Определение № 1502 от 10.06.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. София , 09.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20211000500607 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. с чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу постановено от Софийски градски съд /СГС/ решение в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалба на частния жалбоподател, сезирал настоящата съдебна инстанция, в частта от жалбата му, с която се обжалва действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху собствени на това лице недвижими имоти, представляващи апартамент и земеделска земя, което е извършено в хода на изпълнително дело № 20199240400095 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. К., рег. № 924 на КЧСИ.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната му част, в която същото има характер на определение, иска се отмяната му, съответно, по същество - отмяна на наложените от ЧСИ възбрана на ½ от апартамент и земеделска земя, и постановяването на замяна на същите с възбрана върху посочен от частния жалбоподател имот, поради несъразмерност на наложените от ЧСИ мерки по см., и при условията на чл. 442а от ГПК.

Лицата на противната страна по жалбата оспорват същата, претендират адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство.

1

В останалата му част, с която спорният в производството въпрос е разрешен от СГС по същество, решението не подлежи на обжалване /чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК/.

Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от страна в производството, в законоустановения в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното решение в частта му, въобще подлежаща на обжалване, и в която част има характер на определение е валидно, допустимо и правилно по същество.

Жалбоподателят има качеството на длъжник в производството.

По отношение на предмета на обжалване, съдът е обвързан от съдържанието на жалбата, която е депозирана пред окръжния съд по реда на чл. 436 от ГПК и поначало е спорно доколко същата въобще инкорпорира единство от твърдения и искане /петитум/, обективиращи същинско обжалване на действията на ЧСИ в изложената насока, но доколкото е обжалван и постановеният от СГС съдебен акт в тази му част, съответно – в изпълнение на указанията на същия съд, частният жалбоподател поне е внесъл указаната му такса за обжалване по сметка на САС, настоящият състав намира, че следва да разгледа и частната му жалба по същество.

В отлика от отменения такъв, действащият процесуален закон урежда лимитативно и изчерпателно подлежащите на обжалване по реда на Глава тридесет и девета, Раздел първи от ГПК от страна на участниците в изпълнителното производство и на трети за същото лица, действия и актове на съдебния изпълнител, и отказът на ЧСИ по реда и при условията на чл.

442а от ГПК, по възражение на длъжника и при установяване на визираната в същия законов текст несъразмерност, да вдигне, респ. – да замени съответните обезпечителни мерки, не е сред тях.

2

Процесуалното право на жалба възниква пряко и единствено от уреждащия го процесуален закон, и само при императивно определените от него условия, и на съществуването или несъществуването му не се отразява субективното убеждение на участниците в съдебните производства относно наличието или липсата на законоустановените предпоставки за пораждането, и упражняването му.

Правото на длъжника да иска отмяна или замяна на несъразмерните, според него по смисъла на чл. 442а от ГПК, обезпечителни мерки и изпълнителни способи, се реализира, както това ясно се вижда от съдържанието на самия законов текст /ал. 2/, чрез възражение, отправено до съдебния изпълнител, а от също ясният /уреждащ, както се каза, изчерпателно действията и бездействията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на длъжника/, текст на чл. 435 от ГПК / е видно, че отказът, бил той изричен или мълчалив, на ЧСИ да вдигне съответните обезпечителни мерки, не подлежи на съдебен контрол по реда на обжалването, законоустановено в Глава тридесет и девета, Раздел първи от ГПК.

При така изложеното, за евентуалната незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ в тази им, конкретна тяхна част, в която същите не подлежат на обжалване пред окръжния съд по посочения вече двукратно ред /гл. 39, р. I от ГПК/, съответно – за евентуалната незаконосъобразност и на отказите на ЧСИ да вдигне иначе несъразмерни по см. на чл. 442а от ГПК обезпечителни мерки в случаите, в които е сезиран за това от длъжника с възражение по посочения ред, ЧСИ носи съответната дисциплинарна и гражданска /имуществена/ отговорност за вреди, която обаче не се реализира по реда на чл. 435 и сл. от ГПК в производство, като настоящото, а депозираната, както в случая, жалба от длъжника срещу неподлежащи на обжалване по посочения ред, действия на ЧСИ, се явява недопустима.

Поради изложеното и жалбата, с която СГС е сезиран, като недопустима в процесната и част, правилно е оставена в тази и част с обжалваното определение без разглеждане.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, апелативният състав на основание чл. 272, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща и към 3 мотивите на обжалваното определение в относимата им част.

При изложеното частната жалба, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея решение, в частта му, имаща характер на определение, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран по гореизложеният начин, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5384 от 16. 10. 2020 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав по ч.гр.д. № 9821 по описа на съда за 2020 г. в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на А. А. Ф., в нейната част, с която се обжалва действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху недвижими имоти, представляващи апартамент и земеделска земя, което е извършено в хода на изпълнително дело № 20199240400095 по описа на частен съдебен изпълнител Г. К., рег. № 924 на КЧСИ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4