Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 82 от 01.07.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Търговско дело 18/2025
Вид
Определение № 82
Подписан
01.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Константин Георгиев Моллов

Цитирани разпоредби

  • чл.15, ал.2 · Закон за народните читалища
  • чл.15, ал.5 · Закон за народните читалища
  • чл.15, ал.7 · Закон за народните читалища
  • чл.10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.7 - чл.10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.7 - чл.10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.7 - чл.10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.44 · Конституция на Република България
  • чл.44, ал.1 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 82 гр. Шумен, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело № 20253600900018 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Д.– зам. окръжен прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен против Народно читалище „Назъм Хикмет 1881 г.“, ЕИК 000923190 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.... № 25а. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени всички решение, взети на проведеното общо събрание на НЧ „Назъм Хикмет 1881 г.“ на 24.03.2024 г. и впоследствие вписани в РЮЛНЦ при агенция по вписванията – Шумен.

Ищецът обосновава исковата си претенция с обстоятелството, че осъществената процедура по свикванe на общото събрание, както и по провеждането му е опорочена, респективно взетите решения са незаконосъобразни. Поканата за събранието не е осъществена с връчване на покани, чието съдържание е съобразено с посоченото в чл.15, ал.2 от ЗНЧ. Представения от ръководството на читалището списък, съдържащ имената на членовете на читалището и техните подписи не може да замени предвидените в закона писмени покани, които да бъдат връчени срещу подпис и които следва да съдържат дневния ред, датата, часът и мястото на провеждане на събранието, съгл. чл.15, ал.2 от ЗНЧ. По отношение на част от членовете не е спазен установения в закона срок за връчване на уведомяването за датата и часът за провеждане на събранието – не по-късно от 7 дни.

Същите са уведомени на 16.03.2024 г. и на 23.03.2024 г. не е бил изтекъл седмодневния срок.

На следващо място част от лицата посочени в представения списък, че са поканени на събранието твърдят, че или въобще не са се подписвали в този списък или са се подписали на празен лист, на който впоследствие е била вписана информацията, че се касае за уведомление за провеждане на общото събрание.

Ответникът, в отговора на исковата молба, изразява становището, че исковата молба е недопустима, тъй като е депозирана извън преклузивния едномесечен срок, посочен в чл.15, ал.7 от ЗНЧ. Протоколът за проведеното на 23.03.2024 г. общо събрание на читалището, в 1 който се съдържат взетите решения е оповестен в Регистъра на ЮЛ с нестопанска цел на 09.04.2024 г. и от тази дата е бил достъпен и публичен. Следователно едномесечния срок по чл.15, ал.7 от ЗНЧ е изтекъл на 09.05.2024 г. Искът е предявен на 28.02.2025 г., т.е. извън преклузивния едномесечен срок. На следващо място искът е недопустим, тъй като същият излиза извън очертаната от закона цел за подобна намеса на прокуратурата в правото на сдружаване.

Относно спазването на срока, следва да се съобрази, че съгласно чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Налице е оборима презумпция- до изтичането на петнадесет дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят. В чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентирано защитното действие на вписването, изразяващо се във възможността трети добросъвестни лица да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. Оповестителното и защитното действие на вписването целят гарантиране на сигурността на оборота, като предпазват третите лица от неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестни им факти и обстоятелства /съществуващи, но невписани в съответния регистър/ за юридическото лице, с което встъпват в правоотношение, респ. изменят или прекратяват съществуваща правна връзка. С оглед на това прокуратурата като орган, следящ за законност и действащ в защита на обществения интерес, респ. прокурорът, на когото законът предоставя правото на иск по чл.15, ал.7 от ЗНЧ не представлява трето лице по смисъла на чл.7 – чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на изменените обстоятелства или обявяването на решенията на Общото събрание на народното читалище в РЮЛНЦ не доказва узнаването им от прокурор, респективно не определя началният момент, от който тече преклузивният срок по чл.15, ал.7 от ЗНЧ. В този смисъл Определение № 42 от 04.02.2022 г. по ч.т.д. № 2314/2021 г. на ВКС., I т. о.

В конкретния случай, видно от приложените към исковата молба писмени доказателства Окръжна прокуратура – Шумен е била сезирана от Община Шумен на 03.02.2025 г. с писмо вх. № 199/2025 от 03.02.2025 г. и в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.15, ал.7 от ЗНЧ е депозирала в Окръжен съд Шумен исковата молба с вх.№ 1362/28.02.2025 г.

Относно възражението, че действията на прокуратурата излизат извън целта на закона, следва да се съобрази, че читалището е самобитна българска куртурно-просветна институция, възникнала, преди съвременната българска държава, чиято дейност се основава изцяло на самоуправлението и инициативата на членуващите в него физически лица, без каквито и да е ограничения на възраст, пол, етнос, религиозни и политически възгледи – чл.2 от ЗНЧ.

Съгласно чл.11, ал.2 във вр. с ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, упражняването на правото на свободно сдружаване не подлежи на 2 никакви други ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

В чл.44, ал.1 от КРБ е регламентирано правото на свободно сдружаване, а ал. 2 забранява организации чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Именно на базата на горепосочените текстове следва да се прецени обхвата на правомощието на прокуратурата да предявява искове по чл.15, ал.7 от ЗНЧ, като се съобрази и наличието на чл.15, ал.5 от ЗНЧ, съгласно който две трети от членовете на общото събрание на народното читалище могат да предявят иск пред окръжния съд по седалището на читалището за отмяна на решение на общото събрание, ако то противоречи на закона или устава. С оглед на това правото на прокуратурата да предяви иск срещу решенията на Общото събрание на читалище, нарушаващи закона или устава, съгл. чл.15, ал.7 от ЗНЧ не е всеобхватно и независещо от съдържанието на конкретните решения и правните им последици, а само при засягане на значим обществен интерес, засягащ цялото общество, така както е посочен в чл.44 от КРБ и съответно в чл.11, ал.2 от Конвенцията. Следователно съдът счита, че иск на прокурора за отмяна решенията на ОС на читалище, основан единствено на нарушения, свързани със свикването на събранието, с кворума и мнозинството при вземане на решенията, независимо от съдържанието на самите решения, е недопустим. Предвид разпоредбата на чл.15, ал.5 от ЗНЧ, правото на участие в общото събрание на читалището е достатъчно гарантирано от закона и може да се защити от членовете му, но неговото нарушаване не води до увреждане на широкия обществен интерес, функционирането и устоите на демократичното общество. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 50023 от 06.07.2023 г. по т.д. № 322/2022 г. на ВКС, І т.о. и Определение № 421 от 10.02.2025 г. по к.т.д. № 2033/2024 г. на ВКС, І т.о.

Предвид гореизложеното, производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, а исковата молба да се върне на ищеца.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по т.д. № 18/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като недопустимо и връща исковата молба на Окръжна прокуратура - Шумен.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4