Определение № 965 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. София, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000500991 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

Образувано е въз основа на определение № 14875/05.04.2024 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр.д. № 73755/2021 г., с което е повдигната препирня за подсъдност със Софийски градски съд за това, кое от двете съдилища е компетентно да определи възнаграждение за особен представител във въззивното производство и да даде указания за внасяне на депозит.

Настоящият състав, като разгледа делото, намира следното:

Гр.д. № 73755/2021 г. е било образувано пред СРС, 28 състав по искова молба на „Топлофикация – София“ ЕАД против наследниците на М. Б. С. по осъдителен иск за парична сума. Установено е по делото, че наследник на М. С. е дъщеря й С. Р. М.. След като ответницата не е открита на адреса си и след изпълнение процедурата по чл. 47, ал. 1 и сл. ГПК, на ответницата е назначен особен представител в лицето на адв. Ю. Д. с определение от 11.07.2022 г., а с по-ранно разпореждане от 04.06.2022 г. е определен и депозит за неговото възнаграждение в размер на 302.63 лева, който е внесен от ищеца.

Делото е приключило с решение от 02.07.2023 г., с което предявените искове са отхвърлени. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца „Топлофикация – София“ ЕАД и след размяна на книжа, същата е изпратена в СГС, където е образувано в.гр.д. № 1541/2024 г. на СГС, IIг състав. С определение от 09.02.2024 г. въззивният състав е прекратил производството по делото и го е върнал на СРС за даване указания на ищеца да внесе депозит за възнаграждението на особения представител на ответницата пред въззивната инстанция, като е счетено, че това е задължение на администриращия съд.

С разпореждане от 23.02.2024 г. районният съдия е изпратил обратно делото, като е счел, че компетентен да определи възнаграждението на особения представител е въззивният съд. Пред СГС е образувано в.гр.д. № 2452/2024 г. на СГС, IIг състав. С определение от 01.03.2024 г. въззивният състав отново е прекратил производството по делото и го е върнал на СРС за даване указания на ищеца да внесе депозит за възнаграждението на особения представител на ответницата пред въззивната 1 инстанция. При новото връщане на делото районният съдия е повдигнал препирня за подсъдност.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Според указанията, дадени в т.6 от ТР № 6/2013г на ОСГТК на ВКС на особения представител, назначен на ответника по реда на чл.47,ал.6 ГПК, се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат. Възнаграждението е за сметка на ищеца и се внася предварително преди приключване на делото в съответната инстанция.

В същото време трайно се приема в съдебната практика, че изискването депозит за възнаграждението на особения представител да бъде внесен предварително, който да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл.

47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, поради което трябва да е налице и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори, производството ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения - обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима не само пред първата инстанция, но и за всяка следваща инстанция, защото невнасянето на сумата за възнаграждението за всяка инстанция препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за изготвяне на отговор по жалба). Приема се, че невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция, е винаги основание за съответно приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК.

В същото време и в съответствие с посоченото, трайно се приема от съдебните състави на ВКС, че компетентен да осигури внасяне на депозит за възнаграждението на особения представител за касационната инстанция е администриращия касационната жалба съд (така напр. виж Разпореждане 2663/12.12.2023 г. на съдия С. Н. председател на Второ гражданско отделение при гражданска колегия на Върховния касационен съд, при проверка на допустимостта на преписка вх. № 16089 от 08.12.2023 г., Разпореждане № 1160/09.06.2023 г. на съдия Д. Ц. – председател на Първо гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд, при проверка на допустимостта на преписка вх. № 6535 от 08.06.2023 г.; Разпореждане № 715/22.12.2022 г. на съдия Б. П. – председател на Първо гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд, при проверка на допустимостта на преписка вх. № 11515 от 20.12.2022 г. и др.)

Несъмнено при пропуск на администриращия съд да стори това, съдебната инстанция, пред която е висящо делото, също може да укаже на ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особения представител на ответника, доколкото съдът следи за редовността на процесуалните действия на страните във всяко положение на делото. Това обаче не означава, че изначалното задължение за това не е на администриращия съд (така и Определение № 1293/11.12.2023 г. по т.д. № 1850/2023 г. на ВКС, I т.о.). Същото становище е застъпено и в определението, посочено от повдигналия препирнята съдия, а именно определение № 7/15.01.2017 г. по ч.т.д. № 2055/2023 г. на ВКС, I т.о., където в мотивите си съдебният състав приема, че: В обратната хипотеза, при подадена от ищеца жалба (въззивна или касационна), внасянето предварително на депозита за възнаграждение на назначения от съда съобразно императивната разпоредба на чл. 47,ал.6 ГПК особен представител, е условие за редовност и за процесуална допустимост на жалбата на ищеца, който е 2 задълженото, съобразно указаното в разпоредбата лице. А за редовността на въззивната жалба на първо място следи администриращият съд, а след това въззивният съд.

Предвид изложеното и доколкото настоящият съдебен състав споделя становището, че предварителното внасяне на депозит за възнаграждение на особения представител-въззваник е елемент от редовността на депозираната от ищеца въззивна жалба, за която редовност на първо място следи администриращият съд, то компетентен да определи възнаграждение на особения представител на ответника за въззивното производство и да даде указания до ищеца-жалбоподател за внасянето му е първоинстанционният Софийски районен съд.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ КАТО КОМПЕТЕНТЕН да определи възнаграждение на особения представител на ответника за въззивното производство пред СГС и да даде указания до ищеца-жалбоподател за внасянето му Софийски районен съд по гр.д. № 73755/2017 г. на СРС, 28 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3