Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 14.01.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 6213/2024
Вид
Решение № 32
Подписан
14.01.2025
Състав
Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова

МОТИВИ към Решение № 32/14.01.2025г., постановено по ЧНД № 6213/2024г. по описа на СГС.

Производството е по реда на чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан по-долу за кратко Закона).

Образувано е въз основа на изпратено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на актове за налагане на наказание конфискация, издадено въз основа на Решение референтен № 120 КLs - 240 Js 244/19-9/20 на Областен съд гр.Клеве, Германия от 02.12.2020г. и влязло в законна сила на 09.03.2022г., за налагане на наказание конфискация в размер на 3 682 504,87 евро на лицето Х.П.Д. – роден на ****г. в гр.Алкмаар, Нидерландия, нидерландски гражданин с последен известен адрес гр.Вестердок 240,п.к.**** Амстердам, Нидерландия.

В с.з. представителят на СГП предлага да бъде признато решението за конфискация спрямо Д. и в тази насока сочи наличие на всички законово регламентирани изисквания, като нееднократно изразява становище, че конфискацията е насочена към движими вещи, запорирани по силата на Определение № 4496/13г. от 13.09.19г. на СГС, постановено по ЧНД № 3450/19г

Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява позиция по същество на процесния спор.

Назначеният служебен защитник, адв.Х. счита, че не са налице законовите предпоставки за признаване на осъдителното решение и в тази вр. се позовава на допуснати нарушения, които по негово мнение преграждат тази възможност.За такива се сочат липсата на обособена в осъдителното решение конкретна вещ и притежание правото на собственост върху една от запорираните вещи от лице, различно от осъденото.

Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Засегнатото лице Х.П.Д. е с безспорно установена самоличност – роден на ****г. в гр.Алкмаар, Нидерландия, нидерландски гражданин с последен известен адрес гр.Вестердок 240,п.к.**** Амстердам, Нидерландия От приетото като писмено доказателство удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, съвкупно с изисканото и приобщено към доказателствената съвкупност осъдително решение на Областен съд гр.Клеве по дело № 243 RHs 39/24 се установява, че засегнатото лице е признато за виновно в извършено в периода м.06.2016г. – м.09.2019г. престъпление „незаконен трафик на наркотични вещества“ в големи размери, осъществено от престъпна група и в условията на идеална съвкупност с престъпление по търговия с нови психоактивни вещества, които престъпления са квалифицирани за такива по пар.30а ал.1 от Закона за наркотичните вещества и по пар.4 ал.3 номер 1а от Закона за новите психоактивни вещества 1 на издаващата държава.С постановеното осъдително решение е наложено и наказание конфискация на сумата от 3 682 869,19 евро и то в условията на солидарност по отношение на Х.П.Д. и на друго осъдено по делото лице М.А.Д.. Тук е мястото да се отбележи, че горната сума не съответства по размер на исканата такава с процесното Удостоверение (в последното е вписана сума, по-малка от тази по съдебното решение), но настоящият съд приема, че не може да излезе от очертаните в Удостоверението рамки, тъй като именно Удостоверението по чл.4 се явява и иницииращия производството документ, с който се отправя и съответното искане.

По делото се доказва, че решението за налагане на наказанието конфискация е издадено от съдебен орган на 02.12.2020г. и е влязло в законна сила на 09.03.2022г. Видно от доказателствените материали, лицето се е явило лично на съдебния процес, в следствие на който е постановено и горепосоченото решение.В хода на наказателното производство от молещата държава е отправено и искане за признаване на акт за обезпечение на наказанието и в тази вр. и по силата на Определение № 4496/13г. от 13.09.19г. на СГС, постановено по ЧНД № 3450/19г. е уважено искането, като са наложени обезпечителни мерки запор върху вземания по банковите сметки на Д. и на ф.В.Г. ЕООД с ЕИК: **** във всички лицензирани банки в РБ и запор върху л.а. Ламборджини, модел Галардо с рег.№ С 007 007 и държател ф.В.Г.

ЕООД. В този смисъл и с това съдържание е и издадената на 13.09.19г.

Обезпечителна заповед.Прави впечатление обаче, че в мотивите към горепосочения този съдебен акт от 2019г. е обоснована тезата за основателност на искането за запориране на две превозни средства (наред с л.а.Ламборджини, се говори и за л.а. Порше Кайен), но въпреки това в диспозитива на съдебния акт е посочена само и единствено обезпечителна мярка запор по отношение на л.а.Ламборджини.Да, действително видно от депозираните по настоящото дела писма от СДВР, отдел Пътна полиция се упоменава наложен запор и върху двете превозни средства, но в случая с правни последици се ползва само постановения съдебен акт.

На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът намира, че се явява компетентният орган съгл. чл.15 ал.1 и ал.2 от Закона да признае и постанови изпълнение на цитираното решение. Законовите предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, като съгласно нормата на чл.14 от Закона е нужно и деянията, за които е осъдено съответното лице да представляват престъпления и по българското законодателство, като двойната наказуемост не се изисква за изброените в чл.14 ал.2 от Закона престъпления.

По същество на делото настоящият съд установява наличие на законовите условия за признаване на издадения от съдебен акт.Налице са формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от Закона – удостоверение по образец, ведно с превод на български език.В случая горепосоченото решение за налагане на наказанието конфискация е влязло в законна сила, респ. представлява акт на държава членка на ЕС, подлежащ на изпълнение, като по безспорен начин се установява и фактът на уведомяване на лицето за 2 наложеното му наказание.Съобразно приобщените по делото доказателствени материали, засегнатото лице е наказано за извършени в условията на идеална съвкупност две престъпления, посочени по-горе. Същите имат аналог и в българското право – незаконния трафик на наркотични вещества през държавната граница е уреден в чл.242 ал.2 от българския НК, а разпространението на наркотични вещества в изпълнение решение на ОПГ е престъпление по чл.354а ал.2 т.1 от българския НК, а незаконният трафик на наркотици е от кръга на посочените, за които не се изисква двойна наказуемост.Т.е. налице са законовите условия за признаване на решението за конфискация.Законът обаче в нормата на чл.14 ал.4 регламентира и допълнителни предпоставки, които са нормативно определени в условията на алтернативност.За такава относно ФЛ е въздигнато наличие на местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Реп. България или предметът на решението се намира на територията на страната. В случая се касае за нидерландски гражданин, който по настоящем не притежава адресна регистрация и/или обичайно местопребиваване в страната, но който притежава имущество в България (л.а.Порше Кайен, независимо че не е запориран; а така също и банкови сметки в български банки, по отношение на които е признат наложения от съдия изпълнител запор, видно от постъпилия отговор непосредствено след изпращане на издадената обезпечителна заповед за изпълнение). В тази вр. настоящият съд приема за изпълнено законовото изискване „предметът на решението се намира на територията на страната“ – предмет на решението е наложена конфискация на парична сума и същото може да бъде удоволетворено и от паричния еквивалент на притежаваната от Д. движима собственост.

Същевременно съдът установи, че не е налице нито една от хипотезите, която може да бъде основание за отказ по чл.19 ал.1 от Закона.

Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, няма имунитет или привилегии, които да не допускат изпълнението на решението, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, деянието е извършено на територията на Германия.В същото време по делото са налични данни за частично събиране на паричната сума по наложената конфискация от нидерландските власти, но не са налични доказателства относно изпълнение на наказанието конфискация и по отношение на лицето М.Д., осъден в условията на солидарност с лицето Х.Д..

При горните аргументи съдът оценява за неоснователно изложените в хода на съдебните прения защитни възражения.За такива са релевирани липсата в осъдителното решение на молещата държава на обособена конкретна вещ и притежание правото на собственост върху една от запорираните вещи от лице, различно от осъденото.Видно от самия осъдителен акт на Областен съд гр.Клеве, а и от процесното Удостоверение, конфискацията е наложена на парична сума, конкретизира по размер и валута, т.е. в тази вр. е налице яснота в съдебното решение и конфискуваната вещ е индивидуализирана по начин, съответстващ на самата вещ (заместими вещи, каквито са парите); а на следващо място запорирането на определени вещи 3

(макар и такива, които не са собственост на осъденото лице) не касае настоящото производство по признаване на осъдителния акт, а по-скоро е свързано с една евентуална практическа възможност за неговото бъдещо изпълнение.

С оглед всички изложени съображения съдът прие, че следва да признае конкретизираното по-горе решение на съдебен орган за налагане на наказание конфискация.

При тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова в присъствието на прокурора Т. П. С. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Частно наказателно дело № 20241100206213 по описа за 2024 година

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС Съдебно решение референтен № 120 КLs - 240 Js 244/19-9/20, издадено на 02.12.2020г. от Областен съд Клеве, Германия и влязло в законна сила на 09.03.2022г. за налагане на наказание „конфискация“ в размер на 3 682 504,87 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 7 201 874,77лв. на осъдения Х. П. Д. – роден на ****г. в гр. Алкмаар, Нидерлбандия, нидерлански гражданин с последен известен адрес гр.Вестердок 240, пк **** GG Амстердам, Нидерландия

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.

След влизане на настоящото решение в законна сила за същото да се уведоми издаващата държава, като на осн. чл.24 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС копие от горното уведомление да се изпрати на МП на РБ.

1

ПРЕПИС от настоящето решение след влизането му в сила да се изпрати на НАП – София за изпълнение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2