Решение № 188 от 17.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр.Б., 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

П. Пандев

Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231200600371 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивен протест на РП-Благоевград срещу Присъда №900016/23.01.2023 г. по НОХ дело № 1777/2020 г. по описа на РС-Благоевград, с която съдът е признал подсъдимия П. В. К., роден на **** г. в гр.Б., б., б.г., женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********, за невиновен в това, че на **** г. в Б., по повод искане за извършване на проверка по ДОПК и оказване на съдействие с №П-22000116077515-032-001/09.05.2016 г. на ТД на НАП до ОД на МВР Благоевград, изпратено в 02 РУП Благоевград за проверка на „Д.П.И.Е.“ ООД, ЕИК ****, с управител М.Н.К., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК – полицейски орган от състава на ОД на МВР – Благоевград – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ – Благоевград при ОД на МВР-Благоевград, в кръга на службата си е съставил официален документ – докладна записка от **** г., заведена с УРИ №7852-00-1848/25.05.2016 г. по преписка с УРИ №2440005443/2016 г. по описа на ОД на МВР Благоевград, в който удостоверил 1 неверни обстоятелства, а именно, че лицето М.Н.К., ЕГН **********, от Благоевград, към **** г. не се намира на територията на Р. Б., а живее и работи в Р.Г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства пред органите на ТД НАП за прекратяване на преписката и проверката срещу „Д.П.И.Е.“ ООД, ЕИК ****, с управител М.Н.К. – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия П. В. К., роден на **** г. в гр.Б., б., б.г., женен, неосъждан, със средно образование, ЕГН **********, за невиновен в това, че на 07.11.2017 г. в гр.Б. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1 б. „а“ от НК - полицейски орган от състава на ОД на МВР – Благоевград – младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ – Благоевград при ОД на МВР-Благоевград, е спомогнал на лицето А.Е. Г.ев, от гр.Б., извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 от НК спрямо А.С.С., да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване и да остане ненаказан, без да се е споразумял с лицето, преди да е извършило самото престъпление, като е извършил действия, с които да прикрие престъпленията и неговия извършител, създал затруднения по установяване и разкриване на престъпленията и привличане към наказателна отговорност на техния автор, като посетил дома на пострадалия и убеждавал да се напише обяснение, че няма претенции за извършеното престъпление и няма да депозира жалба в полицията – престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр ал. 1 от НК.

В протеста и в допълнителните писмени изложения към същия прокуратурата настоява, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, при липса на мотиви, като прави искане подсъдимият да бъде осъден по повдигнатите обвинения, алтернативно делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане. При прениите представителят на ОП Благоевград поддържа протеста и излага допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност и по отношение на обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК. Прави се искане подсъдимият да бъде осъден по така повдигнатото му обвинение, 2 алтернативно делото да се върне на РС-Благоевград за ново разглеждане от друг съдебен състав, заради допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 311 НК, прокуратурата смята, че същото се явявало несъставомерно и не взима отношение по него.

Защитниците на подсъдимия при прениите настояват, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна и липсват каквито и да било процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд.

Настояват присъдата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си намира протеста и допълнителните изложения към същия за допустими, доколкото са подадени от страна по делото и в законния срок, а разгледани по същество приема за основателни.

С оглед цялостната проверка на протестираната присъда се възприема, че преди произнасяне по същество на делото се констатираха процесуалните основания на чл.335, ал.2 вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК , налагащи отмяна а постановената присъда и връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстраними в настоящата инстанция, а само в първоинстанционното производство. Нарушенията са се изразили в липсата на мотиви, поради противоречия, взаимно изключващи се твърдения, противоречиви правни изводи, както и несъответствие със стандартите за обективност съобразно нормите на чл. 14 НПК, с което съществено се накърняват правата на страните.

Липсата на задълбочен анализ на доказателства и изясняване на противоречията в тях, подмяната им с декларативни твърдения е съществено нарушение на процесуалния закон, тъй като не съответства на императивните изисквания на чл. 305, ал.3 и ал.4 от НПК, според която в диспозитива на присъдата се излага решението на съда по въпросите на чл. 301 от НПК, един от които е какво наказание да се наложи на подсъдимия, а в мотивите правните съображения за това.

В конкретния случай първостепенният съд не е обсъдил (както постановява чл. 14 НПК) обективно, всестранно и пълно всички 3 доказателства по делото и в съдържателно отношение същите не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК . Прави впечатление, че след преповтарянето на обстоятелствата, отразени в обвинителния акт, което представлява основната част от мотивите на районния съд от фактическа страна, по никакъв начин не са обосновани в доказателствено отношение, отразените фактически констатации, нито пък са обосновани правните заключения. В повече от това, констатира се противоречие на възприетата от съда фактическа обстановка, идентична с тази в обвинителния акт с приложеното право. При анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е изброил само доказателства, за които се твърди, че подкрепят приетите за установени от него правни изводи. В този смисъл игнорирайки доказателствената стойност на други надлежно събрани доказателства без посочени аргументи, е създал неяснота относно формираното от него вътрешно убеждение и допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е извършил пълна и обективна правна оценка на всички събрани доказателства и е достигнал до извод в противоречие с предходните му аргументи. Така например по отношение на първото повдигнато обвинение от една страна районният съд е приел, че подсъдимият е съставил докладна записка с вярно съдържание, а от друга е посочил, че същата не отразявала обективната истина. В заключение обаче се позовава на липсата на вина у подсъдимия, поради незнание на действителните факти. В този смисъл за настоящата инстанция остава убеждението, че крайния извод за липсата на вина е формално направен, в противоречие с предходно изложените съображения и констатации на съда. Съдът не е обсъдил в пълнота наличието на доказателства, водещи до противоположния извод – показанията на свидетелите А.П. относно разпределението на преписката, А.Р. относно посещението на свид. М.К. във 02 РУП Благоевград, показанията на свид. М.К. относно разговора между подсъдимия К. и приятеля й – свид. Т. Г.ев във 02 РУП Благоевград, ВДС от експлоатирани СРС във връзка с проведени разговори, справките от дирекция „КИС“, удостоверяващи достъп на подсъдимия до информационните системи на МВР: „Справки“ във фондове „АИС“, „БДС“, „Граничен контрол“, „Издирвателна дейност – НШИС“, „КАТ“,, а само ги е посочил като част от доказателствената съвкупност.

По отношение второто обвинение срещу подсъдимия К. за извършване на 4 престъпление по чл. 294, ал. 4 вр ал. 1 от НК, по което също е оправдан, акцентът в мотивите е поставен върху факта, че пострадалият от инцидента свид. А.С. е депозирал жалба срещу свид. А. Г.ев и било образувано ДП.

№30/2018 г., а действията на подсъдимия били насочени по отношение на свид. П.С.- негова съпруга, следователно липсвали доказателства за осъществен състав по отношение на първия от тях. Необосовано от гледна точка на минималния обем, аргументи за вътрешното убеждение на съда е допуснато оправдаване в извършване на състава на лично укривателство, като фокусът е изместен към т.н.“пострадал от престъплението, чието разкриване е препятствано“, а са неглижирани съставомерните действия на подсъдимия насочени срещу правосъдието. В последствие се излагат доводи, че винаги, когато обвинението не било доказано по несъмнен начин, съдът следвало да признае подсъдимия за невиновен и отново е допуснато противоречие в изложените мотиви, тъй като не става ясно дали деянието на подсъдимия се явява несъставомерно или недоказано и какъв е предметът на доказване. Не са подложени на анализ и други доказателства – заведените във връзка с инцидента преписки и тяхното движение, както и постановените присъди срещу свид. А. Г.ев след отстраняването от работа на подсъдимия К..

Посочените обстоятелства обаче се явяват пропуск в мотивната част на присъдата, тъй като създават убеждение за нейната вътрешна противоречивост. В мотивите е допуснато и да не се обсъдят редица противоречия, както между групите свидетели, така и в показанията на самите свидетели, давани в различни фази на процеса. Противоречията между тях по същество не се анализирани, декларативно е посочено, че се дава вяра на една група свидетели, а отхвърля тези на друга група свидетели, като съдът не е изложил задълбочени и убедителни съображенията защо възприема за достоверни едните доказателства и отхвърля другите, при което липсва и оценка за достоверност на отделните доказателствени материали.

Неанализирането на всички доказателствени материали и неизлагането на конкретни съображения, защо се отхвърлят едни от тях, така както задължава чл. 305, ал. 3 от НПК, е съществен пропуск на мотивирането, защото не позволява да се проследи как е формирано убеждението на съда, че деянието не е извършено, което обосновава липса на мотиви. Констатираното съществено процесуално нарушение представлява такова по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и е пречка за осъществяване на въззивната проверка върху 5 присъдата. То по естеството си не е отстранимо от въззивната инстанция, тъй като е отстранимо само от първоинстанционния съд, където е допуснато, чрез провеждането на ново съдебно производство, което налага отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на същото следва да се поправи констатираното нарушение и да се изготви акт съобразно критериите на чл. 305, ал. 3 от НПК, който с категоричност и яснота да даде отговор и на поставените във въззивното производство въпроси, тъй като оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.

Мотивиран от изложеното и на основание 334 т.1 вр. с чл. 335, ал.2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Присъда №900016/23.01.2023 г. по НОХД № 1777/2020 г. по описа на РС-Благоевград.

ВРЪЩА делото на РС-Благоевград за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението на съда е окончателно.

Председател: _______________________