Решение № 27 от 23.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20255300900597 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея с вх. № 34720 от 08.10.2025г., подадени от „АЕСБИ Груп“ ЕООД, ЕИК 205825193 срещу П. Н. Ч., ЕГН **********, с които е предявен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 25 564, 59 евро (равняваща се на 50 000 лева), частично от претенция в общ размер от 270 984, 70 евро (равняваща се на 530 000 лева), представляваща дадена в заем парична сума на ответника по силата на сключения между страните писмен Договор за паричен заем от 17.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.10.2025г./ до окончателното й погашение.

В исковата молба и уточнението към нея, ищецът посочва, че между страните е сключен писмен Договор за паричен заем от 17.09.2024г., по силата на който ищецът като заемодател е следвало да предостави на ответника като заемател сума в размер от 530 000 лева. Сумата е следвало да бъде усвоена от ответника – заемател по посочена в договора банкова сметка и да бъде върната в срок от 12 месеца от сключването на договора. Между страните е договорена и възнаградителна лихва в размер от 5% от заетата сума за целия период на действие на договора (възнаградителната лихва не е предмет на настоящото исково производство). В изпълнение на своето задължение, ищецът е превел по посочената от ответника в договора банкова сметка, сума в общ размер от 530 000 лева. Преводът на сумата е осъществен чрез две платежни нареждания, както следва: на 17.09.2024г. за сумата от 300 000 лева и на 20.09.2024г. за сумата от 230 000 лева. Ищецът поддържа, че срокът за връщане на заетата сума е 1 изтекъл на 17.09.2025г., но ответникът не е изпълнил задължението си да върне заетия финансов ресурс. Изтъква се, че макар и ищецът да е сторил множество опити за контакт с ответника, последният се укрива и не отговаря на обажданията. Предвид изложеното, в рамките на настоящия процес се предявява иск за сумата от 25 564, 59 евро (равняваща се на 50 000 лева), частично от претенция в общ размер 270 984, 70 евро (равняваща се на 530 000 лева), представляваща дадена в заем парична сума на ответника по силата на сключения между страните писмен Договор за паричен заем от 17.09.2024г. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендира се законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда /06.10.2025г./ до окончателното й погашение. Претендират се сторените в процеса разноски.

Препис от исковата молба, приложенията към нея и уточнението от 08.10.2025г. са редовно връчени на ответника по реда на чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК- чрез пълнолетно лице живеещо на адреса на ответника (неговата майка), поело задължение да предаде книжата. В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание проведено на 15.01.2026г., процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

Ответникът, макар и редовно призован за откритото съдебно заседание проведено на 15.01.2026г., не се е явил лично и не е изпратил процесуален представител. Не е отправил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, процесуалният представител на ищеца, в открито съдебно заседание проведено на 15.01.2026г., отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на осн. чл. 46, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК на 04.11.2025г. (съобщение на л. 37 от делото- книжата са връчени чрез майката на ответника на регистрирания му постоянен и настоящ адрес – *****). С това съобщение 2 ответникът е уведомен и за последиците по чл. 238 и чл. 239 ГПК, а именно: възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ако последният не подаде отговор на исковата молба, не се яви в първото по делото открито съдебно заседание (не изпрати представител) и не поиска делото да се разгледа в негово отсъствие.

С цел призоваване за датата и часа на откритото съдебно заседание насрочено за 15.01.2026г., ответникът е търсен на горепосочения адрес. На дата 05.12.2025г. е връчено на ответника съобщението (чрез лице от адреса- неговата майка), с което делото се насрочва за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.01.2026г.

(призовка на л. 42 от делото). От дата 05.12.2025г. до датата на провеждане на първото открито съдебно заседание по делото (15.01.2026г.) е изтекъл период по- дълъг от една седмица, поради което е изпълнено и особеното изискване на чл. 56, ал. 3 ГПК.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, със следващите се от това процесуални последици.

Макар и редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със самото съобщение, с което се връчва препис от исковата молба и приложенията към нея, както и с постановеното по делото Определение № 1695/ 26.11.2025г.), ответникът не е проявил процесуална активност под каквато и да било форма. Същевременно, ищецът чрез процесуалния си представител, е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Предвид гореизложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, разписани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 367 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, макар и редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител за първото по делото открито съдебно заседание, и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се извежда заключение за вероятната основателност на предявения осъдителен иск.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 25 564, 59 евро (равняваща се на 50 000 лева), частично от претенция в общ размер от 270 984, 70 евро (равняваща се на 530 000 лева), представляваща дадена в заем парична сума на ответника по силата на сключения между страните писмен Договор за паричен заем от 17.09.2024г., да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на 3 исковата молба в съда /06.10.2025г./ до окончателното й погашение.

Предвид разпоредбите на Закон за въвеждане на еврото в Република България и Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми присъдени с настоящото решение са посочени в евро.

За яснота и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба, в мотивите и диспозитива на решението е отразена и левовата им равностойност.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна.

Представени са доказателства за сторени разноски в исковия процес, както следва:

2 000 лв. – заплатена държавна такса и 5 000 лв.- заплатен в брой адвокатски хонорар, съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 43).

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски сторени разноски в процеса в общ размер от 3579, 04 евро (равняващи се на 7 000 лева).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205825193 на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 25 564, 59 евро (равняваща се на 50 000 лева), частично от претенция в общ размер от 270 984, 70 евро (равняваща се на 530 000 лева), представляваща дадена от ищеца на ответника в заем парична сума, по силата на сключения между страните писмен Договор за паричен заем от 17.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.10.2025г./ до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА П. Н. Ч., ЕГН ********** да заплати на „АЕСБИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 205825193, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 3 579, 04 евро (равняваща се на 7 000 лева), представляваща сторени разноски в рамките на настоящото исково производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Апелативен съд- Пловдив в едномесечен срок от 4 връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5