Решение № 17381 от 28.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17381 гр. София, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Гражданско дело № 20241110118470 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от В. П. Н., чрез адв. Д. М., против ****************** искове както следва:

1/. иск за прогласяване нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № ********** г. на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради непосочване в договора на действителния ГПР, в който фактически е била включена такса за обезпечение с поръчителство; евентуално – на основание чл.

22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради сключване на договора при неспазване на предвидената в цитираната разпоредба изисквания;

2/. евентуално – при отхвърляне исковете за нищожност на целия договор – искове за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5 от договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК – като сключена в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 21 ЗПК – като сключена с цел заобикаляне на императивна законова забрана, установена в чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално – на основание чл. чл. 146, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП;

3/. кумулативно съединен с исковете по т. 1 и т. 2 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 539 лв., платена при начала липса на основание такса за обезпечение с поръчителство (с протоколно определение от 06.06.2025 г. е допуснато, на основание чл. 214 ГПК, изменение размера на иска от сумата 5 лв. на сумата 539 лв., представляваща пълния размер на вземането), ведно със законната лихва от ****** г. до окончателното й изплащане.

1

Ищцата твърди, че между нея и ответника има сключен договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който ответникът й предоставил назаем 1500 лв., който ищцата следва да върне чрез 35 вноски, при лихва в размер на 337 лв. и ГПР 49,11 %. Твърди, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от*******(с ******** в полза на ответника.

Твърди, че възнаграждението за предоставеното обезпечение възлиза на 539 лв. и е платено от ищцата на ответника. Излага доводи, че поради нищожността на целия договор на посочените по-горе основания, плащането на сумата 539 лв. е било извършено без основание. Иска договорът за потребителски кредит, евентуално – само чл. 5 от същия, да бъдат прогласени за нищожни и да бъде осъден ответникът да върне на ищцата сумата 539 лв., представляваща платена по чл. 5 от договора за потребителски кредит, при начална липса на основание, такса за поръчителство, ведно със законната лихва от **** г. до окончателното й изплащане. Претендира да й бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски.

С отговора на исковата молба ответникът ******************, чрез адв. Е. Ц., поддържа неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, че ищцата сама избрала обезпечаването на заема да стане чрез поръчителство от ****** (******), а не чрез избран от нея поръчител. Излага, че съгласно посочената в Приложение № 1 към ЗПК формула за изчисляване на ГПР за кредитодателя не съществува задължение да включва в ГПР и възнаграждението за предоставено поръчителство. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски по делото. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

От фактическа страна:

От договор за потребителски кредит № ********** г., анекс към него № ****** г., анекс към него № ******** г., общите условия към договора и преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр) се установява, че между ищцата В. П.

Н., като кредитополучател, и ответника ******************, като кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът предоставя на ищцата кредит в размер на 1500 лв. (първоначално в размер на 700 лв., а с допълнителните анекси – предоставил допълнително сумите 400 лв. и 400 лв.), а ищцата се задължава да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва в размер на 337 лв., за срок от 12 месеца. В чл. 4 от договора е посочено, че ГПР възлиза на 49,11 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ************ в полза на ответника. В чл. 6 от ОУ са описани етапите 2 за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, като в чл. 6.3, б. „а“ ОУ е предвидено, че кредитополучателят трябва да изрази своето съгласие за сключване на договора чрез SMS със задължително съдържание******** като изразеното по този начин съгласие за приемане се отнася както за индивидуалните условия на потребителския кредит, така и за общите условия към него. Съгласно чл.

6.6 ОУ, след изпращане на съгласието за сключване на договора, договорът за потребителски кредит се счита за сключен и обвързва страните.

От заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че процесният договор е сключен от разстояние, като при кандидатстване за отпускане на кредита ответното дружество е предоставило на ищеца, чрез изпращане на електронната му поща, следните документи: преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр), договор за потребителски кредит, общи условия за предоставяне на потребителски кредити на ******************. След изпращане на документите на ищеца, на **** г., в 13.16 ч., последният е заявил, че приема условията и потвърждава сключването на договора, като изпратил кратко текстово съобщение (SMS) на номер 1917 със съдържание ****** Към датата на изготвяне на заключението потребителите на системата на ответното дружество имат два варианта за гарант на кредита – гаранция от „*******“ или личен гарант.

Според заключението на съдебносчетоводната експертиза, ищецът е усвоил заемната сума в общ размер на 1500 лв. и е извършил плащане към ответника на сумата 1878,75 лв., включваща: 1500 лв. главница, 337 лв. лихва, 40 лв. такса за напомнително писмо, 539 лв. такса по договора за гаранция и 1,75 лв. надвнесена сума. Според вещото лице ГПР по процесния договор за заем, с включен разход за поръчителство, за срока на кредита е 164,96 %.

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., решение № 97 от 8.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. и др., когато са предявени искове за недействителност на договор/клауза на договор, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца, а от естеството на порока.

Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. А и ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно.

Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие със закона или 3 заобикалянето му, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала, липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката не е нищожна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от найтежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност, напр. за висяща недействителност поради извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявените останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци. Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.

1. По главния иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и ЗПК за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № ********** г.:

Процесният договор за потребителски кредит от * * * * г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

В процесния договор не са спазени част от тези императивни изисквания и поконкретно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като не са посочени годишният лихвен процент (ГЛП) и годишният процент на разходите (ГПР). Това е така, защото клаузите от договора, определящи ГЛП и ГПР (чл. 3, б. „б“ и „в“ и чл.

4 от договора за заем) са нищожни, а нищожната клауза означава липса на клауза.

Според практиката на ВКС, преценката за неравноправност и поради това за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на клаузите, посочващи ГПР и ГЛП 4 в договор за потребителски кредит, е релевантна и за преценката налице ли е нищожност на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, защото установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. В този смисъл е решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и др.

Клаузата на чл. 3, б. „б“ от договора за кредит, предвиждаща възнаградителна лихва за кредитодателя, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Това е така, защото в размера на възнаградителната лихва не е включено изрично неуговореното в договора за потребителски кредит, но фактически начислено и събрано възнаграждение за предоставяне на обезпечение в размер на 539 лв., което е довело до неточно посочване на действителния размер на лихвата и така ищецът-потребител не е могъл да прецени реалните икономическите последици от сключването на договора за потребителски кредит. Възнаграждението за предоставяне на обезпечение е следвало да бъде включено при изчисляването на възнаградителната лихва, тъй като по своята същност представлява допълнително възнаграждение на кредитодателя. Тук следва да се посочи, че ответникът не оспорва твърдението на ищеца, направено в молбата му от ***** г., че след извършена справка в ТРРЮЛНЦ и ТР на ******, се установява, че дружеството-кредитодател