Решение № 116 от 22.10.2020, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

Номер 116

22.10.2020 г.

Град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Търговище

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател: МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20203500500231 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против решение №260038/17.07.2020г., постановено по гр.д.№805/2019г. на Районен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против ответника С. С.

Д . от гр.Търговище установителен иск за съществуване на вземане по чл. 422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК за сумата 3 134.93 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №3000687246/29.07.2015 г. и договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв. за периода 05.08.2016г.-05.08.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №71/25.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№137/2019г. по описа на Районен съд-Търговище.С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.

С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адвВ.А. от АК-Търго-вище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове чл.422 от ГПК за сумата 3 134.93 лв., представля-ваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №300068 7246/29.07.2015г. и 1 договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв. за периода 05.08.2016г.-05.08.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №71/25.01.2019г., постановена по ч.гр.д.№137/2019г. по описа на Районен съд-Търговище, са обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.

Назначеният особен представител на ответника-адвВ.А. от АК-Търговище оспорва исковете с възражения за нищожност на договора за потребителски кредит.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №300068 7246/29.07.2015г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил заем на ответника в размер на 4 800 лв. за 24 месеца, с краен срок за връщане 05.08.2017г., при ГПР 49.90 %, ГЛП 41.17 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги в размер на 3 600 лв. или общо задължение към кредитодателя в размер на 10 721.76 лв.Съгласно приложеното извлечение по сметка от 02.05.2019г., направените от кредитополучателя плащания са в общ размер на 4 849.87 лв.

Заемодателят претендира дължимост на сумата по кредита и договорната лихва, като следва да се прецени дали е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, допускаща ГПР по кредита петкратно да надвишава законната лихва.

Видно от договора, обаче, стойността на допълнителния пакет услуги в размер на 3 600 лв.(значителна, съпоставимо с размера на основното задължение) не е включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, при което ГПР не е соченият от 49.90%, а надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което посочената клауза относно ГПР е нищожначл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ответникът следва да върне само получената главница от 4 800 лв., която е заплатил изцяло, връщайки сума в общ размер на 4 849.87лв.

Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и следва да бъде потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.

`

Въз основа на изложените съображения, съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260038/17.07.2020г., постановено по гр.д. №805/2019г. по описа на Районен съд-Търговище в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 против ответника С. С.

Д. от гр.Търго-вище, ЕГН:********** установителен иск за съществуване на вземане по чл.

422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК за сумата 3 134.93 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №3000687246/ 29.07.2015г. и договорно възнаграждение в размер на 786.96 лв. за периода 05.08.2016г.-05.08.2017г., за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение №71/25.01.2019г., постановена по ч.гр.д.

№137/2019г. по описа на Районен съд-Търговищ, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3