Решение № 104 от 10.04.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Монтана, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №

20241600100307 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано е по искова молба на Й.Й., ЕГН: ********** против ЗД “ Б.И.“ АД , ЕИК *.

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 250 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син С. Ц. ,ведно със законната лихва, считано от 30.01.2024г./датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното изпълнение на задължението,както и направените в производството разноски . Ищцата твърди , че на 17.11.2023г., около 13:30ч, на път II - 13, км 66, на около 400 метра след табелата за изход от гр. *, в посока гр. *, е настъпило ПТП ,причинено от водача М. А., ЕГН: **********, който, управлявайки лек автомобил „*" с per. № *, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, при което настъпила смъртта на С. Ц., ЕГН:

********** /неин син/ - пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил „*".

Поддържа,че двамата били в много близки, безконфликтни отношения,като живеели в едно домакинство. През 2000г. Й. се разделила с бащата на С., а през 2007г. двамата се развели, като родителските права по отношение на С.били предоставени на ищцата ,която сама поела грижити по отглеждането и възпитаването на детето . Бащата на С.заминал за И.и не поддържал контакт с него. Смъртта на С. била посрещната изключително тежко от майката на пострадалия и й причинила непоправими мъка и страдания и тежки психически промени.

Същата не могже да спи, почти не яде, затворила се е в себе си и не иска да живее. Плаче постоянно, получава паник атаки, не може да мисли за друго освен за починалия си син.

Наложило се да й бъде оказвана спешна медицинска помощ. Предписани й били успокоителни медикаменти. С. е бил нейната опора в живота. Към датата на ПТП за управлявания от водача М. А. лек автомобил „*" с per. № *, е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ЗК „Б.И." АД, с начало 15.05.2023г. и край 14.05.2024г, полица № BG/02/123001427413, и на това основание ответникът дължи на ищцата обезщетение за причинените й вреди. Ищцата отправила до ответника претенция за доброволно плащане с молба, получена от ответника на 30.01.2024г., но ответникът отказал 1 да плати обезщетение с писмо от 22.04.2024Г. Предвид гореизложените съображения моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да й заплати исковата суми,ведно със законните последици.

Ответникът - ЗД “ Б.И.“ АД чрез своя процесуален представител е представил писмен отговор, в който се въвеждат няколко основни твърдения. На първо място се оспорва да е причинен деликт на посочената дата от лицето М.А. , при който да е настъпила смъртта на С.Ц. ,като твърди ,че няма доказателства в тази насока . Оспорва се изцяло механизма, посочен в исковата молба и в КП за ПТП . На второ място се оспорва размера на исковата претенция,като се излагат доводи за несъразмерност на претендираното обезщетение ,като се излагат доводи в тази насока. Ответникът твърди също така,че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия /качил се е в автомобил,управляван от неправоспособен водач/,като се излагат доводи в тази насока . Оспорва се и искането за присъждане на обезщетение за забавено плащане с твърдения,че същото не е съобразено с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.

В производството е конституирано трето лице помагач на страната на ответника, а именно М. А.,който не се ангажира със становище относно основателността на претенцията.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от фактическа страна са назначени и извършени съдебно техническа ,медицинска експертиза и психологическа експертиза.

Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:

Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

Безспорно е установено обстоятелството , че е сключена гражданска отговорност към ответното дружество по отношение на управлявания от водача М.А. лек автомобил „*" с per. № * с начало 15.05.2023г. и край 14.05.2024г, полица № BG/02/123001427413.

Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните съображения:

От извършената по делото автотехническа експертиза се установява следният механизъм на произшествието:

На 17.11.2023 г. около 13,30 ч на път II-13 е настъпило тежко пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с per. № * управляван от 2

М. А., и товарен автомобил марка „*“, модел „*“, с p e r. № *, управляван от И. П..

Пострадалият С.Ц. е седял на предна дясна седалка в лекия автомобил „*.

При км 66 на път II-13 двете превозни средства е следвало да се разминат при условие, че всеки от участниците се е движил в полагащата му се дясна пътна лента за движение.

Произшествието е настъпило в условията на ляв завой в посока от * към *и низходящ наклон на пътя, в която се е движил л.а. „.“.

Произшествието е настъпило извън населено място при пътнотранспортна обстановка, характеризираща се с: дневна светлина, мокра и хлъзгава пътна настилка, дъжд, ляв/десен завой с наклони при спускане/изкачване.

В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци, които допълнително да ограничават скоростта на движение, която за товарния автомобил е до 80 км/ч (категория „С“), а за лекия автомобил е до 90 км/ч (категория „В“).

Участъкът от пътя, където е настъпило ПТП-то, е с двупосочен режим на движение, с две пътни ленти - по една за всяка посока и в условия на ляв завой, гледано в посока гр. *.

Товарният автомобил „*“ се е движил в посока гр. *- гр. *, в дясната лента със скорост от около 82 км/ч, като е следвало да премине през продължителен десен завой с наклон при изкачване

В същият момент по същия път, но в обратна посока се е движил лекият автомобил „*“ със скорост от около 111 км/час, при разрешени до 90 км/час, като е следвало да премине през продължителен ляв завой с наклон при спускане.

При навлизане в левия завой с тази скорост, която е над критичната за конкретната пътно - транспортна обстановка, лекият автомобил „*“ е изгубил напречната си устойчивост, като е започнал да се плъзга по траекторията на масовия си център.

Загубата на напречна устойчивост и стабилното следване промяната на траекторията на пътя от л.а., е в резултат на невъзможността от уравновесяване на инерционната центробежна сила и силата на странично сцепление. Инерционната центробежна сила е в пряка зависимост от масата на превозното средство (включително масата на двете пътуващи лица), скоростта на движение на автомобила и радиуса на завоя.

При това си движение при навлизане в насрещната пътна лента след странично плъзгане автомобилът е достигнал до мястото на удара и със страничната си лява част се е блъснал челно в насрещно движещият се товарен автомобил “*”, движещ се в полагащата му се дясна пътна лента. Техническа причина за настъпване на процесното произшествие , е управлението от страна на водача на лекия автомобил „*“ със скорост, значително по-висока от критичната скорост за движение в условията на завоя и мокра пътна настилка, при която автомобилът е започнал да се плъзга по допирателната траектория на масовия си център в резултат на невъзможността от уравновесяване на инерционната центробежна сила и силата на странично сцепление. Критичната скорост на движение от 86 км/ч е по-малка от скоростта на движение на лекия автомобил “*” от около 111 км/ч.

Предвид горното се налага несъмнения извод,че вина за настъпването на ПТП има водачът на л.автомобил „*“, който е допуснал нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДП.В тази насока са и представените писмени доказателства-Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на ПТП ,Протокол за оглед на ПТП.

С оглед на така изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на ответника относно липсата на вина на водача М. А. .

Не се оспорва и легитимацията на и щцата -същата е майка на пострадалия 3

С.Ц.

Безспорно е установено от извършената медицинска експертиза,че непосредствената причина за смъртта на С.Ц. е тежката множествена травма със счупването на костите на черепа, гръдният кош, таза и на дясна предмишница и разкъсването на жизнено важни вътрешни органи - сърце, черен дроб и слезка, т.е. между получените при станалото ПТП увреждания и настъпилата смърт има пряка причинноследствена връзка.

Загубата на сина е понесена изключително тежко от ищцата.

От показанията на разпитаната С.ка Д.П.се установява,че ищцата е отгледала сама сина си, като с бащата са разделени от 2007 г. и той въобще не се е интересувал от него.

През целият си живот С. е живял заедно с майка си, няма семейство и отношенията между тях са изключително близки. Ищцата е понесла изключително тежко загубата на детето си,като и досега стаята на Т. е запазена така, както е била и преди .Същата непрекъснато говори за сина си ,затворила се е в себе си и рядко контактува с други хора.И досега е на успокоителни

От извършената психологическа експертиза се установява,че загубата на сина й е предизвикало у ищцата шок, ужас, чувство за тежка, безвъзвратна и несправедлива, преждевременна загуба на детето й. Не без значение е и фактът, че майка и син са имали много силна емоционална връзка и привързаност. А връзката с починалият й син е била изключително значима за нея, тъй като в негово лице е среща упора, бил е смисъл на животът й. Отражението върху психиката на ищцата на смъртта на сина й има характерът на тежка психична травма, с разгърната пълна и интензивна симптоматика, характерна за това състояние. Смъртта на дете, независимо от възрастта му /включително и на възрастен вече човек/ е тежка и непреодолима загуба за родителя, предвид и фактът, че подобна смъртта в повечето случаи, освен при дълго протичаща болест, има неочакван характер.Вещото лице зоключава,че отражението върху психиката на ищцата на смъртта на сина й има характерът на тежка психична травма, с разгърната пълна и интензивна симптоматика, характерна за това състояние. Смъртта на дете, независимо от възрастта му /включително и на възрастен вече човек/ е тежка и непреодолима загуба за родителя, предвид и фактът, че подобна смъртта в повечето случаи, освен при дълго протичаща болест, има неочакван характер.

Налице са индикации за постравматично стресово разстройство, тежко протичане на процеса на преминаване през етапите на траур и скръб при смърт на близък човек, в случаят собственият й син. Високи нива на тревожност и интензивна картина на разгърната симптоматика на депресивно състояние. Прогнозата за пълно възстановяване на психиката на ищцата е негативна.