Решение № 3224 от 11.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3224 гр. Варна, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110110587 по описа за 2022 година

Ищeцът С. Н. сочи, че е работил при ответника „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД по безсрочен трудов договор №606/30.11.2016г. на длъжността „Машинист, еднокофов багер - шофьор товарен автомобил" при пълно работно време 8ч. На 14.06.2022г. му било връчено предизвестие №777/13.06.2022г. за прекратяване на трудовото му правоотношение след изтичане на 30-дневното предизвестие, на осн.чл.326, ал.2 КТ и чл.326, ал.4 КТ вр.чл.328, ал.1, т.10 от КТ във връзка с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а на 14.07.2022г. му е връчена заповед №154/13.07.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Счита издадената заповед за прекратяване на ТПО за незаконосъобразна, а уволнението за незаконно, защото: Не е придобил право на пенсия по см.на чл.68 от КТ, в който случай е налице фактическия състав на чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Придобитото от него право на ранно пенсиониране по чл.69, ал.2 от КСО изключва възможността работодателят да упражни правото си по чл.328, ал.1, т.10 от КТ. При съпоставка на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ в действащата й редакция, както и съпоставка на разпоредбите на §4 (отменен), ал.1 от ПЗР на КСО, до 31.12.2015г., и на чл.696, ал.2, т.1 от КСО, се установява, че новите редакции преповтарят старите, като е прието, че с разпоредбата на §4 от ПЗР на КСО е създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим, както и че това е лично субективно право на работниците или служителите, което не може да се упражни от другата страна в правоотношението - работодателя, който не 1 може да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник или служител поради придобиване право на пенсия в хипотезата на §4 от ПЗР на КСО. С оглед на това, след като не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, то ответникът-работодател незаконосъобразно го е уволнил на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ. Допълнителен аргумент е последващото законодателно изменение на чл.328, ал.1 от КТ, а именно - създаването на новата т.10а, съгласно която работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО. Ако се възприеме тезата, че в чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ е уредено право на работодателя да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. - и в хипотезите на т.нар. „ранно пенсиониране", а не само при придобиване на право на „пълна" пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО, то това последващо изменение на закона чрез въвеждането на новото основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.10а от КТ не би било необходимо, при положение, че и разпоредбата на чл.68а от КСО установява хипотеза на „ранно пенсиониране". Налице е злоупотреба с работодателска власт от страна на работодателя при издаване на процесната заповед. В периода от 25.04.2022г. до 01.05.2022г. за първи път от възникването на ТПО е бил въведен в списък на дежурните автомобили „ДАС /денонощна аварийна служба/". Досега никога не е бил въвеждан в този списък, поради това, че не му е зачислено никакво МПС, а тъй като притежава всички категории сменял колегите си при нужда. Той излязъл в платен годишен отпуск, разрешен със заповед №39611/03.05.2022г. за периода от 03.05.2022г. до 08.06.2022г. По време на този отпуск, на 10.05.2022г., претърпял битова злополука и получил навяхване и разтягане на раменна става. Това наложило отсъствието му от работа в периода 10.05.2022г. до 12.06.2022г., като веднага след връщането му на работа му било връчено предизвестие №777/13.06.2022г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Счита, че работодателят е нарушил принципа на добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, тъй като чрез законово допустими средства се е домогнал до постигане на една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен работник, без да са налице законови основания за това. Прекратяването на ТПО е извършено и при нарушаване на забраната за дискриминация. В предприятието продължават да полагат труд по ТПО работници, които са придобили право на пенсия по чл.68 от КСО, както и право на пенсия в намален размер.

Предизвестие №777/13.06.2022г. за прекратяване на трудовото ми правоотношение и заповед №154/13.07.2022г. са подписани от неоправомощено лице.

Моли да се признае уволнението му, извършено със заповед №154/13.07.2022г. за незаконно и да се отмени; да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Машинист, еднокофов багер - шофьор товарен автомобил"; да се осъди ответника да му изплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа в резултат на процесното незаконно уволнение за 6 месеца, считано от деня, следващ датата на прекратяване на в общ размер на 9192,96лв. /по 1532,16лв.за всеки месец/, 2 ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да се осъди работодателят да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022г. за 2 дни в размер на 146лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи, че счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани.

Оспорва тяхното основание и размер. Сочи, че ищецът е изпълнявал длъжността „машинист, еднокофов багер-шофьор товарен автомобил" във „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД съгласно трудов договор №606/30.11.2016г. Сочи, че на основание процесната заповед на ищеца е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2021г.-5 дни и за 2022г.-12 дни в размер на 1 183.95лв. Полагаемият му се основен платен годишен отпуск за 2022г. е в размер на 24 дни-съгласно чл.23, ал.1 КТД. По време на действие на трудовия договор ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2, т.2 КСО-към 14.07.2022г. е работил 19 години 3 месеца и 10 дни при условията на втора категория труд (при изискуеми 15 години) и е навършил 59 години и 10 месеца (при изискуеми 58 години и 10 месеца). Т.е. отговаря на условията по чл.696, ал.2, т.2 КСО във връзка с чл.18б. ал.2. т.7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за работа при II категория труд. През 2022г. освен по отношение на ищеца, работодателят е реализирал правото си да прекрати трудовите договори и на други трима работници на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ, а на четвърти е връчено предизвестие за това, което предстои да изтече. Счита, че придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през време на действието на трудовото правоотношение е основание за неговото прекратяване по чл.328, ал.1, т.10 КТ, като право на работодателя е да прецени в кой момент след възникване на основанието да прекрати трудовото правоотношение. Без значение е дали правото на пенсия е упражнено, нито е от значение нейният вид. Счита за неоснователни и необосновани твърденията на ищеца, че работодателят е нарушил принципа на добросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, тъй като чрез законово допустими средства се е домогнал до прекратяване на трудовото му правоотношение без да са налице законовите основания за това. Трудовият договор на ищеца е прекратен на законово основание-чл.328, ал.1, т.10 КТ, като въпросът за обективната необходимост от извършеното уволнение по този текст от закона е такъв по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол и е предоставен изцяло в компетентността на работодателя. Сочи, че в разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ се презюмира, че работодателят е действал добросъвестно при реализиране на законовото си право да прекрати трудовия договор на работника, поради което моля съда да приеме, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на ищеца, а в случая това не е сторено. Не е налице и твърдяното от ищеца нарушение на забраната за дискриминация.

Единственият аргумент на ищеца за това е, че в предприятието продължават да полагат труд работници, които са придобили право на пенсия. Видно от представените с настоящия отговор писмени доказателства, се установява, че 3 на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, са прекратени трудовите правоотношение и на други работници. Същевременно ищецът не посочва по кой от критериите за дискриминация е третиран различно, както и спрямо кои лица. В разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация е регламентирано, че е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Неоснователно е твърдението на ищеца, че предизвестие №ИП-777/13.06.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед №154/13.07.2022г. са подписани от неоправомощено лице. Видно от представеното с настоящия отговор писмено доказателство, лицето, подписало тези документи, е оправомощено да го стори въз основа на заеманата от него длъжност „заместник управител" и издадената заповед № ЗД-323/20.12.21Зг., съгласно която заемащият длъжността „заместник управител" има право да подписва всички документи, свързани с трудовите правоотношения на работниците и служителите в дружеството.

Моли съда да отхвърли главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен и недоказан. Предвид изхода от обуславящия иск, моли съда да отхвърли и предявените акцесорни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, като неоснователни, а относно последния и като недоказан, тъй като ищецът, в чиято тежест е да докаже факта на оставане без работа през целия период от 14.07.2022г. до 14.01.2023г., за който претендира обезщетение от по 1532.16лв./месечно, не е изпълнил това свое процесуално задължение. Исковата молба дори не съдържа твърдения, че Н. е останал без работа след 14.07.2022г., които са задължителен елемент от обстоятелствената част от исковата молба. Освен това, той е реализирал правото си да се пенсионира, и считано от 2021г. получава пенсия. Неоснователен е иска и по чл.224, ал.1 КТ-за изплащане на обезщетение за неползван отпуск за 2022г. за два дни в размер на 146лв., ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е изплатено изцяло на 15.08.2022г., поради което моля съда да отхвърли и този иск. При полагаем размер на основния платен годишен отпуск от 24 дни за календарната 2022г. и отработени пълни 6 месеца от 2022г., на Н. се полага половината от 24 дни, а именно-12 дни отпуск, съгласно разпоредбата на чл.42, ал.З, изр.2 във връзка с ал.4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Видно от процесната заповед, от фиша за работна заплата за м.юли 2022г. и от извадката за изплатено трудово възнаграждение и обезщетения за м.юли 2022г. на ищеца е преведена обща сума в размер на 5090.29лв., в това число и сумата от 1183.95лв., представляваща общо обезщетение за неползван основен платен годишен отпуск за 2022г. за 12 дни и за 2021 г.-5 дни. По отношение на главния иск по чл.344, ал.1. т.1 КТ: