Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1198 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1402/2025
Вид
Решение № 1198
Подписан
21.10.2025
Състав
Анелия Маркова, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.63 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501402 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С Решение № 22/06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8326/2021 г. по описа на СГС, ГО ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907 е осъдено да заплати на Й. М. Б., ЕГН ********** от гр.*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 4 300 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 02.09.2019 г. в гр. София, причинено от К. М. Е., водач на л.а. „Мазда 2“ с рег. № ********, който към датата на ПТПто е имал валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност със ЗАД“Армеец“, ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане, като над посочената сума до първия пълния предявения размер от 70 000 лв. искът е бил отхвърлен.

Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от Й. М.

Б., чрез адв.В. М. от АК Перник, с твърдения за неправилността му, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за необоснованост.

Поддържа се като не е ценил всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност касателно релевантия факт за размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди от този въззивник, първоинстанционният съд да е приложил относимия материален закон в нормата му на чл.52 ЗЗД неправилно, т.к. не са отчетени всички обстоятелства, имащи значение за този размер.

Поддържа се особено тенденционно отношение при преценка на събраните доказателства пред него първоинстанционния съд да е проявил спрямо заключенията на част от вещите лица - Д. Н. и М. А., които не били ценени обективно и безпристраство, вкл. в съвкупност на наличните по делото писмени доказателства касателно здравословното състояние на въззивницата-ищца.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата 1 инстанция отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и по съществото на спора уважаване на предявения иск в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Насрещната въззивната жалба на ЗАД“Армеец“, чрез юрисконсулт Р. Л. е насочена против частта от първоинстанционното решение в уважителната му част, с която този въззивник е осъден да заплати на Й. Б. сумата от 4 300 лв.

Поддържа се и в тази му част решението да е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т.к. СГС неправилно цени доказателствата, установяващи механизма на настъпване на процесното произшествие, в противоречие с материалния закон /чл.432, ал.1 КЗ, чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД/, както и да е необосновано, като се навеждат изчерпателни доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията.

Всяка една от страните е подала отговор по въззивната жалба на насрещната, в която оспорва развитите в нея доводи.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен иск.

Решаващият въззивен състав счита същото и за правилно, като за да достигне до този краен извод взе предвид от фактическа и правна страна следното:

СГС е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Й. М. Б. против ЗАД „Армеец“ АД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 02.09.2019 г. около 8.30 ч. в гр.София, движейки се по бул.“Христо Ботев“ с управлявания от нея автомобил м.“Опел Аскра“, с рег. № ********, ищцата участвала в ПТП, причинено от управлявания от К. М. Е. л.а.м.“Мазда 2“ с рег. № ********. Изключителна вина за настъпване на произшествието имал л.а.м.“Мазда 2“, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. В следствие на инцидента на ищцата били нанесени множество телесни увреждания - разкъсно-контузна рана на челото и травма на шийни прешлени, диагностицирани в УМБАЛСМ“Пирогов“, където била закарана направо след инцидента и била прегледана в спешното отделение на болницата. Освен това на място ищцата загубила съзнание. Там раната на главата й била обработена, била й поставена шийна яка на врата.

Два дни след инцидента започнала да получава световъртеж, получила замаяност, слухът в двете уши намалял. Поради обострянето на тези симптоми била приета по спешност в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ЕАД София, където й било проведено болнично лечение за една седмица. Месец след произшествието получила на два пъти повторна загуба на съзнание и след проведени изследвания за причината била диагностицирана и с посттравматична епилепсия, получена в следствие на мозъчна контузия, шийна протрузия на ниво С2-С3 с предна листеза на същото ниво и световъртеж от централен произход.

Болките и страдания от посочените увреждания ищцата търпяла и към момента на предявяване на исковата молба и й пречели да води нормален живот, който водена преди инцидента.

Същите е оценила на 70 00 лв., които иска ответникът да бъде осъден да й заплати, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

В отговора по исковата молба ЗАД„Армеец“ не е оспорило фактическите твърдения на ищцата да е бил обвързан от валиден договор за застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а.м.“Мазда 2“ с рег. № ********.

Оспорил е всички останали фактически твърдения на ищцата - тези, свързани с отговорността за настъпване на процесното ПТП на застрахования при него водач К. Е., с механизъм на настъпване на произшествието и поддържа от своя страна, че вина за същото 2 има единствено ищцата, като водач на л. а.“ Опел Астра“ с рег. № ********.

В условието на евентуалност е въвел възражение за съпричиняване на настъпилите негативни последици от пътния инцидент от страна на ищцата, която от също нарушила установени правила за движение по пътищата, защото не е съобразила поведението си с конкретната пътна обстановка и с останалите участници в движението, не е спазвала необходимата инстанция, движела се е по трамвайните линии и е управлявала автомобила си без поставен /или с неправилно поставен/ обезопасителен колан.

Въвел е и възражение за принос на външни фактори, свързани с общото здравословно състояние на ищцата, с твърдените от нея последици за здравето й и е оспорил причинноследствената връзка между инцидента и твърдяното увреждане, изразяващо се в увреждания на шийните коренчета, посттравматична епилепсия, шийна протрузия на ниво Ц2-Ц3 с предна листеза на същото място и световъртеж от централен произход.

На отделно основание е оспорил размера на предявения иск като неоснователно завишен, както и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава по отношение на неговия времеви период, а от там и размер, като поддържа, че не следва да се присъжда лихва за периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.

След самостоятелен анализ на ангажираните по делото пред първоинстанционния съд доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не са спорили по релевантния факт, че на 02.09.2019 г., около 08,30 ч. в гр.София, в района на бул. Христо Ботев № 13Б, между л. а. „Опел Астра“ с рег. № ******** и л. а. „Мазда 2“ с рег. № ******** е настъпило ПТП.

Както вече се посочи, безспорен по делото е и фактът, че към посочената дата въззивникът-застраховател е бил обвързан от валиден договор за застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а.м.“Мазда 2“ с рег. № ********.

По отношение спорния факт относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причините за това, въззивната инстанция приема изводите на първоинстанционни съд, основани на пълен анализ на всички приобщени по делото доказателства касаещи тези факти - писмени, гласни и комплексната автотехническа и медицинска експерзиза, за правилни, а оплакванията във въззивната жалба на ЗАД“Армеец“ в обратната насока - за несъстоятелни.

Въззивната инстанция също приема, че най-пълен и обективен отговор относно механизма на настъпване на произшествието и причините за това е дала автотехническата експертиза /част от КАТСМЕ/, чийто изводи са основани и се подкрепят изцяло от останалите доказателства по делото, касаещи тези факти.

Според това заключение пътният инцидент е настъпил на посочените по-горе място, дата и час между л. а. Опел Астра № ********, управляван от Й. М. Б. и л. а. Мазда 2 ДК № ********, управляван от К. М. Е.. Скоростта на движение на л. а. „Мазда 2“ към момента на удара е била около 25 км/ч,. а на л. а. Опел Астра № ******** – около 50 км/ч. Вещото лице не е намерило данни за предприети действия от водачите за промяна на скоростта на движение преди настъпването на ПТП, като не е имало и регистрирани следи от аварийно спиране /произшествието не е било запазено и автомобилите са били разместени от мястото на установяване на покой след ПТП-то/. С оглед скоростта на движение на двата автомобила разстоянието, на което се е намирал л.а. „Опел Астра“ от мястото на удара, според вещото лице е по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране, поради което и неговият водач не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, чрез предприемане на маневра за аварийно спиране към момента на възникване на опасността. Експертът е докладвал, че наличните данни по делото не дават възможност да се определи траекторията на движение на автомобила преди настъпването на произшествието, но към момента на удара л.а.“Опел Астра“ е бил косо разположен спрямо оста на пътното платно в района на трамвайното трасе. Когато същият автомобил се е намирал на около 16 м. от мястото на удара, водачът на л.а. „Мазда 2“ е предприел маневра „обратен завой“. В района на трамвайното трасе двата автомобила са се пресекли и е настъпил удар помежду им - в 3 предната лява част за л. а. Мазда и в областта на предна броня в дясно. Ударът е кос, приплъзващ. Вследствие на удара л.а. „Мазда 2“ се е завъртял около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и се е установил в покой. Л.а. „Опел Астра“ е продължил движението си транслационно и ротационно и след изразходване на кинетичната си енергия се е установил в покой на пътното платно.

Експертът е категоричен, че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е навлизането на л.а. „Мазда 2“ в траекторията на движение на л.а. „Опел Астра“ на разстояние по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на последния.

Сочи, че най-вероятно водачът на същия автомобил е отклонил автомобила вляво с цел предотвратяване на ПТП. От момента на отклоняване на л.а. „Опел Астра“ не е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Водачът л.а. „Мазда 2“обаче е имал техническата възможност да възприеме движещия се л.а.“ Опел Астра“ в огледалата за обратно виждане преди предприемане на маневрата и да го пропусне. За последният автомобил ударът е бил кос, челно страничен, като в следствие на инерционните сили тялото на водача при удара е политнало напред и в дясно.

Описания механизъм на ПТП се установява еднозначно както от събраните гласни доказателства, сред който най-вече на свидетеля А. Ц. /единствения незаинтересован от изхода на спора/, така и на писмените такива, поради което и оплакванията на въззивниказастраховател, че не било изяснено къде точно по пътното платно за движение са се намирали двата автомобила към момента на удара, както и с каква скорост са се движили, са неоснователни.