Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18959 от 09.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3063/2025
Вид
Решение № 18959
Подписан
09.10.2026
Състав
НИКОЛАЙ ИЛИЕВ НИКОЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18959 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251110103063 по описа за 2025 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу А. Г. А., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 273.71 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 59, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.422, вх.В, ет.8, абонатен №151325, за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 16.07.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 46.50 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.07.2024 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 27.18 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 16.07.2024 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 6.69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.08.2021 г. до 05.07.2024 г.

Ответникът А. Г. А. е получил препис на исковата молба, чрез адвокат М. Л.пълномощник и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия и не е страна по облигационно правоотношение с ищеца, респ. не е собственик/ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Претендира разноски.

С Определение № 4737/03.02.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 25.08.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 448/30.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-64/03.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том LLXXXV, дело 27149/1994 г. се установи, че процесния недвижим имот- апартамент№117, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост 1“ бл.96А, вх.2, ет.12 е придобит от И.К. А.а и А. Г.

А.. От Удостоверение за наследници (изх.№ РЛН18-УГ01-19368/23.10.2018 г.) И.К. А.а е починала на 04.11.2010 г. и е наследена единствено от А. Г. А.-син. В тази връзка се доказа, 2 че ответника А. Г. А. е собственик на процесния недвижим имот.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сумата за битово-горещо водоснабдяване от 294.36 и сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 5.70 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 288.66 лева, включваща сумите битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни сметки (за възстановяване), както и лихва от 63.21 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 05.07.2024 г.

В тази връзка и предвид диспозитивното начало, обективирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 139.94 евро (равностойността на 273.71 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.07.2024 г. до окончателното изплащане, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.

С оглед гореизложеното и предвид диспозитивното начало, обективирано в чл.6 ГПК и акцесорният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 23.77 евро (равностойността на 46.50 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.07.2024 г.

3

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 27.18 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-16.07.2024 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 6.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.08.2021 г. до 05.07.2024 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 552.67 евро, представляваща разноски- за държавна такса от 46.24 евро, възнаграждения за вещи лица от 416 евро и юрисконсултско възнаграждение от 90.43 евро, съразмерно на уважената част от исковете.

Процесуалният представител на ответника А. Г. А. - адвокат М. Л. претендира разноски в исковото производство. Адвокат Л. претендира да му се присъди адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА лично на него за оказаната безплатна правна помощ и съдействие в исковото производства на ответника А. А., който е материално затруднено лице. Настоящият съдебен състав намира, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото(исковото производство) следва да е 150 евро.

В заповедното производство ответникът се представлява от адвокат Н.И., като съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Адвокат И. претендира да му се присъди адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА лично на него за оказаната безплатна правна помощ и съдействие в исковото производства на ответника А. А., който е материално затруднено лице. Настоящият съдебен състав намира, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото(заповедното производство) следва да е 50 евро.

С оглед на гореизложеното на адвокат М. Л. следва да му бъде присъдена сумата от 14.35 евро, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

С оглед на гореизложеното на адвокат Н.И. следва да му бъде присъдена сумата от 4.78 евро, представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.422, вх.В, ет.8, ап.59, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 139.94 евро (равностойността на 273.71 лева), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот за периода о т 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 16.07.2024 г. до окончателното изплащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.422, вх.В, ет.8, ап.59, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 23.77 евро (равностойността на 46.50 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 05.07.2024 г.