 3-4 минути полицейските служители се опитвали да събудят лицето, а когато дошъл в съзнание, въззивникът започнал да се държи грубо и неадекватно. Изпитвал затруднения да намери документите си за самоличност, въз основа на които впоследствие бил идентифициран. Подигравал се на полицейските служители. Отправял заплахи и обиди към същите , както и към св. М. и придружаващото го лице, като им заявил:

„Вие какви сте?“, „Свалете си маските, за да ви видя подкупени мишки!“, „Излез да те видя какво ще направиш!Ще ти разбия зъбите!“.

Предвид неадекватното, грубо и арогантно поведение на въззвника и поради излъчваната от него миризма на алкохол, полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР-в. се усъмнили, че същият е употребил алкохол и сигнализирали колегите си от ПП“КАТ“ при ОД на МВР за случая. Дежурни служители от ПП-КАТ при ОД на МВР-в. пристигнали на място и направили опит да тестват водача с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDM-0232. На въззивника били дадени указания за ползване на техническото средство при тестването. Въпреки това, той отново демонстрирал арогантно, пренебрежително и несериозно отношение, като подавал въздух за няколко секунди, след което спирал и се смеел на полицейските служители.

Полицейските служители при ПП-КАТ неколкократно му показвали какъв е начинът за провеждане на тестването, но въззивникът продължил да не оказва съдействие за реализирането му, като подавал за кратко въздух, спирал и се смеел демонстративно.

Първоначално въззивникът отказал да представи на полицейските служители документ за самоличност, но след настояване на същите го представил. Не представил на същите обаче контролния талон от свидетелството за управление и свидетелството за регистрация на МПС, които носел в себе си.

При така установените факти, св. П.М. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, нарушение на чл. 100 ал.1 1 от ЗДвП и нарушение на чл. 100 ал.1 т.2 от ЗдвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, но същия отказал да подпише същият, като фактът на реализирания отказ бил удостоверен с подписа на полицейския служител Е. Брайков. На въззивника бил съставен и талон за изследване № 0069260, с който било указано на същия да се яви за медицинско или химико-токсологично изследване в МБАЛ „Св.Анна“ до 45 минути от връчването на талона. Било предприето връчване на талона в 00.45 ч., като въззивникът отказал да подпише същия и да получи екземпляр от него.

Впоследствие със Заповед за задържане на лице от 28.05.2020 г., в 01.30 ч. въззивникът е задържан в сградата на Първо РУ при ОД на МВР-в. с оглед данни за извършено престъпление по чл. 325 от НК.

Впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10/десет/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят П.М., свидетелите по акта – св. Х.М. и св. Д.С. и свидетелят на отказа нда подпише акта и издадения екземпляр от талона за медицинско изследване – св. Е. Б.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заверени копия на амбулаторни листи №№

775/10.06.2020 г.; 902/29.05.2020 г.; 1027/08.07.2020 г., заверено копие резултат от изследване, подписано от д-р Р. Й.; заверено копие резултат от изследване от 09.07.2020 г.; заверено медицинско направление, заверено копие на констативен протокол, писмо с рег. № 433р2117/19.01.2021 г. на Началника на Първо РУП при ОД на МВР – в., ведно с копия на заверени за вярност с оригинала на: заповед за задържане на лице от 28.05.2020 г. с разписка, декларация от Цв. Е. с дата 28.05.2020 г., протокол за личен обиск на Цв. Е. от 28.05.2020 г., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 28.05.2020 г., непопълнена декларация /бланка/, заповеди относно зачисляване за хранене на лице, задържано в РУП, на осн. чл. 72 ЗМВР №№ 1012 и 1013.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателното постановление НП № 20-0819-002013/19.06.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- в., съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП заверено копие на Заповед №

8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Индивидуализирана е в необходимата степен и самоличността на конкретния работник, чиито трудови права са нарушени.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната форма на изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, която се твърди, че е осъществена, а именно – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на наличието на алкохол в кръвта с техническо средство. Съдът намира, че неизпълнението на предписанието на талона за медицинско изследване е признак от обективна страна на извършеното нарушение, доколкото именно при наличието му е осъществен състава на нарушение от чл. 174 ал.3 от ЗДвП. В случая същият е описан в обжалваното НП, наред с твърдяното изпълнително деяние на нарушението.

Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна страна следното:

1/ по пункт първи от обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на възззивника Вследствие на анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намери, че по делото е безспорно установено, че на посочената в НП дата въззивникът е демонстрирал поведение, чрез което с конклудентни действия по несъмнен начин е реализирал отказ да изпълни указанията на полицейските служители, съотв. умишлено е възпрепятствал реализирането на предприетата проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол в кръвта на същия.

В тази връзка събраните гласни доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, като св. П.М. заявява: Указано му беше , че шест, седем секунди се издишва в уреда…Доколкото си спомням два, три пъти му дадох му възможност. Той задържаше две, три секунди в уреда и това е, т.е. не подаваше достатъчно време въздух“. В съответствие с показанията на св. М. са и показанията на св. М., който твърди:

Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82ea8d38-600e-4931-b8c0-c5870224bca4